Как се справяте със слабохарактерни пиявици?

И аз не се справям, защото ми е свекърва. Всеки път като и отидем на гости все едно и също "нямаме пари, нямам дрехи, всичко ме боли". Толкова е натоварващо. Мразя някой да ми се оплаква.

Да. Има ги в изобилие. Начина е да ги игнорираш. Иначе няма спасение. Или поне това е моето.

Имам такива познати и за съжаление мога да кажа, че не се справям. Вменяват ми даже чувство за вина, когато поради някаква причина ми се случи да съм рязка. От мен се очаква винаги да съм на разположение и да внимавам какво говоря и правя. Абе въобще не е приятно, но поне не се случва често.

Аз се оплаквам от едната особа, но сега, като чета, че някои от вас имат такива в семейството, направо моето познанство ми се вижда песен! Дано успеете да носите товара, който ви изсипват на гърбовете тези хора!

Сега, както оплита моята приятелка, сигурно пак ще си спомни за мен. Дано успея да се дистанцирам и не я допусна близо до себе си. Радвам се, че тогава навреме се усетих и не я вкарах в дома ми! Имах толкова угризения, но тя не се е променила и грам за тези години, което е доказателство, че не иска всъщност помощ!

Ако те интересува мнението на хората- любезна дистанция, защото ако отрежеш такав особа директно тя намира в твое лице нов повод да се жали.  Ако не се интересуваш от мнението на другите само дистанция. Не, че подобни жалки и злобни създания могат реално да ти направят нещо, но само губиш ценно време, емоции и някои други неща като се занимаваш с тях. Ако им обърнеш повече внимание може да се окажеш с години обсадена от налудните им хрумвания.

 странно ,но за такава личност около мен не се сещам....то как и да има като съм твърде директна!!! ето нещо положително от моята недипломатичност....

Мда и аз така тъпя...,
като се хване за главата и една тежка въздишка.

Имам такава позната.Старая се да намаля контактите си с нея почти до минусови  Ама понякога и аз не знам как се отплесвам.Оня ден бях на кино и като излязох имах 8 пропуснати от нея,еми притесних се честно,че е станало нещо...звъннах и и проведох най-тъпия разговор в живота си.Момичето имало чувството,че си променя музикалния вкус и се притеснявала та искала да я успокоя... 

А защо да не можеш да удариш свестяващата плесница...? 

Имах такава приятелка, обстоятелствата налагаха да прекарваме доста време заедно, а и с "впиването"
ѝ станахме близки. Все нямаше пари, все се страхуваше от провал, въпреки че в нея се криеше огромна амбиция и усърдие да изпъква и да е най-добра, да знае всичко най-добре. След няколко години превзе моя кръг, копира моя вкус и виждания за света, и започна да ме тъпче, както се казва създадох чудовище, което се оказа един голям енергиен вампир и използвач. Прекъснах отношенията от раз, известно време не се чувставх добре, но след това не ми се налагаше повече да се гледаме при разговор и да се чувставм като пребита(буквално), да се чувствам виновна едва ли не за нейното всъщност не лошо пложение

Лили, аз работех с такъв човек. Изключително негативна, вглъбена изцяло в себе си, липсваше й какъвто и да бил социален живот.
Става дума за 37 годишна жена без мъж, без приятели....Работи като вол, издържа цялото си семейство (родители и сестра на 28), и единственото, за което е способна да говори, е това колко са лоши другите.
Одумваше абсолютно всички, дори и хора, за които зная ,че са душици.
Доста неща в професионалния ми живот зависеха от нея, и аз я търпях 3 години. До миналата година, когато почина майка ми, и кризите на въпросната ми дойдоха в повече. С нея говорех повече по телефона, отколкото с всички свои познати накуп. Пълен тормоз.
Не зная какво ми стана, но един ден просто й казах, че няма да работя с нея, и да иде на психиатър.

Слава на Бога, оттогава не съм я чувала, и виждала.
Ако се засечем някъде из сградата обаче, няма и да я погледна. Такива хора не заслужават нито съжалението ми, нито вниманието, камо ли нервите и прахосаното време.
Въобще не ме интересува какво ще говори за мен, или какво ще й се случва. Всеки тегли сам съдбата си, и прави от себе си човек.
Или звяр. По избор

Е и аз имам такъв познат... В началото наистина ми беше кофти заради него, постоянно се оплакваше, работа, пари, любов. И така вече втора година се самоубива. Първият път изпаднах в шок, говорих, молих се, убеждавах, че не това е начинът. Следващите пъти на заплаха го приех много леко, а един път ме хвана в бясна фаза и в скайп почнах да му пиша да скача, да си реже вените се едно, да се самоубива там и да свършва! Спря да пише, мен ме хвана едно гузно чувство да не съм го подтикнала - е не бях... Търси си внимание човека. Някак си съвсем спрях да се интересувам от нещата, за които ми се оплаква и го "изслушвах" по скайп колкото да мине номера. добре обаче от известно време забелязвам някаква нова тенденция - постоянно обижда приятеля ми, идиот и дебил, тъпанар, ей такива, а те не се познават само веднъж той му писа в скайп да престане да ми пише такива неща, защото аз тогава доста видимо се разстройвах, пренасях това на приятеля си, от което той започна да се дразни. А някак си и това подминах, ама вече започна онзи да пожелава на моя разни неща - най-безобидното е нещо физически да му се случи, та се стига до...по-тежки словоизлияния. Включително последния път, аз правех гъби за вечеря (той беше престанал с това си държание, държеше се нормално и започнахме да комуникираме НОРМАЛНО), та ме пита имам ли намерение да тровя моя  На отрицателния ми отговор ми написа да го пратя при него, той щял да го отрови. Това, ако го прочете приятелят ми просто ще го смачка брутално, затова не съм споделяла с него. Просто дадох игнор на въпросната личност. Ако има да казва нещо по същество да казва, ако не го спирам и блокирам за известно време да се освести!

И аз трудно си го обяснявам! Самият поглед- тъжен, смазан..., сълзите, хленченето, нещастните обстоятелства... И като те стиснат за ръката, все едно си им спасителен пояс... Може би от съжаление човек не може да бъде груб към такива!

П.П. Уф, Трейси! Пази Боже от самоубийци...

Щом се "впиват" във вас, значи има нещо, което им подсказва че сте спасителна сламка. На мен не ми се е случвало. Защо ли- ами сигурно защото наритвам задници . Ако вие сте наивни, самоотвержени и склонни да покровителствате, явно вината не е само тяхна.

Да имам доста такива познати и откакто ги режа с " Стига само сте мрънкали, ами направете нещо с живота си. Всичко е във вашите ръце, така че  и да мрънкате, положението няма да се подобри!!! "  ...са понамаляли.  Доста по разчистено е сега около мен...и дишам спокойно!  
 Ако пак се  само забравят и пак се отклонят в тази тема, аз леко   ги насочвам към нещо друго или отново им  намеквам" Нали ти казах,че не  искам да слушам негативизми?!  " . Стана така, че тези , които искат да смучат ... в последствие се отказаха да ми звънят за срещи на кафета, защото знаят, че  няма да им дам  да смучат   , а другите все още се срещаме, но не  смеят да се оплакват пред мен, защото знаят реакцията ми- ще ги отрежа!   Всъщност не е трудно.  Много е важно да поставиш граници...