Аргументи за ранното захранване

Добре е, че сте решили един проблем, но замислили ли сте се, че сте създали предпоставки за други, бъдещи? Например: гастрити, язви...

Тъй де, обаче досега никой не е успял да ме убеди, че гастритът на 30 години се получава от ранно захранване, а не от, например: стрес, нередовно хранене, хранене с боклуци, много кафе и цигари на гладно, и тънъ и тънъ...

Не разбирам защо във всяка тема накрая се стига до: Аз правя така и не ми обяснявайте, че може и другояче. Или: Прави се така и така, точка. То по тази логика има ли смисъл въобще да обменяме мнения?

Първо: Никого не убеждавам в нищо. Тук идеята е друга - да се опитаме да погледнем на нещата под друг ъгъл, затова написах "създали предпоставки"...
Второ: Дълбоко грешите, ако си  мислите, че нарушената функция на стомашночревния тракт се появява на 30 години или когато се диагностицира. Пълно е с деца с такива проблеми и при това фактори като стрес, цигари, кафе и дори нередовно хранене липсват! И пак не се опитвам да ви убеждавам , че причината е ранното захранване, а предпоставка...

Всъщност не става въпрос за 30 годишните точно...


а съгласете се, че при 6-12 годишни.... цигарите, алкохола, диетите и кафето...не са фактор...освен в някои единични случай....дори да се приемат, че част от пубертетите вече имат такива навици и там евентуално може и да е спорно какво е породило точно проблема.

Да, обаче тук могат да се включат неща като нередовно/нездравословно хранене (имам предвид когато му падне и каквото му падне) например.

Темата ми даде идеи за въпроси, които да задам на докторите. Но статията ще я публикувам на много места. То не е статия, а три интервюта. Мисля, че е важно малко да се потръби по въпроса, защото очевидно педиатрите не спазват изискванията на Министерството на здравеопазването.

То се тръби по специализираните списания по въпроса. Мислиш ли, че форумът е представителна извадка? Смяташ ли, че 140 майки дават светлина върху това колко са запознати лекаритес новите тенденции при захранването и колко спазат препоръките на МЗ и СЗО?

така ми препоръча педиатъра ни и мои приятелки,не съжалявам

Да, всъщност вероятно повече от половината лекари препоръчват захранване със сокче.

Колкото до това дали соковете създават стомашни проблеми, пак си има научни аргументи:

Лигавицата на бебетата е леснонаранима и с увеличена пропускливост за бактерии и токсични вещества. Соковете дразнят лигавицата на стомаха с високата си киселинност и това, че сега на детето нищо му няма, не значи, че тази киселинност не оставя никакви поражения. Храносмилателната система на новороденото е твърде незряла, тя може да преработва само майчиното мляко и/ли адаптираните млека. Ако на детето се даде някаква друга храна, има риск по-едри, несмлени части от нея да проникнат директно в кръвообращението - лигавицата на червата се доигражда до към 6-тия месец на детето. А всеки несмлян хранителен остатък е като чуждо тяло, отрова, организмът на детето почва да активира защитните си сили - и това е един от механизмите за провокиране на алергии. В прясно изцедените сокове за разлика от целия плод/зеленчук - липсва съществена част - целулозата, заедно с голяма част от храносмилателните ензими в самата целулоза - които са специфични за всяка храна и помагат за храносмилането й. Също така е опасно да се дават сурови моркови на толкова малки деца, защото те са расли в пръстта и няма как да се стерилизират от салмонелите и другите бактерии.

Защо нашите майки са ни давали сок...

Автор : Анна Павлюк
 
За създаването на този материал ме подтикна една дискусия в родителския форум, за захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод, освен “ние пием и всичко е наред” или “ нашите майки са ни давали”, други аргументи не привеждат.
Точно за тях ще поговорим. Защо нашите родители е можело да дават, а ние не бива да го правим. Този материал е особено важен за майки на недоносени деца. Тъй като, за съжаление неонатолозите твърде рядко четат съвременна литература, а разчитат на знанията получени от старите учебници потвърждаващи, че за дечицата е много необходимо даването на сокове още от вторият месец.
Добре, прекъсвам дърдоренето и започвам по същество.
Методиката на въвеждане на сок и била особено разпространена в периода до 70х години. При това не само в Русия, ами и в Европа и Америка. Но още от края на 60х години са се появили първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мерки за децата. Русия, както винаги е на опашката, наблюденията за “буржуазките” деца нямат тежест, нужно е било 15 пъти да настъпиш габърчето, за да осъзнаеш случващото се.
При наблюдение на 6-12 годишните, които са отраснали с вълната на ранното даване на сок, е събрана информация за това, че подобни методи могат да имат дългосрочни последици. Опасността идвала не толкова от моментните алергични реакции, но и от реакцията на организма в по-късен етап.
Стомашно-чревният тракт на бебето още почти от раждането получава неадаптирана храна (в препоръките, сокът е трябвало да започне от 3х седмица) и е работел в екстремални условия. И в момент на физиологически стресови ситуации, просто се сривала, “закичвайки” детето с букет от заболявания, от типа на гастрит, панкреатит, проблеми с червата и т.н.
И все пак, връщайки се към това време, нека се припомним, че основно са разчинали на изкуственото хранене (а в този период се е считало, че е по-добре да дохранваш бебето с адаптирано мляко, отколкото да се поддържа кърменето, и майките са съветвани колкото се може по-скоро да се възползват от услугите на детските ясли, за да могат да ходят на работа) – бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето така е станал актуален принципа – “по-малкото зло”.
Да, соковете в качеството си на първа храна, нанасят вреда. Недостатъчната хранителна стойност при отсъствие на кърма на млечните смеси с небалансиран състав на кристалната захар (а нашите майки трябва да помнят, как са пресявали захарта от смесите със ситото), кравето мляко или кефира за бебето е повече от опасна. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитито, като проблемите със стомашно-чревният тракт първо: се проявяват по-късно (често чак в пубертета), и второ са потенциално познати и теоретически излечими.
А сега цифрите...
Ще дам за пример желязото. Точното му съдържание в различните хранителни източници, подходящи за кърмачето и каква е потребността му от него.

В кърмата, съдържанието на желязото е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 гр. Но желязото в кърмата е с уникална биологична усвояемост – 50-75%. При нито един друг продукт в света не е така – тоест усвоеното количество в мкг/100 гр. е 20-30.
В съвременните адаптирани смеси, съдържанието на железният сулфат е от порядъка на 0,2-0,4 мг/100 гр. (в обогатените смеси – 0,6 мг/100 гр). Като пресметнем неговата биологична усвояемост (около 20%) излиза, че усвоеното количество е 40-120мкг/100 гр.
По данни на СЗО 20 мкг/100 гр. се явява достатъчно количество за удовлетворяване на потребностите на бебето на възраст 6-8 месеца. В адаптираните млека, в които няма допълнителни стимулиращи усвояването фактори, съдържанието на желязо както е видно е завишено.

А в млечните смеси, с които са ни хранили нашите майки, съдържанието на желязо е било 2 пъти по-ниско, отколкото в кърмата -0,02 мг/100 гр. адаптирано мляко. Тоест, за бебето, което по това време е било хранено с изкуствено мляко, профилактиката на желязодефицитната анемия е била доста актуална. Затова, защото от достъпното за това време хранене, бебето е получавало 1/10 от необходимото количество желязо.

Особено важно това е било за недоносените бебета, затова, защото собствените им запаси от съкратения срок на вътреутробното развитие са били минимални, и по правило се изчерпват до вторият месец коригирана възраст.
Соковете се явяват като някакво алтернативно решение. Защото на бебето във възраст на физиологическа незрялост за захранване, не е възможно да предложиш твърда храна (парченца от нещо, пюрета). Храната трябва да е течна. Такава, като соковете и бульонът (сега е ясно от къде идва и страстта на педиатрите от старата школа да нахранят бебето със “супичка” още на 4-5 месеца).
Та така, соковете... съдържанието на желязото в обогатеният ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 гр. Усвояемостта е около 1-2%,тоест около 4 мкг/100 гр.
Поради това, че с възрастта физиологическият спад от желязо в организма (порядъка на 4 месец) в храната на бебето е трябвало да има вече достатъчно количество такъв източник на желязо – сокът. И като извънредна мярка давали поне по 100 гр. сок на ден. Но няма как да дадеш изведнъж 100 гр. сок. Затова го въвеждали колкото е възможно по-рано, за да се удължи периода на привикване. Да се заглади стресовия ефект.
А защо препоръките са били всеобщи? Причината е проста – как педиатрите биха разбрали, дали майката изключително кърми или дохранва с краве мляко? Затова препоръките е трябвало да бъдат стандартизирани.
Това горе-долу е всичко. Основната беда е във това, че в условията на съвременното хранене на бебето, плюсовете на ранното въвеждане на сокове са загубили актуалност. А когато даже и ползата е съмнителна, какво остава?
И накрая: никой не набеждава соковете като “всемирното зло”. Когато соковете се въведат в правилният за тях момент,те влизат в ново качество – като стимулатори на ферментативната дейност при детето, което получава голямо количество “тежки” продукти – когато в менюто на бебето вече са въведени каши, зеленчуци, плодове, месо, риба, кисело-млечни продукти... просто всичко с времето си.

Аз не съм на това мнение. Всички, които познавам са захранили късно, по препоръка на педиатъра им. Всъщност имам една единствена приятелка, захранила на 40 дни бебето си. Та за това попитах. Понеже аз има прилично количество познати с деца, а съм от лекарска фамилия (анестезиолг и психиатър)и  моите наблюдения са, че не се препоръчва ранно захранване.
П.П.  Става дума за предходния ти пост.

На дали язвата е породена от ранното захранване. В 90% от случаите гастрита и язвата се причиняват от бактерията Хеликобактер Пилори.

Ами...ако вървим по пътя на логиката, потребителите във форума са по-добре информирани от масата и си избират модерни педиатри или не захранват по остарели схеми. Т.е. процентът тук според мен е завишен към информирания избор, а не към простото подчинение на педиатъра.

Мая, кой говори за язва?

Според мен детето само показва дали има нужда или не. При някои деца е дори наложително да се започне с ранно захранване. Аз исках да чакам до 6 месеца, но детето само "се помоли" да хапва. При мен случаят беше, че започна да иска прекалено много мляко, а сме на изкуствено. Реших, че е по-добре да заместя едно ядене със зеленчуци, защото иначе рискувах да му разширя стомаха и да понадебелее повечко, а гладен да го дтржа, нямаше как да стане. Още от първата лъжица пюре лапа сериозно, с удоволствие, без повръщане. Останахме на същото количество мляко.
Всеки мъник е различен и има различни нужди.