- Публикувана: 25 ян. 2010, 00:05 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2010, 21:23 ч.
Колко време съвместно съжителство ?
Не сме "съжителствали" с цел да пробваме дали ще ни понесе.
Запознахме се доста млади, и се оженихме 8 години по-късно. През тези години сме живеели заедно само по време на почивки и за месец докато той беше в чужбина.
Не мисля, че пробното съжителство е ключът към успешния брак.
Запознахме се доста млади, и се оженихме 8 години по-късно. През тези години сме живеели заедно само по време на почивки и за месец докато той беше в чужбина.
Не мисля, че пробното съжителство е ключът към успешния брак.
Според мен е важно да се има представа от навиците и очаквания живот от другия. Предишния му начин на живот, как и с кого е живял, състоянието на вещите и дома му. Всяко нещо установено в живота му е важна част от самия него, пропорционално на годините му. Мое мнение е, че докато са първите излизания и я има магията на очарованието, всеки представя себе си в най- добрата си светлина. После започва постепенното разкриване. Общото домакинство разкрива много различни черти на всеки, това се оказва най- същественото за бъдещото семейство. Има и много грешки, които в повечето случаи жените допускат като в желанието си да покажат, колко добре могат да се справят всичко в дома, поставят основи, които се запазват за винаги. Аз лично бих посъветвала всеки, който започва съвместно съжителство, да запомнят, че първия ден от съвместното съжителство полага основите за бъдещето.
Да кажем 3-6 месеца... всъщност никога сме нямали проблеми със съжитеството... почти веднага след като се сгаджосахме си заживяхме заедно т.е. бях при него 2/3 от времето, а след няколко месеца като се подредиха нещата, така че да се възможни си заживяхме заедно, около половин година по-късно си направихме бебето и 4 месеца по-късно се оженихме....
Сега почти 5,5 години от както си живеем заедно все още всичко си ни е добре....не знам какви са тези битовизми и проблеми, които очакваш толкова....
Сега почти 5,5 години от както си живеем заедно все още всичко си ни е добре....не знам какви са тези битовизми и проблеми, които очакваш толкова....
Ние се запознахме на 16.04,а след четири дена вече живеехме заедно.От първия ни ден заедно всичко си потръгна като че ли винаги сме били заедно,в един дом.Вече няколко години е така и не съжаляваме нито за миг за това ни решение.Битовизмите никога не са били проблем,има ги всеки жив човек..
Не се влияя от хората за тези неща, но определено е приятно задоволено любопитството ми.
Ние излязохме на среща за първи път /колко смешно звучи само/ на 23.05 и може би края на юни вече живеехме заедно.
Но виждам, че не сме толкова рядко явление.
За първи път се видяхме края на февруари. Активно общувахме от 13.03.
Страшна статистика направих.
Ние излязохме на среща за първи път /колко смешно звучи само/ на 23.05 и може би края на юни вече живеехме заедно.
Но виждам, че не сме толкова рядко явление.За първи път се видяхме края на февруари. Активно общувахме от 13.03.
Страшна статистика направих.
"Ходехме" 2 години и се оженихме.По "онова" време не се съжителстваше ей така.
Ами то веднага се вижда, само че понякога двамата или единия е са временно сляп. Та така и с мен- с първия ми мъж ходихме повече от година, живяхме заедно 7 години, и когато детето навърши 1г и 3 месеца се разделихме.
С настоящия се срещахме от време на време около 2 месеца, след това за около 3 седмици отношенията ни надраснаха срещите за секс и в един момент вече живеехме заедно и така вече 2 години и още 1 детенце.
С настоящия се срещахме от време на време около 2 месеца, след това за около 3 седмици отношенията ни надраснаха срещите за секс и в един момент вече живеехме заедно и така вече 2 години и още 1 детенце.
Мисля че всичко е въпрос на разбирания.Аз бях на 17 години когато се запознахме.Живеех на квартира и той не пропускаше ден да не дойде да се видим.Така докато завърша магистратурата си.През това време той строеше къща, а и да я имаше тази къща пак щях да си живея на квартира защото нашите и дума не даваха да живеем заедно преди да съм завършила.Като завърших се пренесох да живеем заедно.Всичките битови проблеми за които се споменава се решават от двама ни.Обсъждаме ги и намираме вариант който ни устройва и двамата.Един единствен път изтегли кредит да купи кола и тогава много ме ядоса.При положение че имаме кола той тегли кредит за втора 
Общо взето от тогава без да обсъждаме нещата вече на своя глава нищо не прави защото най малкото ще съжалява че ме е пренебрегнал.Много трудности сме преживели заедно, аз имам заболяване, малката се роди преждевременно и имаше проблеми и с нея.Гледаме да се подкрепяме.За брак и дума не може да става.Аз съм от хората които само като стане въпрос за булки и четно повдига ми се 
За сватба абсурд Просто така ги чувствам нещата.Не мога да си се представя в бяла рокля и т.н. Той се съобразява с моето мнение, това не е на дневен ред нито при него нито при мен.Един подпис не прави взаимоотношенията по чисти, по открити и разбирателството да е по голямо.Всяка двойка трябва да е единодушна при взимането на такива решения.
"На сила хубост не става"
Та по темата 4 години преди да се съберем да живеем заедно, вече 9 години.
Общо взето от тогава без да обсъждаме нещата вече на своя глава нищо не прави защото най малкото ще съжалява че ме е пренебрегнал.Много трудности сме преживели заедно, аз имам заболяване, малката се роди преждевременно и имаше проблеми и с нея.Гледаме да се подкрепяме.За брак и дума не може да става.Аз съм от хората които само като стане въпрос за булки и четно повдига ми се За сватба абсурд Просто така ги чувствам нещата.Не мога да си се представя в бяла рокля и т.н. Той се съобразява с моето мнение, това не е на дневен ред нито при него нито при мен.Един подпис не прави взаимоотношенията по чисти, по открити и разбирателството да е по голямо.Всяка двойка трябва да е единодушна при взимането на такива решения."На сила хубост не става"
Та по темата 4 години преди да се съберем да живеем заедно, вече 9 години.
От самото начало, въпреки, че не съм си правила планове, просто нещата се случиха, заживяхме заедно в деня, в който се запознахме, никога не сме живяли отделно. Имах чувството, че го познавам отдавна и винаги сме били заедно, нямаше нито напасване, нито нищо. Бяхме млади (аз на 19, той на 22), ударихме го на живот, деца и подобни неща не ни влизаха в плановете, самото подписване дойде 4 години след това, но за мен то е просто някакъв етап, от който нищо не зависи. Детето - след 7 г., аз съм много страхлива и трудно се навих ...
Привет и от мен.
За първи път гостувам при вас.
Според мен времето е най-малкият фактор, когато решаваш дали да се обвържеш с някого по-сериозно - с брак или дете. Основното е какво е съжителството ви.
Като време преминахме към него след по-малко от месец. Преди това общувахме около половин година, но нищо обещаващо... Да не измествам темата - след два месеца, прекарани с този човек, съвсем съзнателно и планирано вече знаех, че искам да е баща на детето ми.
За мен, ключовата дума е взаимност и когато го има това "ние". Хубаво е, когато две личности са заедно, но и заедно продължават да бъдат личности. Всмисъл, вярвам, че има основни неща, които са важни са всеки и че си проличава дали ще са налични в едни отношения още в началото. Усеща се просто.
За първи път гостувам при вас.
Според мен времето е най-малкият фактор, когато решаваш дали да се обвържеш с някого по-сериозно - с брак или дете. Основното е какво е съжителството ви.
Като време преминахме към него след по-малко от месец. Преди това общувахме около половин година, но нищо обещаващо... Да не измествам темата - след два месеца, прекарани с този човек, съвсем съзнателно и планирано вече знаех, че искам да е баща на детето ми.
За мен, ключовата дума е взаимност и когато го има това "ние". Хубаво е, когато две личности са заедно, но и заедно продължават да бъдат личности. Всмисъл, вярвам, че има основни неща, които са важни са всеки и че си проличава дали ще са налични в едни отношения още в началото. Усеща се просто.