Колко време съвместно съжителство ?

Технически съжителствахме около 3 месеца, но всъщност не ги броя, защото още в началото си записахме дата за сватба.
Всъщност какво значение има. Битовизмите  ги има при всички, всички ходим в тоалетната, ядем, спим и си перем дрехите. Въпросът е колко внимание обръщаш на тези неща и какво освен тях ви свързва.

Още първата седмица след запознаството ни той се премести да живее при мен. Съвместно съжителство вече 5 години. Сключването на брак ще е другата седмица  

Ние живяхме 5 години заедно,но отдавна бяхме решили да се оженим.Просто нямахме финанси за това.Миналата година ни беше сватбата,заедно с резултата от любовта ни-дъщеричката.

Година, така се споразумяхме. Говоря за самостоятелен съвместен живот без други хора наоколо /деца, родители, съквартиранти/. Аз не съм лесна, трудно се обвързвам, в противен случай не бих се съгласила. Преди да решим да живеем заедно- 3 месеца.

  две седмици след запознанството ни......то без битовизми не може. въпросът е да не ги превръщаш в драми  ....всичко отминава и заминава!!!!!

След едноседмична връзка се събрахме да живеем заедно..
На 5-та г се прежали и ми се врече..(беше крайно против брака)..

Много. Познавахме се почти година преди да станем гаджета. После ходихме 4 години преди да заживеем заедно. След 13 год. съвместно съжителство сключихме брак. Все още не съм сигурна, че ще прекараме целият си живот заедно, но съм убедена, че друг никога няма да обичам. Той друга жена- също.
Всичко е много индивидуално, изводи не могат да са правят на база чуждия опит.

С първия ми съпруг имахме връзка 3 години, след това живяхме заедно 3 години, след това подписахме и след година и половина се разделихме.
С втория - март започнахме връзка, ноември заживяхме заедно, като той се премести от София във Варна, след година подписахме, след още половин и сватба празнувахме.
Гаранция няма за нищо.

На седмия ден, откакто се видяхме за първи път заживяхме заедно. За мен това е и датата на която празнуваме годишнините си.

Бракът го сключихме почти 3 години по-късно, когато детето бе на 1 година, по съвсем битови и неромантични причини.

Първо бяхме много млади. Аз се изнесох от в къщи защото ми се налагаха много ограничения ( вечерен час за студентка е малко прекалено ) и исках да се отърва. Изобщо нямах и понятие за отговорностите в живота. Заживяхме на квартира. Роди се детето. Той живееше със самочувствието че е невероятен професионалист и никоя фирма не е достойна за него. Сменяше работата непрекъснато. Вечно бяхме с неплатени сметки. За сметка на това приказките и обещанията бяха .......... големи. Годините минаваха, детето разтеше, продължавахме да живеем в рушащата се панелка, живота си течеше ден за ден. В един момент реши, че е постигнал всичко в живота и няма за какво да се напъва и започна да прекарва дните си лежейки пред компа и пред телевизора чакайки мама да прати някой лев от чужбина, а жената да се върне от работа да сложи нещо за ядене на масата. За увлеченията му няма да пиша били са временни и маловажни. За това, че като му казвах че трябва да се работи за да купим жилище той се изнизваше през вратата с досада пак няма да разказвам. За хигиенните навици ........ ще премълча. И аз съм допускала много грешки в тази връзка, но тази несигурност, която ми даде този мъж беше страшна. Извода който съм си направила е, че ако един мъж лежи по цял ден и гладува защото го мързи да направи няколко крачки до хладилника, нищо не става от него и нищо не може да се очаква от него. Много пъти съм казвала на "мама" колко лоша услуга е направила на синчето си като е превърнала живота си в един стремеж да му поднесе на тепсия малкото което може да му осигури и му е спестявала всякакво усилие от негова страна ( включително и за образованието ) Така като се замисля не се оженихме не поради липса на финанси, на моменти сме имали доста явно е било въпрос на вътрешно усещане. Не че раздялата ни не беше по ужасна от развод. Дано по малко жени допускат моята грешка, че 10 години са........уффф много време.

1 година

Година и половина след запознанството, но не сме живели заедно. Просто се познавахме и...след четири дни живот и здраве ще станат 28 години... Без битовизми никъде не минава според мен.Важното е те да бъдат разрешени по разумен начин.

Запознахме се май месец.От юли живеех в къщата.На 15 октомври подписахме.А можеше и веднага, както ме навиваше момчето

Не сме живели заедно преди сватбата - бяхме гаджета 7 години, той ми предложи аз се съгласих и заживяхме заедно от сватбата

А що се касае до:
,
то смятам, че Битовизмите са част от съществуването на всеки човек и те нито започват нито завършват с нещо различно от раждането и смъртта. Последното е вярно, стига човек да умее да гледа обективно на себе си и околния свят. Ако не може и 10 години няма да му бъдат достатъчни.