За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя

Чингиз хан, и аз съм се питала като теб ..защо умират деца? Отговор не намирам, но знам едно- че, не Бог е виновен за това, че децата умират. Той не ги убива, а ние хората го правим...

Намерих много отговори на въпросите си в "Диагностика на кармата". Във всеки случай бях подготвена за тях. Няма смисъл да се чете, ако понятия като прераждане и карма се приемат като ерес.

Момичета, какво означава "истина", когато говорим на тази тема?!
Истината всеки ще я усети в себе си, никъде няма да я срещнем написана, доказана, потвърдена. Никой не може да стори това за нас. Освен това, съм убедена, че докато дишаме, ще търсим, след "прозрение" - още по-усилено.

Чингиз хан, било съм и аз в Бъкстонската църква.. Тогава бях изпаднала в депресия, имах и натрапливи мисли. Обясниха ми свещениците, че дяволът ме изкушавал, че трябвало да им се съпротивлявам на неприятните мисли, да си повтарям - "не, не, не съм съгласна, не са от мен " непрекъснато. Че ако съм се съгласяла с тях, те щели да отслабнат, защото така дявола щял да вземе душата ми и да ме остави намира. Че щял да ме целува с ледени целувки. 
Затова моят опит с православното християнство е плашещ и затормозяващ. Знам, че е трябвало да получа този негативен опит по някаква причина.
Но ми омръзна да ме е страх.

от православие до православие има голяма разлика...

аз ходя в руски църкви.
в едната се чувствам като в казарма 
веднъж ме изгониха от църквата, защото съм била по дънки и не ми обясниха защо оказа се, че трябало да съм с пола под коленете, не с панталон.
следващият път почти ме утрепаха с поглед, защото исках да си сложа свещта до една горяща (в същото гнезденце), изсъскаха ми нещо 

в другата църква като влезна и медитирам: забравям за времето, за всекидневието, за нервите.
свещеникът има невероятна аура и някакси успява да обедини всички в една обща душа.
прекрасно преживяване...

за смъртта: не гледайте на нея като на наказание.
смъртта на тленното няма общо със смъртта на нетленното. важно е душата да се пази 

споменах по-напред за Евангелието на Юда.
там има интересен поглед  за смъртта...

Искам да споделя моята история, без това да се приема като пропаганда (моля), това е моят живот, така както аз  усетих и преживях нещата през годините.

Бях на 11, в болница, на съседното легло, баба с проблеми с ушите, комунизъм. Аз, хлапе, вятър ме вее на бял кон, всичко е шега. Бабата обаче започна да ми говори, че има Бог и, че Той ме обича, че истината е в Библията. Аз, смях, започнах да я подигравам, че хората в космоса ходиха, Бог не са видели... Питах я, защо Бог не й изцели ухото и защо е в болница? Тя ми отговори, за да мога да те срещна теб и да ти кажа истината. Аз се смях... Излязох от болницата, но нещо в мен се пречупи, тази жена ми каза, че ако наистина искам да Го познавам да се моля Той да ми се открие. Аз го направих. Зададох си някакъв тъп въпрос, ако те има да се случи ... Стана точно както бях помолила. Знаех в себе си, че истината е в Библията, но толкова много хора около мен твърдяха, че тя е толкова трудна за разбиране..., че това са неща от 2000 години, то сега света е различен... Всяка вечер се молех, говорех му като на приятел (не си спомням, може би бабата така ми беше казала), чувствах голям мир в себе си.
Но започнах да си живея така като на мен ми харесваше. Дойде промяната, масовите евангелизации по стадионите, отидох в протестантска църква, но не бях впечатлена от това което видях. Никой не се погрижи за мен, никой не дойде да се запознае с мен, а и пастора един път не успя да обясни сътворението и аз си тръгнах, реших да си правя мое си християнство. Продължих да си живея както останалите атеисти, но празнината в мен ставаше все по-голяма. Имах Библия, започнах да чета, но търсех там оправдание на това което правя, не това което е добро. Гледах на кафе, на карти, ходех си по врачки, астрологии..
Бях студентка вече, занимавахме се с алпинизъм и няколко човека си купихме заедно инвентар. С едно от момчетата се сближихме, беше християнин. Никога до сега не бях видяла толкова уравновесен човек, толкова много гадости му направих, нито един път не се разсърди, но винаги намираше начин да ми каже две думи, но на място... Не мога с думи да опиша въздействието на този човек. Но аз нали съм си упорито магаре реших, че няма да се дам без бой, започнах усърдно да изследвам различните религии. Межувременно с момчето с което оживеех тръгнахме на йога. А аз четях, ли четях... той ме скъсваше от подигравки. Случиха се неща които разтърсиха живота ми из основи, бях поставена на кръстопът и знаех, че трябваше да направя своя избор, точно в този момент. Избрах Христос. Предадох  живота си на Него, не от страх, не защото така казва Църквата, а защото с цялото си същество усещах, че това е. Много се молих, много търсих, лутах се между езотериката, Дънов, Кришна...

Какво намерих в моите търсения: (повечето неща съм ги писала в други теми)
1. Ценностни системи в различните религии са различни - т.е дефинициите за добро и зло са различни. Всички говорят за доброто, но разбират различни неща под това.
2. Имат различно разбиране за това как можеш да се освободиш от греха- Едни казват, че ако си направил зло, като направиш още добрини, ще го заличиш, други ще страдаш, трети като повтаряш святото име на бога... , а християните казват, че "заплатата за греха е смърт" и имаш нужда от спасение.
3. Тезата, че Бог е един с много имена - Бога в различните религии е описан с различен характер, т.е. няма начин да е една и съща личност. Реагира по различен начин в една и съща ситуация.
4. Боговете обикновено стоят безучастни към съдбата на хората и те трябва да заслужат обичта им, благоволението им, а в източните философии Бог е безличен, някаква енергия... В християнството Бог лично е ангажиран със съдбата и решенията на всеки човек

Това са основните изводи, има и още но ще стане цял ферман, кой ще го чете...

След години си грабнах шапката и заминах в Родопите, без да познавам никого, с едни инструменти за миене на стъкла, няколко чифта дрехи ... започнах от пълната нула. Винаги съм вярвала, че най-голямото свидетелство за хората е личния пример. Живеех така както живеят хората там, минавах през същите трудности през които и те. Но тогава започнах да изследвам из основи исляма, не от пристрастни християнски източници, а лично от извора. Имам прекрасни приятелства с едни от най-радикалните мюсюлманки в страната. След пет години обаче се намери един лъже пророк (направо антихрист) който да успее да раздели хората които бяха повярвали, да наговори куп лъжи за нас (мен и съпруга ми)... Беше ужасно, толкова много болка, толкова много объркани животи...

Видяла съм най-гадните страни на православието и на протестантството имало е моменти в които ми се искало повече да не чувам повече за това. Трябваше ми около година да мога да се възстановя, да мога да простя ... Но никога не се и усъмних в истинността на Христос.
В годините прекарани в Родопите видях реално, как всяка една дума написана в Библията се изпълнява. Видяла съм го реално в живота си, в живота на други хора. Видяла съм хора освобождавани от магии и демони, хора променящи радикално живота си и то само, чрез силата която Бог им дава.

облачето хей, съжалявам, за това което си преживяла! Винаги съм казвала, че хората трябва много добре да познават Библията, за да могат да различат истината от лъжата. Ако бях на твое място със сигурност щях да "опухам с Библията по главата", тези "свещеници". Твоята свобода можеш да я имаш единствено чрез сила от Бога, чрез Святия Му Дух...

Християнството не е страх! То е свобода, защото нещата които правиш, ги правиш не то страх, че не си изпълнил закона, а защото обичаш своят Спасител! Не правиш неща, от страх от наказанието, а защото знаеш, че това не е добре за душата ти и за теб самият.
Апостол Павел е казал "Всичко е позволено, но не всичко е полезно".

Bili не си казала за лутанията си и , че искаш да почетеш нещо...ще ти донеса! Истината е в сърцата ни !С тях усещаме какво търсим и искаме!
migito мила приятелко    благодаря за споделеното! Човек сам намира пътя си!

Аааа, migito, нека си имаме уважението и да не се говори лоша  дума за Дънов.  Знам, че църквата  не го прима и знам защо-страх от неговото знание и мъдрост и   от това, че ще ги раздаде на хората.
Не разбрах, кой те е скъсал от подигравки, че си ходила на йога? Този уравновесения християнин ли...? Ако е така, то едва ли може да се нарече  уравновесен, след като се  подиграва с другите учения , философии или  религии!    Иначе се радвам за теб,че си намерила своята истина и пътя! 

Съгласен съм с Мигито!
 

Към тези, които възприемат християнството като религия, а църквата като институция:
1. Кой стой зад нея? Папата, Светия Синод, Константинополския патриарх, арменския поп, коптския ... св. Константин ...(не се заяждам) ... или Бог?
2. Ако е папата - кой папа - Йоан Павел, Бенедикт ...

Нека уточня и защо ги задавам тези въпроси.

Христос не е Карл Маркс, но дори и след като комунистите в целия свят преиначиха комунизма Маркс пак може да бъде четен и нито една негова дума не са променили. Променили са обаче идеите му - "доразвили" са ги.

Думите на Христос са били експлоатирани по различно време, от различни хора, но никой от тях не е успял да ги лиши от силата им. Те нямат нужда от "доразвиване".

Те са ясни.

Въпросът е Вие какво търсите? "Духовно усъвършенстване", житейска реализация ...
За тези неща не е необходимо да умирате, а да се "развивате".

При Христос се говори за "Възкресение".  

Ще припомня въпроса на някой друг преди мен? Вие познавате ли Библията или само така... си чешете езиците. Ако някой цитира нещо неправилно ще забележите ли? Съмнявам се!

С кълване от различни теории може да създадете Ваш бог, но едва ли някой някога ще се срещне с него.

Пожелавам Ви успех в търсенето, но ви съветвам да се замислите, колко вяра ви е необходима, за да повярвате, че писанията за Христос в Индия са истина. А защо не в Австралия? Толкова ли е трудно да се повярва на по-простото, че на Него не му е било необходимо да ходи там.

Подкрепям!

Аз пък точно обратното....Не мога да свържа чичко поп, дето ми продава върбичка на Цветница, свещи на гишето и няма да кръсти детето ми ако нямам пари с вярата в бога.

Чел ли е някой "Писма до земята" на Марк Твен?

Да, чела съм я.

Откриваш ли в нея нещо невярно/нелогично/погрешно?

Мъжът с когото живеех тогава, ми се подиграваше, че изследвах различните религии, той си беше атеист и вярваше само в себе си и своите си способности. За йогата никой нищо не е казвал.  А християнина до ден днешен не съм го чула да каже лоша дума за никой човек.


 


Дидка, радвам се да те видя тук!!

 ето пак....и отново същото.....истината не може да се натрапи,тя се приема или отрича!!!!!
  как да вярвам ,ако не приема различното и другото!!!!!
интересно е,че религиите през вековете натрупват знанията и на предходните!!!!
Първата религия,която говори за един бог и любов към ближния е Зороастризма(доста години преди християнството е съществувала,в тогавашен Вавилон)....затова и неприемам натрапването на вярата!!! кой в каквото иска да вярва,стига да не фанатизирз смисъла и лишенията на разума...