Предстои ми лапароскопия - тема 5

Здравейте, момичета! Ще разкажа за всички за моята лапароскопия за всички, на които им предстои лапароскопия и ровят из форуми с надеждата да се успокоят.
Аз живея във Варна. Преди 6 месеца ми откриха киста на левия яйчник.
Опитаха се да я лекуват с Оргаметрил, съмнение за ендометриоза. След 6-те месеца кистата не беше намаляла и гинеколожката реши, че ще пробва с инжекции Лукрин. Тези инжекции са с много странични ефекти-спира цикъла, горещи вълни, безсъние, нервност, дори са възможни наченки на остеопороза. От прочетеното от мен, разбрах че това се лекува с лекарства, а ако не стане с лапароскопия и чак тогава, ако се наложи с инжекции. Затова поисках 2-ро мнение.
Следващата гинеколожка ме прати на допълнителни изследвания. От скенера се разбра,че кистата е със задебелена стена и си е направила нещо като камери. Мнението и беше-лапароскопия. Според нея, ако бях започнала с инжекции, нямаше да помогнат, после лапаро и после ако се наложи, пак инжекции. Да не говорим, че една инжекция струва над 200 лв и само половината поема здравна каса. Слагат се 6 месеца.
Така гинеколожката ми препоръча д-р Марков и д-р Делчев. Те работят във Военна болница-Вн.
Д-р Марков ме прегледа и се съгласи за операция. За лапароскопията си купих инструмента от посочен от д-ра човек.
Влязох в болница деня преди операцията. По принцип трябва да си избръсната, да си носиш термометър, дамски превръзки, да нямаш лак. Хубаво е да си носиш всичко без което не можеш и мокри кърпички. В деня преди операцията ти дават 2 прахчета, които трябва да се изпият с 3 литра вода. Това е очистително. Вземат кръв, проверяват за алергии и ти слагат абокат. Вечерта през абоката слагат антибиотик.
Като тръгваш за операция трябва да си гола под пижамата и чехлите. В операционната се събличаш, слагат ти шапка и те завиват с чаршаф. Аз постоях така ок. 5-10 минути преди да ми сложат упойката. И нея я слагат в системата с абоката. Хората в операционната се държаха много мило, аз треперех от страх.
След като ми сложиха упойката, няма и 10 сек и заспах.
Събудих се в гинекологията с болка в стомаха и отдолу (може би заради катетъра) болката беше търпима. Бяха ме облекли до кръста, сложили са ми и чорапите, бях с дренаж и катетър, вливаха ми системи. Трябваха ми няколко часа да се събудя хубаво, а болка почти нямаше. Цяла нощ седях така, не можех да ставам, вечерта ми биха аналгин (заради температурата) и антибиотик в абоката. Сутринта след докторите ми махнаха дренажа и катетъра. Пробвах да стана с тяхна помощ, но ми причерня и ми стана лошо. Върнаха ме в леглото  и ми сложиха система с гликоза. После вече си ставах. Да кажа,че след операцията нямах право да пия нищо. Вече на следващия ден може да се пие нещо по различно от вода, след като пуснеш газове. За мой късмет това стана бързо.
Седях в болницата 5 дена. Не ме пуснаха,докато не смъкнах температурата си напълно, като ми даваха антибиотик.
Стаите бяха много топли, имаше ТВ (след като си пуснеш монети), всяка стая имаше баня, тоалетна и топла вода. Стаята и тоалетната се чистят всеки ден. Сестрите и лекарите бяха достатъчно мили, за да не се чувстваш виновен защо си там.
Искам да благодаря на Д-р Марков и Д-р Делчев и целия им екип за вниманието. Дано не се налагат инжекции, но май кистата е ендометриозна, ще се разбере след хистологията.
Ако някой иска да ме пита нещо, насреща съм.
Късмет на всички!

Благодаря, Петя, прочетох те. Гледай с усмивка!

И макар да не знам дали ми предстои лапароскопия, пиша в темата.
Утре след 16 ч. ще са готови резултатите от половите хормони, за които дадох кръв вчера. Платих само 2 лв. в лабораторията; поема ги Здравна каса. Днес се обадих в Плевен за час в петък. Предложиха ми 15 ч., но ги помолих да ме вместят по-рано, защото не съм от града. Момичето беше любезно и вероятно след консулт с доцент Конова ме записа за 11:30.
Боя се какви ще са резултатите и търся референтни стойности, но явно не знам къде точно да гледам. Може би е по-добре да не се шашкам предварително - на листа с резултатите ще има описано всичко подробно, нали?

Това получих днес от сайта на лабораторията, в която правих изследвания, остава само да ида да взема документа.

FSH    7.18 mIU/ml    Референтни стойности: Ф. 3,5 - 12,5 ; Ов. 4,7 - 21,5 ; Лут. 1,7- 7,7

LH (Лутеинизиращ хормон)  13.19 mIU/ml    Референтни стойности: Ф. 2,4 - 12,6 ; Ов. 14,0 - 95,6 ; Лут. 1,0 - 11,4

Естрадиол (E2) 148.5 pmol/L    Референтни стойности: Ф. 90,1 - 716 ; Ов. 243 - 1509 ; Лут. 147 - 958

Пролактин 1212mkIU/ml    Референтни стойности: м. 86 - 390 ; ж. 72 - 511

Ако правилно гледам и още по-правилно се ориентирам в цифри, LH и Пролактин са ми завишени, последното - ужасно.
Моля ви кажете ми какво се прави в подобни случаи - да съм подготвена.
Благодаря.

като чета за болницата във варна, няма как да се сдържа да кажа, че в шейново има само една тоалетна в цялото отделение и непрекъснато е мръсна, до колкото чух т.н. Вип стаи също нямат отделни тоалетни, беше си направо кошмар

искам да ви питам,  на тези на които им е правена лапароскопия, след като ви изтече болничния (на мен ми дадоха 33 дни 3 в болницата и 30 домашен) имаме ли право да ни го удължат ако поискаме?

Kolin, знам, че ти е притеснено, но по-добре изчакай лекаря да ги види и да ти обясни кое как е. Знам само, че има значение в коя фаза са ти правили изследванията. Пролактина е много завишен, няма да се учудя ако пак го изследват за всеки случай. Късмет!

Петя, това за фазата не го разбрах. Доц. Конова каза да си пусна половите хормони на трети или четвърти ден от цикъла, което и направих.

Преди малко се върнах от посещение при моя гинеколог. След обстоен разговор той ме успокои, че въпреки завишения пролактин, нещата са лечими медикаментозно и това е най-малкото, от което да се притеснявам - най-вече, защото има открита причина на проблема.
Решихме да изчакаме решението на плевенските му колеги. Но според него, ако всичко при съпруга ми е наред, до лятото ще съм му пациентка с корем, .

Това за фазата е точно от кой ден на цикъла си . Браво, много се радвам че всичко ще бъде наред! 

Благодаря, ще пиша пак, когато имам новини.

Всекиму желая позитивизъм!

Длъжна съм да споделя и това, което ми се случи: в началото на януари, 2010, както вече писах, ми правиха ЦС и на нея се видя, че имам сак на лявата тръба. Направиха ми лапароскопия на 02 февруари, установи се, че няма сак и тръбите ми са проходими.
Лапароскопията ми я прави д-р Георги Николов (от Репробиомед) в МБАЛ Св. София (клиниката на д-р Мазнейкова). Много съм доволна от обслужването, обстановката и разбира се резултата. Мога да изказвам само суперлативи за болницата и персонала. Когато ме приеха в понеделник, 01 февруари, влязох със свито сърце, имах горчив опит с болниците, а когато ме изписваха в сряда, 03 февруари, чак не ми се тръгваше 
В понеделника доста пообикаляхме по кабинетите докато ме приемат - кръвни изследвания, кардиограма, преглед на бели дробове, мерене на кръвно и разбира се попълване на хиляди бланки. Казаха ми, че мога да постъпя в деня на операцията, но аз не съм от София и за това предпочетох да остана в болницата от предната вечер. Денят преди операцията ядох само кисело мляко и пих много малко вода (по препоръка на лекаря ми). Вечерта си сложих разхлабителна свещичка и благодарение на нея избегнах клизмата преди лапароскопията.
Влязох за операцията в 9ч и в 11ч вече бях будна. Много странно се чувствах, когато ме събудиха - не можех да си мърдам нито ръцете, нито краката. Но след 30 мин. всичко започна да се пооправя. Епикризата получих още същия ден. Към 12ч. ме върнаха в моята стая. Беше ми доста зле от упойката, кръвното ми беше паднало и ми се виеше свят, хубаво, че имах катетър (оказа, че това е най-безобидното нещо от цялата драма). Едва към 18ч успях да стана от леглото, благодареие на един рехабилитатор, който ми показваше упражнения, които да ми помогнат да стана. Почти всеки път когато се изправях, повръщах, но акушерките ми казаха, че само така мога да се изчистя от упойката. Другото е, че съм много слаба - само 42-43 кг и това още повече ми влошава положението. Вечерта ми махнаха катетъра и вече можех да ходя сама до тоалетна.
На другият ден вече се разделих и с абоката и се чувствах доста по-добре. Започнах да се храня и пия. Изписаха ме от болницата. Дадоха ми диск с операцията и 30 дни болнични.
Дано да съм полезна със споделения ми опит.

Благодаря на петя и мери енджъл за разказите, добива се представа за операцията! Радвам се, че при вас вече е минало и стискам палци на тези дето им предстои/като мен/. :shocked!

Здравейте,
Искам да попитам жените минали операцията, дали е нормално едната ми страна т.е вляво от пъпа ми е леко подута. Бях на на първи контролен преглед и лекаря май не го забеляза, или е нормално да е така. Не го попитах, защото си помислих, че ще спадне, ама вече се притеснявам, а и имам лека температура-37.1.

Не знам как да започна, освен, че всеизвестният ми оптимизъм е на кантар.
Вчера, след ехографско изследване при гинеколог в клиниката на доц. Конова - Плевен, беше направена следната диагностика.

Матка - в АВФ с нормална форма и големина.
Ендометриум - тип "М" с дебелина 5 мм
Двустранно яйчници - скенират се с поликистозна структура, с нормални размери.
Прави впечатление на удебелената стена на пикочен мехур, вероятно следствие хронични цистити.
Кавум Дъгласи - няма свободно подвижна течност.

Предвид повишения Пролактин, препоръката е да направя профилна Ro-grafia на Sella turcica и консултация с енодкринолог за Хипофизата.
Изписаха ми и Бромокриптин за регулиране на Пролактина, както и още два медикамента за поликистозите (един от двата по мое желание) - Metforuin 500 или Inofolic pulvis. Трябва да ги приемам месец - месец и половина, след което да ида на контролен преглед в Плевен.

Да си призная, тези писаници, освен за яйчниците, нищо не ми говорят. Рових, търсих - тц.
!!! Моля ви, разяснете ми като на полуидиот, .

Консултирахме се с лекар вътрешни болести в клиниката и съпругът ми направи мъжки фактор, чиито резултати очакваме към края на идващата седмица. Казаха ни, че вариантът "ин-витро" е най-удачният за нас и сега ще търсим начин за кандидатстване по фонда, въпреки, че има надежди да регулираме Пролактина и изчистим кистите. Съпругът ми е Тома неверни и не мисли, че само с хапове ще стане, но...

Другото, което ме учуди, е заключението от цветната снимка - лекарят, който ми я прави, каза, че имам запушена лява тръба със сраствания, а на резултата от рентгеновото искане е написано, че и двете са проходими. При наличието на такъв документ, ако мъжкият фактор е наред, едва ли ще имаме шанс за фонда.

Объркано писах, но и кантарът ми започна да се побърква, .

Петя, аз нямам такова подуване. Не съм пила антибиотици, както си пила ти по време на престоя в болницата. Температурата ми е нормална.
Най-добре се обади на лекаря си и го попитай, за да не се задълбочи проблема, ако има такъв.

А аз имам такъв въпрос, не че го мисля за кой знае какъв проблем, но имам затруднения при уриниране. Може ли е да някакво пост-действие от катетъра или просто е плод на страха ми да не се напъвам 

Mary_Angel, аз тези антибиотици не съм ги пила, а ми слагаха през абоката, ако не бях питала нямаше да разбера че са такова. В  понеделник ще отида, просто не искам да се държа като някоя дето все си мисли че й има нещо .
Честно казано не знам за твоя проблем, но ако наистина те е страх да се напъваш, явно сама се се спираш, все пак ако продължи може и ти да се обадиш на доктора. Но според мен няма от какво да се притесняваш.

аз имах температура 37.4 три седмици след операцията, една седмица след операцията ми дадоха антибиотик, но после пак имах температура, после изчезна
не съм имала подуване
но имах балончета въздух под кожата, които изчезнаха след десетия ден някъде