За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя

С това пък няма как аз да не се съглася. До тук обаче.
Примесване има, но не в ранното християнство, а по-късно, когато християнството става официална религия. Тогава мога да се съглася, че е станало. В ранното християнство няма нито причина да се смесват, нито допирни точки. Ако си чела внимателно "Деянията на апостолите" ще признаеш, че между християнството и останалите учения има нетърпимост. Освен това да кажеш, че християните са принасяли жертва, е все едно да кажеш, че мюсюлманите се кръстят. Всяка жертва (като ритуал) освен жертвата на Христос в християнството се приема като незачитане на Неговата смърт. Единствените, които са принасяли жертва  след Христос, са евреи, за които това е част от традицията (става въпрос за агнета). Но това е заклеймено категорично в "Посланието до евреите"
Освен това като човек завършил история знаеш, че неща като "говорило се" в историята са необосновани. Примери "бол", както казваш. Типичен пример е Крали Марко, който е бил съюзник на османците, а в митовете е борец за свобода.

Кое точно? Дефинициите за добро и зло или прощение на греховете, чрез вяра в Спасителя?
В езотеричните учения, Богът не е пряко заинтересован от живота на хората. Те "достигат" до Него, чрез ритуали, "добри" дела и спиритични (може би не е правилен термина) сеанси.


Жестоко се лъжеш, че не се практикуват. Бях посещавала сатанински сайт преди време, не съм го запазила, но имаш специална част отделена на поклонението на тези Богове, както и ритуалите и даже се раздаваха рецепти за отвари. Хората си правят постоянни сбирки. Има и едно течение на една рускиня Анастасия, тя проповядваше такива неща, но обогатено с доста осъвременени елементи. Малко ли са хората които ходят в Родопите да "медитират" на едни камъни, (ох забравих им точно името) останали от траките ...
БориСе, пропускаш курбана при православните, явно за тези жертви става дума.

Не, не, не ме разбра (или аз тебе) - в никакъв случай не казвам, че е имало принасяне на жертви, само така се е "говорело". И тези "свидетелства" са били разпространявани, докато се е налагало.
И с това, че по-старите влияния са се наложили по-късно, в официалното християнство, също съм съгласна. Но религиозните догми, ритуали, обреди не са вярата човешка, нали?

  
   Не е задължително, някой да се жертва за да обичаш хората и да си отговорен. Поне на мене не ми трябват жертви за това.

 А иначе всички ритуали в християнството са заимствани от древните езически обичаи на преклонение пред природните стихии.
Коледа или раждането не напразно е на дата на зимното слънцестоене. Възкресениета  - с възраждането на природата.

Курбана при православните е външен начин за изразяване на благодарност към Бога за сторено благодеяние или др.събитие. Не е задължително да се пренася жертва /животно/.
Не го смесвай с времето преди Христос, за откуп.

  Христос изобщо не е бил длъжен да се жертва.Бог  го прави, дава Сина Си в жертва, просто защото  вече няма друг изход за  хората.И защото ни обича  толкова, че да отмине  и да ни остави да погинем, въпреки, че сами сме се докарали до там.

   Коледата, а мисля , че имаш предвид Рождество съвсем не се е случила на този ден, на който го празнуваме днес.Всъщност  няма доказателства  на кой точно ден се е родил Христос, смята се , че е през есента.Какво значение има, ако е било важно, щеше да е отразено.При Бог  няма неточности. Просто е бил избран този ден да се празнува.И то  не от самите християни,а  е било наложено на всички.А ти си правиш изводи от това.Християните  това не ги бърка, те празнуват Рождество,а който има за  цел единствено да търси прилики с нещо си, може да намери  такива във всичко. Същото важи и за Възкресение.На която и дата да беше се случило все щеше да съвпадне с  древни празници и  да има за какво да се хванеш.Но ти вникни в смисъла и на двете /Рождество и  Възкресение/, а не чопли за  незначителен подтекст в нещата

Напротив, убедена съм , че са реални. Но въпреки това чета , защото искам да знам защо и как  се случва и как стигаме до тях. Човек се учи всеки ден и докато е жив...

Тогава не би трябвало да се притесняваш, че някой няма да ти повярва. Най-много изживяването ти да бъде прието за сън или халюцинация.

Някъде да съм казала,че се притеснявам, че някой не ми вярва?  Беше ми интересно мнението на другите и горе долу знаех  какви ще са мненията по този въпрос, така че не съм изненадана. С другото съм свикнала... 

kuku-ruku, визирах тези думи:
За всички би било интересно да разкажеш повече, но не искаш да го направиш поради спомената причина. Несигурна си.
Това е моето мнение, може и да бъркам. Не се чувствай длъжна да ми отговаряш.

 Ще ти отговоря, защото бъркаш.  Не искам да споделя, не заради това, че не съм сигурна  в това, дали това е реално изживяване или не, ами защото ще се почне едно оборване , кое какво е и защо така, ама как мога да си мисля, че е иначе... Ще се опитват да ме убеждават в противното на това, в което аз съм убедена. Смятам го за загуба на енергия.  

Да!

Вярата обаче не може да остане скрита. Тя не е размишления. Тя е начин на живот. Този живот би трябвало да говори за себе си без думи, но и без срам или без тайни.

Тук си много права, че Бог не е заинтересуван от живота на хората, но има взимовръзка ...все пак.   Ще се опитам да ти обясня, /само не ми се карай пак /   Наистина в езотеричните учения/ ще цирирам димите ти/ "Бог не е пряко заинтересован от живота на хората", но пък хората пряко  са заинтересовано да намерят Бог в себе си и са  заинтересовани за живота си, как да го променят като творят добро. Тоест стават отговорни за делата си , а не чакат Бог да ги спасява. Те търсят чрез Бога в себе си, промяната , която ще ги изведе към Пътя. Нима това е лошо, хората да искат да се променят, като търсят Бог вътре в себе си, в сърцето, а не извън себе си?!  

kuku-ruku, в християнството Бог спасява хората, за да могат да достигнат онази морална чистота която той е заложил като закон. Човек колкото и да се напъва не може да бъде безгрешен. Няма начин да не сгреши поне в едно нещо и тогава може ли да достигне един абсолютно чист Бог?
Това което направиха Адам и Ева е, че искаха да станат като Бога (те бяха, но не повярваха на Бог, а на змията). Техния акт е точно израз на желанието да бъдем нещо повече със собствени средства, ние да постигаме нещата със собствени сили, да не бъдем зависими от Бога. Това Бог го възприе като бунт...
Защо имаме нужда от спасение? Защото Бог даде на хората Неговия стандарт за добро и зло и там е записано, че "Заплатата за греха е смърт". Под смърт се разбира не само физическа, а отделяне от Бога. Никой човек не може да достигне този висок стандарт на чистота. За това Бог дойде да го изпълни и да бъде цената за нашите грехове. Това е дар от Бога, не можем със собствените си дела да го заслужим. Никой друг Бог не е направил такава саможертва за хора които дори не се интересуваха от Него. В християнството Бог е този който търси човека и протяга ръка през целия му живот. Това, че спасението ти е дадено даром не означава, че можеш да си правиш каквото ти скимне. Писано е "Вяра без дела е мъртва вяра", но тези дела не са, за да заслужим Божията любов, а са от любов към Него. Бог не е за подигравка и не би толерирал отношение "Аз ще си правя каквото си искам, той Бог ще прости, нали това му е работата." Това е вулгарно и Бог не би толерирал подобно отношение.

Описах всичко това, защото много често хората казват "Аз нямам нужда от спасение, аз съм достатъчно добър и отговорен." Аз вярвам, че е така, но Божиите стандарти за добро и зло не са като нашите.

migito, добре разбирам написаното от теб и има резон, но Христос вече е дал жертва един път за нас, за да ни спаси. Сега го няма между живите, за да ни спасява отново... Сега ние трябва да покажем сами, колко сме готови да се справим. Ясно е, че сме грешни и ще грешим, човешко е.  А Бог не се намесва, дори и хората да грешат.... Ако се намесваше постоянно, нямаше да има войни, глад, а и нямаше да има смисъл от свободната воля , която ни е дадено по рождение. Мисля си,  все пак е най-важното това, че човек иска да стане добър, да помага на другите и да обича ближния, като себе си. Нали и Христо на това учи. А след като езотериката учи  на същото,  то не виждам , защо Бог да има против това, след като крайната цел , към която води всяка такава философия е-любов и доброта?