Не са само овчарките,да.Като гледам и хъскитата натам отиват.За чау-то да не говорим.Ротвайлерите,лабрадорите.За щастие,избраната от мен порода не е сред страдащите.Засега.............
- Публикувана: 26 ян. 2010, 16:29 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2015, 19:38 ч.
Кучето – какво не знаят хората за него, дори когато имат такова?
Вселена,гъзарлъка може да бъде свързан и с телефон.И с компютър.Истинските хора не си взимат кучета,за да гъзареят с тях.Другите за мен просто не си заслужава да бъдат обсъждани,защото говорим за любители на породи,кучелюби,а гъзарите не са такива.
Така е. Истинските хора не гъзареят, а често спасяват куче от приют.
Да се цупя?Напротив.
Аз говоря за породите,защото повечето хора предпочитат кучето им да прилича на някоя от тях ,нали?
Аз говоря за породите,защото повечето хора предпочитат кучето им да прилича на някоя от тях ,нали?
Не и т. нар. истински хора. Виж, ако са незрели тинейджъри, които сега се утвърждават пред връстниците си или са еснафи с провинциален манталитет сигурно искат. Говоря за повечето хора, не за малката група горещи фенове, които всяка порода си има /по различни, най- често емоционални причини/.
Около мен няма хора, които да са мечтали за куче от порода неопределена. Просто при някои така се случи. Едни приятели си осиновиха едно кучу от улицата. Беше на няколко месеца, мършав и пред умиране. Сега е красавец, лъскав и игрив, и е доста голям.
Та нека всеки си вземе каквото кученце си хареса. Важното е любов да има.
Та нека всеки си вземе каквото кученце си хареса. Важното е любов да има.
Възгледите се променят с времето. По времето на соца беше много престижно да имаш куче от определена или приличащо на определена порода. Но сега, аз поне срещам хора, които пътуват навън или учат навън, и виждам, че не разсъждават така. А покрай тях и доста други се интересуват от осиновяване на дом. любимец, търсят къде има приюти, как могат да помогнат. И имам предвид хора с пари, с добри професии. Веднага се сещам, над моя офис живее един адвокат /колекционер на стара бълг. живопис/ си взе супер сладуран от улицата. Една моя съученичка от малка гледаше кокери. Сега завърши психология, занимава се със застрашени соц. групи, като й умря кокера си прибра кучето от входа. Друга моя съседка, художничка, има овчарка и си взе второ непородисто. Но забелязвам, че са все хора утвърдени, със самочувствие в живота. А има и пенсионери, които нямат фин. възможност, но търсят приятелството и за тях наистина породата няма значение.
Разбира се, нали в това е идеята. Кучето да е добър приятел на човека. Но аз се радвам на всички кучета, без значение от породата.
Единствената порода, с която хич не се разбираме са чау-чау
Странници са те, и не мисля, че са за тук.
А, и да ви споделя нещо весело. В парка веднъж видях един прекрасен нюфаундленд, който беше остриган нула номер, само главата му беше с нормално окосмяване. Имаше гъбички някакви, но няма такава гротеска просто. Горкото куче и то осъзнаваше колко нелепо изглежда
Единствената порода, с която хич не се разбираме са чау-чау
Странници са те, и не мисля, че са за тук.А, и да ви споделя нещо весело. В парка веднъж видях един прекрасен нюфаундленд, който беше остриган нула номер, само главата му беше с нормално окосмяване. Имаше гъбички някакви, но няма такава гротеска просто. Горкото куче и то осъзнаваше колко нелепо изглежда
Китана,определено те подкрепям в разсъжденията относно родословието и гаранциите,които то ни дава. 
Ние си отглеждаме двама сладури-единия ни е с родословие,другия без.В случая мисля,че постъпихме по единствения правилен начин.Ретривъра /без родословие/,бе кастриран от нас с ясното съзнание,че нямаме право да "замърсяваме" породата с евентуални негови рожби.Много бих се радвала това да стане практика,но пък и знам,че малко хора споделят моите разсъждения.
Не знам защо,обаче...
Ние си отглеждаме двама сладури-единия ни е с родословие,другия без.В случая мисля,че постъпихме по единствения правилен начин.Ретривъра /без родословие/,бе кастриран от нас с ясното съзнание,че нямаме право да "замърсяваме" породата с евентуални негови рожби.Много бих се радвала това да стане практика,но пък и знам,че малко хора споделят моите разсъждения.Не знам защо,обаче...