Четвъртокласника училище зове,и всички борят се,Йоанка да оздравей!!!

І-во място в щафета и ІІ-ро място гръб, обаче ако можеше да си вземе басейнът у нас, щеше да го направи. Много хубав бил. Божке-е-е, гръб, най- слабата му дисциплина, ама явно не само на него. Вчера разсъждаваше по въпроса дали да не се откаже баш от нея. Викам му- "Абе накъпи се, бе, тъй и тъй няма да си на училище.". Послуша ме. Щафетата му е била кроул. Отбор- той, един петокласник и двама VІІ клас. Каза, че можело всеки ден да ходи.
В други дисциплини не е участвал, г-жата му казала да участва в щафета четворка, поради което да не се мори на соло брус и кроул /бътерфлай плували само по- големи, а той го харесва/ и е много доволен. Все пак, училищният отбор е важен, соловите изпълнения- по- натам, ако не се откаже.

Браво на детето, Judy!
Зная какво пъчене е с успехите на хлапетата  !!!

Не зная как да ви обясня, че според мен аз правя нещата както трябва - не преминавам границите на разумното, не върша работа вместо детето...общо взето мисля, че проблема не е в мен.Просто го мързи ужасно.Мързел като диагноза има моето дете, което е ужасно.
Вчера не си беше писал думите по фр.ез.На въпроса защо отоговори, че не знае...
Стига толкова за мен - знаете, че от време на време просто не ми издържат нервите и добре, че е форума!

мисля, че не е болка за умиране. Всеки има такива периоди, които могат да се  възприемат от околните като мързел, а то да е умора или просто отегчение от рутината. може би, ако го оставите и не му мрънкте, след време сам ще се светне, вероятно след няколко кофти оценки.
Хващам се на моменти, че очаквам от децата да са с постоянна висока работоспособност, а то е грешно и се усещам колко не съм праваа като се вгледам  в себе си как има моменти, когато ми е писнало от всичко. Все пак сме хора, а не машини.

Judy, браво на плувеца  .Боби разбирам терзанията ти, споделяй ги с нас-едно, че ще ти олекне и второ ще получиш адекватен съвет. Да не би да копира поведението на някой от съучениците си, навлизат в Зоната на здрача и все повече ги привлича бунтарството и "Аз вече съм голям и мога всичко сам".Judy е права за лошите моменти и ние ги имаме, засега в минимални количества, за което се радвам,но знам ли след година-две какъв калпазанин ще стане. Няма дете, което да не се интересува от нещо и ти го знаеш добре,въпросът е да го открием навреме, понякога и да го побутнеш ако трябва, да помагаш и насочваш. Аз например когато има някакъв проблем го започвам отдалеч, тъй като е много чувствителен, задавам въпросчета, обикалям оттук-оттам,давам мнение и обикновено сам узрява за решението, което съм подсказала. Винаги обаче го оставям сам да стигне до това,какво трябва да се направи,без да се налагам. Това при нас работи, има ми доверие и засега поне споделя всичко.Знае,че съм му приятел,но никога не подценява ролята ми и като родител.Има една златна среда, която ако успеем да улучим, нещата се получават. И Красен не иска да чете, аз не свалям книгата от скута си, но баща му хич не е по книгите,и какво -  като не иска, не иска, няма да се трепем сега я . Да са живи и здрави, всичко друго рано или късно се подрежда.  

Все си мислех, че съм се разписала в тази тема, но май само съм чела.

Птичка, !

Judy, браво на юнака!

На четящите деца бих препоръчала няколко "усмивки от стари библиотеки" (може и читалищни), които много добре се вързват с материала по ЧО - "Черният монах" на Цончо Родев, "Солунският чудотворец" на Фани Попова-Мутафова ("Дъщерята на Калояна" сякаш по- се котира при момичетата), "Стоте премеждия на Бан Батил" и "Звездата на Бан Батил" на Боян Болгар, а защо не и "Под игото" (после вече твърде тегаво ще им дойде ).

При нас ЧО и ЧП продължават да са любими, въпреки напълно абсурдните учебници (от които момата зубри само определенията, за спорта и за тестовете). Класната им се върна, изрева на умряло колко са се разхайтили и ги емна, както тя си знае . Обаче, явно с дисциплинарна цел, им възлага проекти, изискващи колективен труд, като сформирането на групите е на принципа на редичките, пък тя ги размества почти през седмица. Дано се посплотят пак до края на годината, че заместващата учителка го играеше малко "разделяй и владей".

Имаме лек напредък с краснописа - не че пише по-красиво, но е значително по-четливо, поне класната и аз й разчитаме, ако и самата госпожица да не успява винаги.

Проблемите със среднощното четене и хммм, твърде творческата обстановка в стаята й все още са на дневен ред. Обмисляме вечерен час на тока, за щастие, осветлението ни е на отделен бушон, за нещастие - общ за целия апартамент.

Разговарям с моя приятелка, която е учителка, майка на 2 момчета и вече е на 55 години.Тя ме разбира отлично и за мой ужас смята, че детето ми е от тези, които цял живот имат нужда някой да ги побутва, ръчка и наглежда.Твърди, че имало такива хора и ме съветва ако искам детето ми да постигне нещо да съм неотлъчно до него(само за контрол, естествено) и да се посветя на детето.Нямало да му създам навици, но поне ще му помогна да постигне добро образование.Не исках да повярвам на тази теория (от практиката) и реших, че и аз съм човек...Ходя на работа, младежа носи сам отговорност за всичко, отлично знае как да си организира времето, отлично знае кое как, но въпреки това когато ме няма нищо не прави като света и разчита, че като се прибера уморена и се суетя в домашна работа - ще пропусна да проверя какво е правил през деня.Наистина има и такива дни и положението става все по-зле и по-зле.Не мислете, че досега е бил мамино синче - нищо подобно.Аз само си стоях у дома и това го стягаше.Не искам и да си мисля, че ще се откъсна окончателно от обществото и ще вися на главата на един мързел.
Моето дете не желае да полага усилия, шашкаше се от слабите си оценки, въртя очи, но видя, че земята не се разтвори и не го погълна - само ние с баща му му говорим повече от обичайното, от което не боли...Просто у-щето не го интересува - нали ви бях казала, че дори не си проверява бележника каква оценка е получил...Питам всяка вечер и той тепърва проверява и вече много често с изненада установява, че се е изложил по поредния предмет!
Единственото, за което разказва с жар е поредната случка с някоя от какичките или как някой го е "ядосвал и предизвиквал"...
Момичета, предчувствам , че ще има сълзи в рая.Детето ми си прави каквото си поиска.
Не се сещам за съвет, който сте ми дали и да не съм осъществила във времето освен провокирането на интерес към ЧО с книжки.Май е време да потърся психоложката на у-щето поне да ми каже аз какво да правя.

Ох, Боби, далеч съм от педагогиката, но се съгласявам тутакси с жената- учителка. Имала съм съученици- нито глупави, нито "мамини синчета", които обаче определено ги мързеше и учебният материал просто не им беше интересен. И торба с двойки да им се напише- нищо не се променя, нито с двойки, нито със забележки, нито с поправителни изпити. Бяха момчета. Имам чувството, че момчета са по- полярни някак си- или мързеливи или дисциплинирани до мания. Момичетата приемам като по- уравновесени. Просто не се занимаваха с наука тези ми съученици, ми не е задължително това. Защо пък образованието да е център? За мен и това не е нужно. Ако човек не е предразположен ще бъде просто един посредствен служител нейде си после. Даже за моите хлапета съм мислила- ако не ги влече- не ги. Средното да изкретат някои- пак е добре. Работят си сега моите хора- който каквото му е интересно- ремонт на автомобили, фабрика за мебели, какво ли не. Повечето са в чужбина, както повечето ми познати, между впрочем и животът им не е в пъти по- различен от този на останалите.
Лично аз не бих напуснала работа и не бих се занимавала с бутане. Колкото- толкова. Ако работата е много зле, нямаш ли възможност да наемеш човек за до 1-2 часа дневно да се занимава с него?
Пък що да не приказваш и с психоложката, че и не само с училищната?

Снощи водихме плувеца на театър. Комедия. Хареса му. Днес е на математическото състезание. Дано не заспи. Олимпиада е, а там се иска подробно разписване на задачата, което не ни е силната страна. Неговите задачи са често на ум /от малък го влече, сметките му са на ум от детската градина/, не започва с изписване на формулата, а директно пише цифрите по нея и смята. Получава отговор, обозначава, пише какво е получил, но не е подробно изписана задача. Чертае най- често с химикал, сега сам се присети, взе пергел и молив. Имал идея- да прави две чернови, самостоятелно и чак тогава да пише белова. По принцип е бързата Мара, сега му втълпявам, че има цели четири часа, да не излиза още на 15-тата минута. Ще го видим.
Другата седмица е състезанието по английски. Не е ходил до сега. Даже не знае какво се дава. Каквото дадат- такова.
Имаме нов ангажимент- ключар на класната стая, добави ключа към домашните. Класната му разпоредила да не ходи да отключва, когато някой от децата си забрави нещо, да си търсят чистачката. Да се учат да не забравят. Трудно нещо е това- да не се забравя.

Привет! Редовно ви чета, но рядко се включвам. Аз тази година реших да оставя моя хубостник да се развива по-самостоятелно - не проверявам домашни и не му вися на главата. Първия срок завърши доста прилично - само по ЧО имаше 5, другите бяха едни къдрави....5.40, 5.25  и т.н. Трябва да наблегне на английския и на ЧО, но ще видим. Домашните /имат само в края на седмицата/ се написват за отрицателно време, въобще, много малко време учи в къщи. Изумява ме учителката по английски - ето някои от книжките, които им е дала да четат:Frankenstein, The Pit and the Pendulum, Death in the Freezer. Изчете ги на един дъх - може би това е била целта  .

Това с психолога, и то не само училищния, е добра идея. Нали това им е работата на тези хора - да помагат! И аз съм на мнение, че не си заслужава да напускаш работа или да се примириш за мнението на учителката за бутането. Хубаво, ще го буташ още една година, ама догодина ще го хване пубертетът и като му писне съвсем (и без това влизат във фазата на бунта) ще те отсвири. Или пък ще се примири с твоето бутане, ама какво ще правите като завърши седми клас или гимназия? Ще стои до полата ти да го буташ, а после ще му търсите жена и тя да го бута? Все пак си мисля, че ще му узрее главата за учене. Аз на твое място не бих приела мнението на въпросната позната, ако ще да е със сто години стаж. Тя гледа като учител, който гони успеваемост, а не в дългосрочен план какво ще стане с детето и вашите отношения.
Не помня дали писах преди време - нашият сега тръгна и на шах. Много е запален още отпреди време, когато започна да играе с баща си. Харесва му и това, че е в мъжка компания и има с кого да се състезава. Дори с трабълмейкъра на класа се оказаха първи конкуренти на занятията и това ги сприятели. Сега иска да му купим магнитен шах, че да играят в междучасията. Признавам, че такъв развой на събитията много ме изненада, но в същото време се радвам, че нашият успява да намери общ език почти с всеки.

Интересува ме къде намираш тези английски книжки! Отдавна търся на моя, но не намирам.

Има хубава книжарница, само за чужда литература на Прага и Славейков. Тръгва се по Прага към петте кьошета и в дясно. Ама го обясних.

 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=476633.new#new видяхте ли тази тема, накрая Бърди е пуснала линкове от днес 

Осигуриха им ги от у-ще, ние само си ги платихме .

Виж и тук, доставката е безплатна, единственият минус е, че е с обикновена поща, непрепоръчано.