Публикувана: 19 ян. 2010, 11:03 ч.
Последно мнение: 20 ян. 2010, 14:39 ч.

Детето ми се промени тотално, помагайте

2 971
33
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква може да бъде причината за промяната в поведението на детето?
Какви са някои от предложените решения за справяне с предизвикателното поведение на детето?
Какво е мнението за воденето на дете при психолог?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква може да бъде причината за промяната в поведението на детето?
  
  Промяната в поведението на детето може да се дължи на няколко фактора. Един фактор е липсата на разнообразие и скуката, което води до умора и стрес. Друг фактор е промяната в ежедневието, като например прекарване на дълго време вкъщи поради заболяване или прекарване на повече време с майка му. Това може да доведе до повишена привързаност и нужда от внимание. Освен това детето може да проявява своята независимост и да се противопоставя на другите, което е характерно за възрастта.
- Какви са някои от предложените решения за справяне с предизвикателното поведение на детето?
  
  Някои от предложените решения включват записване на детето в предучилищна възраст, където то може да участва в различни дейности и да взаимодейства с връстници. Поддържането на спокойна домашна среда и установяването на дисциплина, без да се фокусира прекалено върху нежеланото поведение, е от съществено значение. Освен това е важно да се обясни на детето, че всеки има отговорности и задължения, които трябва да изпълнява. Някои майки препоръчват също така избягване на прекаленото обгрижване и предоставяне на повече възможности за независимост на детето.
- Какво е мнението за воденето на дете при психолог?
  
  Мненията относно воденето на дете при психолог са смесени. Някои вярват, че психолозите могат ефективно да идентифицират и разрешат проблемите на детето, докато други поставят под въпрос стойността на такива посещения. Предложени са консултации със специализирани детски психолози, но има и мнение, че съвременните деца изразяват своите нужди по различен начин и може да не се нуждаят от професионална помощ.

# 15 19 ян. 2010, 13:31 ч.

Мнения: 426

Цитат на: Сияние в вт, 19 яну 2010, 13:27

Абе то като се видиш в чудо, на всичко се хващаш.

Сигурно

Но все пак аз не съм привърженик на бабешките методи.Ти си решаваш. Дано да мине скоро,по един или друг начин.

# 16 19 ян. 2010, 13:38 ч.

Мнения: 351

Еднообразието депресира дори възрастните, та камо ли дете.
Но не сте ли чували за детски невролог, психолог, психотерапевт?!
...Потърсете помощ, консултирайте се, пък на пролет хайде на ДГ!
Има един добър специалист, д-р Владо Бостанджиев, в София е, книгата:"Езикът, който лекува" е негова.
Мои познати са доволни, беше помогнал на дете, което се начишкаше в гащетата....., от страх...
Баячките няма да ви помогнат, те са шарлатани!
Това мога да ви посъветвам. Simple Smile

# 17 19 ян. 2010, 13:39 ч.

Мнения: 4 664

Мисля , че ти знаеш какъв е проблема ... Rolling Eyes

Детето си има нужда от средата , връстниците , игрите ...
Да разбирам ли , че е приета в градина , а ти не я пускаш защото трябвало да се затопли времето ?
Мисля , че понякога прекалените грижи за децата не са толкова полезни за тях ...
Какво ще и стане , ако ходи зимата на градина ?

# 18 19 ян. 2010, 13:49 ч.

Мнения: 530

А, нашия град е много малък и има няколко градини, които непрекъснато набират деца, за да не ги закрият. Просто трябва да мине януари месец, да свърши на майка програмата, за да си вземе последните пари. Но утре ще я водя до градината, която съм избрала, за да видя как стоят нещата със записването. И другия месец там. Решено е.

# 19 19 ян. 2010, 13:58 ч.

Мнения: 13 211

Градината наистина ще ти помогне, ще видиш колко радост ще донесе на детето, нови приятелства, нови емоции, теми за споделяне с теб.Моят син си умира всяка вечер преди лягане да си говорим и да ми разказва за впечатленията си.

С психолозите бих те посъветвала по-внимателно и там има да речем не шарлатани, но например...недотам добри специалисти, които същевременно са доста добри ...търговци.

# 20 19 ян. 2010, 13:59 ч.

Мнения: 417

Цитат на: Babe factor в вт, 19 яну 2010, 13:10

.......................а си го заведете на детски психолог. Те си имат начини и методи да разберат къде е проблема -через рисунки,специален подход и т.н. Дано всичко да се оправи, защото си представям какъв ад е това. Аз изобщо не бих отлагала и не бих разчитала на светената вода или баячката да ми оправят детето.За това си има психолози.

Аз също съм против воденето на баячки и др...НО не виждам смисъл И от воденето на психолог.Има вероятност психолога изобщо да не може да предразположи детето да рисува или да му приложи методите си за влизане в контакт с него, колкото и добър да е(виждаме че момента му е буен).
Водила съм детето си на психолог в детски център и не съм очарована, нито ми помогна. Въпросите които ми зададе в разговора ни и съветите които ми даде не бяха нищо ново за мен, нито щяха да бъдат невероятно откритие за която и да е от майките. Може да кажете че не съм попаднала на психолог, но от разговорите ми с др. притеснени жени и ходили на психолог с малките си деца съм откривала винаги НЕефективност от такива посещения.
Това е моето мнение.

Цитат на: Сияние в вт, 19 яну 2010, 11:46

.........Но преди не сме имали такива проблеми. Те са от преди месец, когато аз бях 2 седмици отпуска, а пък тогава и детето се разболя и го носех буквално денонощно на ръце, защото изкара вирус с невероятни коремни болки и само се присвиваше от болка. Само в мен се успокояваше и поспиваше малко. Та оттогава започна тази болезнена привързаност. И.

Според мен детенцето просто иска да е само с тебе. Дали това не защото когато сте заедно то се забавлява постоянно. Това не е лошо, но проблема идва с това ,че не иска никой друг а само теб и гони останалите.
Около тази възраст децата осъзнават, че са самостоятелни личности и е възможно да се е разтроило и да противоречи и да се противопоставя на всички и дори само на себе си с тези изблици и тръшкания и ревове.
Смятам, че ако попадне сред свои връстници, като средата в градината може да се успокои.Важно е в сегашното му състояние да има спокойна атмосфера в къщи, а не и вие да викате и крещите, като пишеш в първия си пост.Бабата не трябва да ти разказва за недоброто държание на детенцето пред него(как Не е спало, как е лудяло и др.). Казваш, че очакваш да ти се обади всеки 1 момент и да иска мама - не е добре, че бабата позволява на детето да те вика по телефона.

# 21 19 ян. 2010, 14:07 ч.

Мнения: 417

Цитат на: Сияние в вт, 19 яну 2010, 13:49

Но утре ще я водя до градината, която съм избрала, за да видя как стоят нещата със записването. И другия месец там. Решено е.

Поговори и я подготви по -от рано за градината, колко ще и хареса с дечицата, как няма да и е скучно, как мама ще се гордее с голямото си момиченце.
Моето дете се окроти от както тръгна на градина.
Очаквах да ми се оплакват постоянно от него , а се оказа че е едно от най послушните и изпълнителни деца....да не вярвам чак!

# 22 19 ян. 2010, 14:18 ч.

София
Мнения: 15 167

Сияние Казваш, че детето се е променило след боледуването. Децата обичат най- много да са с мама и то е видяло, че има начин да седиш у дома, да го носиш по цял ден и сега си иска всичко това обратно. Вие с бабата се стресирате и така го поощрявате. запазете присъствие на духа и не се впрягайте, да не говорим за баячки, защото това поведение изглежда напълно в реда на нещата. Говори с детето, обясни му, че всеки от вас има свой живот и ти ходиш на работа, защото умееш да вършиш нещо много добре, а така ще прави и той, когато порасне. обясни, че вече е голям и ще бъде с баба или на градина, но няма вариант да седи с теб по цял ден. Повтаряй му, че го обичаш, че може да разчита на теб, но и че с всеки ден ще става все по- самостоятелен и ти се гордееш с неговата самостоятелност.

Вярно е, че като родители все си намираме причина да се чувстваме виновни и това ни кара да отличаваме трудно детските манипулации от реалните проблеми. Опитайте да се държите по обичайния начин, да гледате на проблема емоционално неутрално и въведете малко дисциплина вместо да разнасяш малкия по нощите или да задоволяваш среднощните му капризи. Знаеш, че има деца, които дори нарочно се разболяват, за да бъдат с мама или да получат желаното внимание. Ако покажеш, че това поведение няма да го доведе до желаното от него ще спре да се хаби и ще се върне към обичайното си състояние. Ако преекспонирате нещата може да се превърне в стереотип и да се наложи да ходите всяка седмица на нова баячка. Горе главата и успех! Hug

# 23 19 ян. 2010, 15:07 ч.

Мнения: 245

Вярно е, че бабешките методи са остарели, но емисля, че е добре да се изпробват преди едно детенце да се заведе при специалист...

Малко стряскащо ми звучи да отиде при такъв лекар още от толкова ранна възраст. Да не говорим и че едно дете не може да се довери толкова лесно на непознат човек. Психолозите си имат методи, но не знам дали си отделят тостатъчно време да опознаят дечицата, все пак пръстите на ръцете ни не са еднакви. Днес на психолог, след 10- тина години на психиатър, защото пубертетът не е толкова лесна възраст... Пази Боже! smile3513

Извинете ме, но ако някой ме заведе на психиатър, защото съм се попроменила, ще си мисля съвсем различни неща за себе си и за този, който ме води.

Съгласна съм с това, че на детенцето му е харесало с мама и е похвално, че има достатъчно разум, за да прилага тези тактики, само че трябва мама да има малко воля и да спре това в зародиш. Детенцето е започнало да формулира личност и интелект и не намирам това за проблем. Въпрос към всички родители- ние не се ли стараем да завоюваме нещо( работа, отношения и т. н.) и не пробваме ли различни похвати, за да се справим? И в крайна сметка не заучаваме ли тактиката, която е ефективна в дадения случай? Децата ни са малки, но са хора. umnikuu

# 24 19 ян. 2010, 15:43 ч.

Мнения: 417

Цитат на: bezimennata в вт, 19 яну 2010, 15:07

Въпрос към всички родители- ние не се ли стараем да завоюваме нещо( работа, отношения и т. н.) и не пробваме ли различни похвати, за да се справим? И в крайна сметка не заучаваме ли тактиката, която е ефективна в дадения случай? Децата ни са малки, но са хора. umnikuu

Точно!
Всъщност нашите деца - децата на НОВОТО поколение, както и детенцето на Сияние не се поддават на старите модели и на авторитарно възпитание. Това ще правиш, така ще го правиш и др.. Те са много по интуитивни, умни и искат на всяка цена да остояват своето. Нашето общество ги е наложило като хиперактивни, трудни или диви и невъзпитани деца.
Много от децата които казваме,че са “труден характер” отказват да се подчиняват на родителски контрол, проявяват упорито свободолюбие и имат определено мнение по всички въпроси, както и решимостта да го отстояват независимо дали са на 3 или на 13 години. Сияние, успокой се детенцето ти е напълно нормално то едно дете на новото поколение - така наречените "Индигови деца"има нужда от спокойствие, разбиране, тъпрение от ваша страна и нужда от поддръжка, за да разбере себе си.
кога преди 20-30г сте чули някой да казва - бебешки пуберитет или хиперактивно дете? Децата някога са били различни "новите" деца са личности с мнение от малки ....еволюция - това е!

# 25 19 ян. 2010, 15:51 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Моят син проявяваше характер долу горе на 3 години.И аз се бях притеснила доста.Но ми казаха,че това било нормално - кризата на 3-годишните.Към 1г.и 6мес. пак имали такива периоди децата и си било в реда на нещата.И без да усетя,нещата отшумяха,но е изнервящо.Аз тъкмо тогава бях се върнала на работа,беше ми мъчно за него,виждах че се променя,а не можех нищо да направя,но го преодолях.Не се стресирай,като тръгне на ДГ ще се оправи.Не му се карай,така още повече се наострят и се изнервят децата.Даже понякога се прави,че не чуваш.Аз казвам,че като ми викат-не чувам,а като ми говорят тихичко-чувам и това има ефект.

Сияние Hug

# 26 19 ян. 2010, 22:23 ч.

Мнения: 4 995

детето не е за психолог , ами е за детска градина

# 27 19 ян. 2010, 22:41 ч.

Варна, България
Мнения: 755

Според мен и това, че не спи следобед също оказва влияние. На тази възраст все още има нужда от сън, за да презареди батериите.
Моят син на 4 г. и 3 м. се настройва за сън и заспива много по-трудно, ако не е спал следобед.
И тогава е изнервен и необуздан.
В детската градина определено ще се чувства по-добре.
Hug

# 28 20 ян. 2010, 05:35 ч.

Мнения: 60

Цитат на: bezimennata в вт, 19 яну 2010, 15:07

Малко стряскащо ми звучи да отиде при такъв лекар още от толкова ранна възраст. Да не говорим и че едно дете не може да се довери толкова лесно на непознат човек. Психолозите си имат методи, но не знам дали си отделят тостатъчно време да опознаят дечицата, все пак пръстите на ръцете ни не са еднакви. Днес на психолог, след 10- тина години на психиатър, защото пубертетът не е толкова лесна възраст... Пази Боже! smile3513

Извинете ме, но ако някой ме заведе на психиатър, защото съм се попроменила, ще си мисля съвсем различни неща за себе си и за този, който ме води.

Няма нищо ненормално в ходенето на психолог,психотерапевт или ако се налага и на психиатър.В България усещам,че това все още не се приема за нещо напълно нормално и необходимо.Не е задължително да си болен за да идеш на психолог да се посъветваш(е,трябва да внимаваш и при кой ще идеш)
Лично мен ако нещо в поведението на детето ме притеснява не бих се поколебала да се посъветвам с психолог.Но в случая ми се се струва,че проблемът се е "отключил" след боледуването и стоенето с мама в къщи.След боледуване децата понякога така да се каже"регресират" и започват да се държат по-различно,бебешки,искат вниманието,което им е оказвано докато са били болни..Смътно си спомням,че като малка обичах да ме "обгрижват" като бях болна и след като оздравеех с носталгия си спомнях колко беше хубаво да стоя вкъщи-макар и болна Thinking

# 29 20 ян. 2010, 09:39 ч.

Между гори и планини
Мнения: 11 853

Аз мисля, че детето е преготово за ДГ.
Моят син тръгна преди 3 месеца, гледах го сама. У дома беше палав, отговаряше с "няма" на всяка дума, налагаше се, въпреки, че аз си мисля не съм от меките родите ли. Но и двамата имахме почивка един от друг. Отидохме в градината, стояхме един следобед - той при децата, аз говорих с директорката (детски психолог). Първо - освен че се беше запознал с всички деца, беше и седнал кротко на столче да слуша приказка. Нещо невъзможно у дома, дори си мислех, че има дифицит на внимание, хиперактивен е. След разговора с директорката се успокоих, после говорих с учителката какво да очаква от него. Първите 3 дни ми казваха, че не е бил много послушен (в тези моменти и вечер у дома беше кошмарен).... и после изведнъж - чудо! Коренна разлика - детето научи правилата там, подражава на другите деца (много хубава малка група са и децата са кротки възпитани), имат поне 3 вида занимания сутрин - гимнастика, нещо като български език (четене на стих и заучаване, пеене на песен, заучаване и танц, водене на тематичен диалог), рисуване(аплекиране) или извеждане на вън. Следобед музика, игри. Така му уплътняват времето и вниманието, че не се сеща за бели. У дома се кротна, сяда и си рисува или играе тихо.
Споделям това, защото аз дори закъснях малко за ДГ, пуснах го на 3 и половина. Ако можеш пусни детето, явно му е скучно само особенно зимата у дома. Сега сина ми е толкова горд, че е приятел със Сашо, Емо, Калоян,..... има си специална приятелка, отива с желание. Така и аз съм спокойна през деня, и вечер когато съм с него мога да му обърна 100% внимание.

Препоръчани теми

Трудно дете на 6

Странен поглед

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: