Кучето – какво не знаят хората за него, дори когато имат такова?

-от какви неща сте се лишили в името на кучето?Вярно е,че доста хора,които обичат кучетата си,не приемат лишенията като жертва,а просто като необходимост,но все пак...не знам по друг начин как да задам въпроса.
Чак лишения няма, но може би е намаляло свободното време

-какви бели са правели кучетата ви като малки?
Изяде няколко обувки, няколко ценни книги - сред които и единствени екземпляри в страната, започна да дълбае в стената, за да си крие трофеите, опика коридора, издра вратата по време на първото му оставане само вкъщи - според съседите тогава било лаело с часове... изпокъса едно одеало и една жилетка, прегриза няколко ел. кабела и няколко каишки, съкрати значително живота на котката и й образява яко нерви... такива дребни неща...

Защо ги приемаме тези неща като нещо обикновено,а други хора се разочароват от кучето си и го изоставят?Какво ни различава от тях?
ние сме имали и други кучета, макар и от не толкова подвижни породи, и сме наясно, че кучето не е за декорация вкъщи...

И че ако до еди-коя си година не разкъса стопанина си, значи не е породисто. 

Наред по въпросите
Не се сещам да съм се лишила от нещо или да съм жертвала нещо.От една страна защото живея с куче и всякакви животни от 7 годишна,а от друга-защото винаги съм смятала,че кучето трябва да се приспособи към начина ми на живот,а не аз към неговия.Може би съм подбирала подходящи на темперамента ми породи.
Бели-ми нямало е грандиозни,единствената,която ми хрумва е,че след като лимонът ми най-сетне цъфна и върза лимончета,крокодилската ми кучка реши да ги изяде,в този ден беше нападнала и друго по-малко цвете,беше го измъкнала от саксията,яла,мазала,пръст из целия коридор и се беше изпишкала накрая,беше малка още и не излизаше.Кал и гняс до уши
Защо ги приемам спокойно тези неща-защото съм свикнала,защото знам какво да очаквам,защото ги обичам
Да се разделя с кучето след раждането на децата-абсурд.Смятам,че няма нищо по-хубаво от това дете да расте и общува със животни,учи се на толкова много неща,формира мироглед,който не може да се постигне по никакъв друг начин.Май не мога да обясня.Съжителството между бебе и куче не само не е лошо,а е прекрасно.Но всичко е до нагласа към света,към възпитанието и начина ,по който искаш да отгледаш детето си.
На последния ти въпрос нямам отговор.Не знам.Ако съдя по майка ми,тя се оплаква от кучето си,но когато й кажеш какво да направи и къде бърка,го приема лично и започва да твърди,че кучето всъщност я слуша,че е провокирано и за това постъпва по определен начин и т.н.Според мен на хората не им харесва да чуват,че кучето им е непослушно и вината е тяхна и отказват да го признаят.Почти като пушачите,които твърдят,че във всеки един момент могат да спрат да пушат,стига да решат.

Аз все повече се разочаровам от мойта беля.
Преди съм имал немска овчарка и ротвайлер, сега САО.
Градацията в устойчивостта на породите е обратно пропорционална на интелекта.
Вълкът беше по умен от някои хора, които познавам, а това магаре има някаква собствена воля и си знае своето.
Много добре реагира на топчета от суха храна, но изобщо не възприема като ротвайлера. Той се дресираше с лекота.
Това Нещо чака да отворя портите, но и да се заблея и хуква на разходка. И търчи да си играе с едни съседски бълхари. Надявам се, че е бавноразвиваща се и ще порасне някога, защото идеята да я уволня наедрява с всеки ден. Просто обичам по-интелигентни кучета. Вълчо никъде не скиташе сам. Умираше си да е около стопаните. Може би сбърках породата?

Най-вероятно си сбъркал породата...
Не си ли се пробвал да я обучаваш?Аз глупаво куче не съм виждала до сега...

Зефс, колко е голяма?
Нашата още е в пубертета и понякога ми е черна, но все се надявам един ден да се кротне. Не че е глупава, но е много своенравна и непрекъснато тества границите.

Беше писал по-напред,че е на 10 месеца.
Аргун,вашата каква порода е,ако има такава?

Разбирам какво намекваш, че и натвърдваш, но не мисля, че всички кучета са еднакви и само от стопанинът им зависи.
Това Бяло Пухкаво Нещо, просто не разбира. Гледа и не разбира. Сравнявам я с ротвайлера, който за нула време усвои движение в крак, седни, легни, глас, ела, че и се научи като го викна, да ме заобикаля и да сяда от дясната ми страна. Че и да се търкаля можеше по команда. Като му посочиш дърво и го изгризваше като бобър. А не дай боже някой да ми посегне или аз да посегна. Става въпрос за някакво аматьорско обучение от моя страна и максимум 15 минути дневно разходка, от която 5 минути занимания.
Докато БПНещо е някак непричом и склонността и към помиярстване ме притеснява.
Също ме притеснява, че ще ми вдигнеш мерника и ще кажеш, че не ставам за кучкар, ама какво да правя...


На 3 март се е пръкнала и е почнала да гони къртици под градината, което не ми е ясно колко прави. 9 или 10 месеца.

Нищо не натвърдвам.Казвам,че глупаво куче не съм виждала
Има кучета,които се обучават по-лесно,и кучета,които се обучават по-трудно.Което ми напомня за топ 10 на необучаемите породи кучета(няма да коментирам до колко е вярна,има малки грешки,но върви правилната посока ),сред които е басенджито http://www.youtube.com/watch?v=kN0TLQ_sDL0 , борзой http://www.youtube.com/watch?v=uBTLslMki5Q ,лхаса апсо http://www.youtube.com/watch?v=7QNM-G0OYp8 .
Какво се опитвам да ти кажа ли?Не че си глупав.А че си нетърпелив и си направил грешката да вземеш куче от порода,с която не можеш да се справиш.

Зефс,
ами тя сега е във вихъра си. Как ще я сравняваш с ротвайлера? той е съвсем друг характер.
Нашата си играе с един ротвайлер - ами той е направо като мислител пред нея. Тя тича, бяга, прави бели, а той просто си лежи и дъвче една пръчка.
Може би наистина сте сбъркали породата.


Китана,
бигъл е.

Ей сега я прибрах. Беше на самоотлъчка. Прекрасно знае, че нещо е сгафила и решава проблема с бягство. Казвам и "ела" - тя лягя на 10 метра зяпя и си вика "тоя па к`во лае". Примамих я с хапчета, че нещо не ми хареса идеята тя да излезне победител, а тя скъси дистанцията на метър и пак легна. Накрая се предадох и клекнах - моментално дойде да хрупа хапче. Ставам - бяга, клякам и казвам ела - идва.... Но прав ли съм, не. Ще видя зор с това БПН. А гледам една старонемска овчарка на съседите отсреща - портата отворена, мечтае си да пресече и да набие Нещото, но все едно, че има невидима бариера. Не пресича линията на вратата.

Да не си й се карал,когато е идвала при теб?
Идеята е да накараш кучето да почувства,че иска да дойде.Не й се карай,ако е избягала и я хванеш.На разходка,като дойде при теб дай лакомство и я пусни пак да играе.Нека не си мисли,че като я хванеш и -край на играта и рахатлъка.
Аз го пиша колкото за теб,толкова и за тези,които имат такива проблеми.

Зефсе,
не му се карай на животното, не го карай да чувства, че си недоволен... похвали го, зарадвай му се, дай му бисквитка... и след още два-три пъти ще започне да идва сама, ще те търси...

Съгласен съм.
Напоследък май дресирам повече себе си, отколкото нея. Тренирам самоконтрол.
Лошото е, че не мисля, че това което казвате ще помогне. Имам чувство, че трябва да организирам някаква постановка, за да я отуча. С участието на помощници.
Като избяга да я гонят и стрескат, а аз да и дам награда и да я похваля като дойде. Това, че аз я "награждавам" не е достатъчен стимул за да не си изпълни ритуалите. Явно трябва така - при мен награда, навън тояга.

Значи не си виждала достатъчно кучета.Има глупави,но няма необучаеми.Друг е въпросът колко време и нерви ще изхабиш за да постигнеш резултат