Уикендите се събираме, ама през седмицата.... Не мога да го понасям това лошо време. 
- Публикувана: 18 ян. 2010, 15:28 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2010, 10:38 ч.
Откачате ли в къщи?
1:1,добре дошла в клуба 
.Не стига, че съм се в къщи нямам други занимания освен с детето,ами се омъжих на 300 км от дома си .Там бяха всичките ми приятели и роднини.Сега нямам(а преди така бързо се сприятелявах!а сега???),за 3 години живот тук се сприятелих само с едно момиче(семейни приятели) ,но тя почна работа от скоро и аз 
.Ама вече взе да не ми прави впечатление напоследък.То повече от 3 години съм така...
.Не стига, че съм се в къщи нямам други занимания освен с детето,ами се омъжих на 300 км от дома си .Там бяха всичките ми приятели и роднини.Сега нямам(а преди така бързо се сприятелявах!а сега???),за 3 години живот тук се сприятелих само с едно момиче(семейни приятели) ,но тя почна работа от скоро и аз .Ама вече взе да не ми прави впечатление напоследък.То повече от 3 години съм така...
Не, не откачам в къщи! Намирам си различни занимания, като например да чета книгите, за които не съм намирала време преди, излежавам се до късно, излизам когато ми се излиза, пътувам до морето, когато имам желание,работя в градината/когато времето го позволява и съм в провинцията/...Обичам да съм си у дома,а ако имах и деца купона щеше да е пълен...Относно контактите, и те не ми липсват, достатъчно изстрадах от ''приятели''! Не разбирам хората,които се чувстват пълноценни само когато работят 
Преди време бях като теб,изнервена и това чувство на наудоволетвореност ме преследваше постоянно.
С нетърпение започнах работа и тогава осъзнах,че това време прекарано с детето ми е било най-хубавото,което ми се е случвало.Единствените ми ангажименти бяха да нахраня и разходя малкия,домакинските задължения-пожелание,имах време за кафета,разходки,книги....
Сега съм толкова разкъсана от ангажименти и работа,че имам много по-малко време за приятелите и себе си от преди...
С нетърпение започнах работа и тогава осъзнах,че това време прекарано с детето ми е било най-хубавото,което ми се е случвало.Единствените ми ангажименти бяха да нахраня и разходя малкия,домакинските задължения-пожелание,имах време за кафета,разходки,книги....
Сега съм толкова разкъсана от ангажименти и работа,че имам много по-малко време за приятелите и себе си от преди...
като ходех на работа преди да родя откачах от проблемите и ангажиментите на работа.сега откачам покрай малкия и от стоене вкъщи.като се замисля винаги има нещо, което да те кара да откачаш.аз лично предпочитам това да е сина ми,отколкото началника.на първия не мога да се сърдя и 2 минути,а втория едвам търпях.тъй че медала винаги има две страни.. важното е човек да мисли като оптимист-чашата е наполовина пълна.ей я на половината зима мина.като се разлистят дърветата и грейне едно топло слънце друго ще е. 
Ако имахме достатъчно пари, че да не се притеснявам постоянно- хич нямаше да откачам. Но за разлика от теб - съм мобилна - т.е постоянно с кола и придвижването не е проблем.
Но...реалността е друга. Наложи се да работя от нас, когато детето бе на 3 месеца, а само година по-късно се върнах в офиса.
Не съм човек, който би стоял вкъщи определено, но понякога си мечтая за малко отмор
Но...реалността е друга. Наложи се да работя от нас, когато детето бе на 3 месеца, а само година по-късно се върнах в офиса.
Не съм човек, който би стоял вкъщи определено, но понякога си мечтая за малко отмор
Малкият,тръгна на ясла на 1г.и9м. а а з на работа.Работих една година до началото на това лято.Съпругът ми беше в командировка 6м.извън страната.А аз 6м.излязох в неплатена.Ако знаете какво щастие изпитах,всеки миг да гледам как расте детето.Цяло лято бяхме по детските площадки,вкъщи играехме на неговите игри.Четяхме приказки,учихме азбуката и т.н.Сега съм отново на работа,и ми е малко съвестно,че не мога да му обърна нужното внимание.От работа,вкъщи ,чистене,готвене,пране и докато се усетиш станало време за лягане.Останаха само приказките вечер.В това забързано ежедневие докато се усетим нашите дребосъци ще станат големи деца.
Да, така е. Най-хубавите години от живота ми са годините, когато бях в майчинство. Гледах детето си до 2г. и 8 месеца. После залисани в работата, забързани, не усещаме как "жизнь прошумела и ушла". После и да искаме да се върнат тези мигове, когато малкото душиче ни подканя за внимание, не можем да върнем времето назад.
Да, така е. Най-хубавите години от живота ми са годините, когато бях в майчинство.
Съгласна съм.
Съгласна съм.