За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя

А можеш ли да определиш какво е "сърцето"?

Ксилометазолин, това за "субективното" познание го каза езотерик/чка, ако не греша. Аз просто не го оспорих.

Човешкото сърце е целта на Бог.

От сърцето тръгват изворите на живота. Извора на любовта, на свободата, на болката и радостта.... всичко, което прави жив.  /Ако не вярваш питай Соломон/

Това, което е написал езотерик/чка, има същото отношение към езотериката, както и друго свободно мнение на човек, който изучава дадена наука.
 По същият начин човек може да обича библията и да я изучава. Той е напълно свободен да взима отношение върху това как я разбира.
 Всеки опит за влияние върху свободния избор на дадена личност върху друга личност как мислите би го приел човекът от съвременната епоха?

  Точно така!   

Не мисля така, че днес сърцето харесва един бог , утре друг.   Там където има любов, няма омраза, и там където има светлина, няма мрак. Там е и Бог.  Не можа да обичаш Бог и  да боготвориш Сатаната в същото време. А Бог няма как да обитава в ума, защото ума е повърхностен и там нищо не се задържа за дълго.
А къде според теб е Божия Храм?

Нужно ли е да определям нещо което виждам че явно няма да промени мнението ти "Надуших" те от далече (без лоши чуства)
Просто искам да ти кажа,че сърцето е нещо много повече от това което си мислиш че е.  Както се оказва в повечето случаи с доста неща. Ние хората винаги си мислим че знаем всичко. Че знаем всичко за космоса,че знаем всичко за нашата природа,планета.Че знаем всичко за животните и знаем всичко за самите себе си и все пак всеки ден научаваме нещо ново и изумително. Та нашата наука за света е само на няколко стотин години...Ако наистина говорим за документирани факти и свидетели. Защото всичко останало са само теории 
 Както казах сърцето играе много по-важна роля от умът. Представи си примерно един човек,попада в катострофа и си загубва паметта...Но би ли си загубил чуствата? И как някой такива хора си припомнят неща именно заради определено чуство което са изпитали когато са видяли дадено нещо?  Не ме разбирай погрешно,и сърцето и мозъкът се допълват взаимно,но много хоря правят грешката да поставят мозъкът на по-преден план,когато именно сърцето е ключът към щтастието     Не искам да задълвабам много...

И бтв съм от мъжки род

Хубавото на ума е, че той може да реши, дали да защитава егото, или не. И има доста примери на хора, които не го правят. Не мога да се съглася, че има знак на равенство между двете.

Тук не виждам нещо лошо, нали така се движи прогреса?

Това не е вярно. Това, което сме научили, се съхранява в паметта, а тя е само част от ума. Основно негово свойство е, на базата на натрупани знания и опит да взема правилното решение.

Тук става ясно, защо сме на различно мнение - говорим за различни неща.

За да сме честни трябва да добавим ... омразата, завистта, ненавистта, ревността ...

При различните хора е различно. Не случайно съществуват категории.

Дай твоето определение за 'Божи Храм', за да не говорим за различни неща.
 

Нали не вярвате сериозно, че по тази една тема, сърце, его, разум, сетива, могат да постигнат нещо, отделно едно от друго?
Как би могла вярата да бъде обективна?
Какво наричате "езотерична наука"?
Само питам, не споря.   

Много от хората не си мислят, че знаят всичко, а се стремят към това и го правят съзнателно, като използват ума си.

Не мога да разбера, защо ума се свързва само с паметта. Едно време в училище на учениците, които си използваха само паметта, им викахме зубрачи.

Тук съм напълно съгласен. Моето мнение е че човек трябва да използва мозъка си, за да отклонява чувствата, обратни на любовта, радостта, щастието, които неизбежно атакуват сърцето
 

Това е в основата на епикурейската школа, хубаво е.

Колко много неща знаете, това наистина е ценно знание.   Аз съм доста по-неука откъм факти.

Мила, не се впечатлявай, тези неща са ми влизали в конспектите в университета, затова ги знам, доколкото ги помня, разбира се. Признавам си без бой - нищо не отбирам от счетоводство, например, а дори направих опит да го уча - провал!

Няма такава наука. За да има трябва да има научен апарат, общи закони, единство, последователност ...

За другите работи по-късно.

Мама Нана, на теб не мога да не ти обърна внимание (на другите не от неуважение, а от липса на време). Съгласен съм с теб. Не мисля по-различно от теб. Но исках да си изясним. Ще допълня по-късно.

Приятели, това е уникалното на Библията и сега намирам повод да го покажа. Има неща, които не се четат буквално там, но те стават ясни от контекста. Иначе Библията се чете буквално и независимо, че е написана от толкова много "автори" тя има своя апарат. Там няма една дума дето да има едно значение на едното място, а друго на друго. Нищо, че са го писали различни хора.

Представите за "сърцето" са толкова разнообразни, но когато Библията казва "сърце" тя не говори за различни неща, без значение дали го казва Соломон или Павел. Нищо, че  между двамата има 1000 г.
Такива неща като противоречия ги има само в умовете (ето място където ума по-скоро пречи - като не се използва правилно) на хората, които не познават добре Библията.

Удивително е като започнеш да се запознаваш с нея да виждаш, как няма една дума, дето да се разминава по смисъл. Как неща писани в период от 1000 години втъкнати в текста се допълват. Сякаш изтъкани от една ръка, един замисъл.
Аз мога да си противореча, но Библията не! И тук е момента да уточня, че понеже някой търсят загубени ръкописи и тям подобни има поне още две послания на апостол Павел до коринтяните, но те не са част от Библията. Имало е вероятно и много други, за които никога няма да чуем, но те не са изговорени от Бог.

Затова казвам - четете си Библиите и се.

А защо не епикурейците да са казали нещо, което е вложено от Бог, като общочовешки закони, или даже практиката да го показва? Обикновен да го е приел от собствения си житейски опит? Именно тук мога да се съглася, че има езотериката има право. Има опит, всеки извървява пътя си самостоятелно и в частност научава неща по този път. Въпросът е това път за спасение ли е или просто някаква човешка мъдрост? Човешката мъдрост е полезна и Библията не я отрича, но дали тя е цялата Истина. И това, че всички вървим, означава ли че ще стигнем на едно място?