Мерси, ще прочета линковете. 
- Публикувана: 19 ян. 2010, 21:30 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2010, 22:23 ч.
За езотериката,християнската литература...за истината и обърквате ли се по пътя
Виждам, че за почивните дни темата е вряла, вряла и кипяла. Това, мисля е добре. Какво значение има кой на какво мнение е. Фактът, че някой чопли тук, означава, че търси. Дори да е на абсурдна позиция, той не е пренебрегнал тази тема, а най-активно спори или споделя мнения.
Философии, религии, учения, начини на живот.
Вяра.
Вярата не идва отвътре, тя е небесен дар, който, когато те осени, се отлепят люспите от очите ти. Тогава, всичкото философстване отива на вятъра. Няма как да се напънеш и насила да повярваш в нещо. То идва само. Да, изборът в какво да вярваш, по принцип е съзнателен, но самата вяра понякога идва мъчно, трудно и бавно, а понякога само една случка или събитие те удря по главата, за да те избави от унеса.
В много неща съм вярвала. Докато не усетих истинската вяра, нямах база за сравнение. Тогава разграничих вярванията. Те са като някакви бледи отрязъци от нещо голямо, нагласено да ти пасне лично на теб, обясняващо твоите моментни търсения. Нагаждаш си най-подходящата философия или сбор от различни учения. Така, както е удобно за моя живот. И точно, когато всичко е перфектно подредено и следва една невиждана хармония и синхрон, нещо се пропуква.
Вярата.
Тя стои и чака да я приемем в сърцето си. Тя е ключът, който ни дава верния код, за да разчетем Истината не по буквата й, а според Духа.
Желая на всички, които са споделили тук, да имат блаженството да я изпитат.
Философии, религии, учения, начини на живот.
Вяра.
Вярата не идва отвътре, тя е небесен дар, който, когато те осени, се отлепят люспите от очите ти. Тогава, всичкото философстване отива на вятъра. Няма как да се напънеш и насила да повярваш в нещо. То идва само. Да, изборът в какво да вярваш, по принцип е съзнателен, но самата вяра понякога идва мъчно, трудно и бавно, а понякога само една случка или събитие те удря по главата, за да те избави от унеса.
В много неща съм вярвала. Докато не усетих истинската вяра, нямах база за сравнение. Тогава разграничих вярванията. Те са като някакви бледи отрязъци от нещо голямо, нагласено да ти пасне лично на теб, обясняващо твоите моментни търсения. Нагаждаш си най-подходящата философия или сбор от различни учения. Така, както е удобно за моя живот. И точно, когато всичко е перфектно подредено и следва една невиждана хармония и синхрон, нещо се пропуква.
Вярата.
Тя стои и чака да я приемем в сърцето си. Тя е ключът, който ни дава верния код, за да разчетем Истината не по буквата й, а според Духа.
Желая на всички, които са споделили тук, да имат блаженството да я изпитат.
Означава ли това, че всяко едно знание е субективно? Всеки усеща със сърцето си кога е на прав път, това разбирам от всички постове.
... Размишленията се правят с ума, а не със сърцето.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Означава ли това, че всяко едно знание е субективно? Всеки усеща със сърцето си кога е на прав път, това разбирам от всички постове.
... Размишленията се правят с ума, а не със сърцето.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Означава ли това, че всяко едно знание е субективно? Всеки усеща със сърцето си кога е на прав път, това разбирам от всички постове.
... Размишленията се правят с ума, а не със сърцето.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Кое ти дава основание да мислиш, че знаеш кога е написана?
Как тогава ще обясниш вярата на хората в християнството, само по една книга, писана 100 години след събитията, описани в нея.
Но като се има предвид, че вярата на хората обикновено идва в добре осъзната възраст, може да си направим извода, че не е емоционално събитие, а е разумен ход в следствие на натрупани и осъзнати житейски опит и знания.
Колкото до 'една книга', това не е просто една книга. Разбира се, всеки има право на избор. Добре е, преди да се направи той, да се прочете внимателно.
И в такъв случай който е научил най-много факти и теории, е най-близко до Бог в познанието си за него? Така ли излиза?
Едва ли.
Най-близо до Бог са децата, защото са най-чисти. А що се отнася до познанията - всеки си е хванал някаква книга и си вярва в нея, така че е субективно. И в такъв случай който е научил най-много факти и теории, е най-близко до Бог в познанието си за него? Така ли излиза?
Не! Познанието е взаимно.
Виж за децата съм съгласен. Но субективно...
Ако само аз познавам жена си, а тя мене не ...!? Може да е донякъде, да я опознавам, но аз се срещам с нея всеки ден. За мен тя е загадка, но не можеш да ми кажеш, че не я познавам. Тя може и да пише тук и ти да я познаваш "субективно", но никога да не я срещнеш.
Ако не си се срещал никога с Бога можеш да кажеш, че го познаваш субективно.
Субективно го познават езотериците. Ако аз си оставах с познанието за Бога само от Библията и аз щях да го познавам субективно. Може наизуст да знам Библията, но ако не съм го срещнал ... Язък ми за познаването!
Да, аз мисля по-рано бях писала- ако не станете като децата, никак няма да влезете в небесното царство.
Облачето, не е случайно сравнението.
Облачето, не е случайно сравнението.
Означава ли това, че всяко едно знание е субективно? Всеки усеща със сърцето си кога е на прав път, това разбирам от всички постове.
... Размишленията се правят с ума, а не със сърцето.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Умът е основното свойство на човека, което го отличава от всички други същества. И едно нещо ако не се разтълкува с ума, то не е осъзнато.
Кое ти дава основание да мислиш, че знаеш кога е написана?
Препоръчани теми