Българска литература

  • 76 170
  • 657
  •   1
Отговори
# 525
  • Мнения: 4
Скоро попаднах на една малка статия в която се разказваше за Димитър Мантов наш писател написал над 15 книги с историческо съдържание, но които за съжаление могат да се намерят единствено в библиотеките. В годините на демокрацията авторът е писал единствено кулинарни книги. Аз признавам си не съм чела нищо от този автор. Ако някоя от вас е чела нещо от този забравен български писател, бих се радвала да сподели своите впечатления.


Никога не съм го чела, порових в интернет - наистина има многокниги, а името му ми е останало напълно непознато...

# 526
  • Мнения: 382
Момичета, щом казвате, взех
           

Прочетох


Писах в другите теми за тази книга, но мисля, че заслужава внимание  и ще споделя впечатленията си и тук:                                                                               "Възвишение"  

# 527
  • Мнения: 1 243

Ейй, много хубаво, svet65, ще чакаме впечатления и коментари тогава. Simple Smile

neli mar4, благодаря!  Hug

А някой дали се интересува от българска поезия?  Thinking

лоранка, мъъъъничко се интересувам, предполагам има и други фенове в темата. Wink

# 528
  • София
  • Мнения: 65
Neli, надявам се да приемеш мнението ми просто като споделено и това да не ти попречи да си четеш с удоволствие и другите книги на Кармен Мишу ( четох биографията ѝ, интересна личност). Аз поне като "хлътна" по книга/автор, трудно се влияя от прочетени отзиви и ревюта : )
scaramouche , радвам се, че и ти се включи, ще чакам да споделиш после за есетата.
лоранка, относно поезията, от моите последни прочетени ми харесаха "Човекът от хартия" на Димитър Манолов, "Ѝ" на Йорданка Белева , както и "Приказки за малките неща" на Мая Дългъчева.
Важното е, че се раздвижи темата ...

Последна редакция: вт, 30 апр 2013, 10:24 от NеDа

# 529
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
 От поетите харесвам Дамян Дамянов. Но неотдавна открих друг поет, който се настани в сърцето ми - Ивайло Балабанов. Един ден четох ненаситно. Ето нещо, което силно ме впечатли. Особено краят.

 
            ЖЕНА В ДЪЖДА

 
Ивайло Балабанов

 

Една мълния опна

                 жълтото си въже.

Тя го прескочи и по клокочещия

                 гръм премина.

От балконите по нея

                 валяха очи на мъже

и димеше от страст и възторг

                мократа ѝ коприна.

В синята мъгла на роклята

                жената вървеше гола.

Виждаше се вятърът как тече

               през светлите й  бедра.

И защо сравняват винаги

               хубавата жена с топола

в този час и най-нелиричният

               между нас разбра.

Пороят на погледите ни спря

              пред оня жилищен вход,

в който угасна сънят ни

              горещ и лунен...

Мъжете вече псуваха наум

              щастливия идиот,

който ще я посрещне,

              но ще забрави да я целуне...


# 530
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251
     ЧАСОВНИКЪТ НЯМА ДА СПРЕ

На Ваня!

 

Под гаровия часовник стои едно стихотворение.

Последният му стих е обут във червени сандали,

предпоследният носи пола на райета,

средният стих е пристегнат с черно коланче.

Първият има блуза от майско небе

и пазва, в която се носят откраднати ябълки.

Стихотворението има лунички по бузите,

уста от маврудово вино и очи за целуване...

Към него се приближава едно друго стихотворение,

което носи цветя.

Нататък?
Часовникът няма да спре.


 И линк, за да четете сами, ако ви допада.

 http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1411.0

# 531
  • Мнения: 1
И аз ще цитирам едно стихотворение, щом е позволено, от един поет, който май не е много известен -

ЖЕНАТА КАТО ЕСТЕТИКА
 
Тя е гъвкава, двайсетгодишна, има стройни бедра,
в които не успяваш да се намериш...Тя си отива!
Че я притежавам - не мога да кажа, никой не може
да каже - само смъртта! Тя е скептичка, защото е
красива, а е красива със своя разнищен пуловер -
чудесни гънки, които разхищават погледите, моя
също,
с дълга до кръста коса, с цвят без значение
за вас; не казва на никого колко е хубава, казва
само, че времето е ужасно студено, а това не е
покана, и е! - опитай, сигурно не ще успееш...
 
Става за фотомодел, но не е. “Какво съм?” - пита,
но боже, пази, ако зная... Рисува понякога, не
винаги, винаги пее, умира все по-малко. “Обичам те”
казва, но на кого - бил е единственият, била е
вселена -
та ... на кого и кому да повярваш, когато я няма
дори във кръвта ми, дори на дланта ви, когато я
няма...
 
Нощта е това: излизаш от себе си - само тялото,
очите, нозете, ръцете, гърдите, но не песента...
 
Тя има всичко, което го няма... Когато те имам,
те нямам, когато те нямам, те нямам, когато
си тук, отново те нямам, когато си всичко -
те нямам, повярвай! - сънят ми е цветен,
сънувам, че пада последната глътка живот, и не
виждам как диша плътта ти, която е топла,
но чувам как ще останеш, все още е нищо,
оставаш
оставаш, а това е
магия,
магия с разнищен пуловер.

Николай Дойнов

# 532
  • Мнения: 263
Здравейте,
 съвсем скоро попаднах на Здравка Евтимова и нейните "Пернишки разкази" - страхотна е!
Препоръчвам!

# 533
  • Мнения: 4
Не виждам много привърженици на четенето на поезия  Thinking Защо ли? Няма време за чувства? Особено за чуждите?...  Tired Не мога да се търпя и ще напиша едно име - Валери Петров. Какво мислите за него?

# 534
  • Мнения: 4
Не виждам много привърженици на четенето на поезия  Thinking Защо ли? Няма време за чувства? Особено за чуждите?...  Tired Не мога да се търпя и ще напиша едно име - Валери Петров. Какво мислите за него?

стърпя, а не търпя, получи се едно...   Joy

# 535
  • София
  • Мнения: 1 224
Момичета, има тема за стихове: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=687998.0

# 536
  • на североизток от Рая
  • Мнения: 6 251

  Peace Аз знам, но просто си позволих и тук да пусна стихове.

 А тази тема доста често я посещавах, но напоследък не съм.  Blush

# 537
  • София, България
  • Мнения: 2 234
в темата за стиховете влизам когато ми е тежко ... някак тогава повече ми върви четенето на поезия. Иначе любимата ми авторка е Маргарита Петкова  Peace

# 538
  • Мнения: 382
"Елада Пиньо и времето" !!! Simple Smile

Помня, че беше писано за книгата, но не помнех какво и погледнах на предната страница. Щях да падна, scaramouche – това си помислих и аз още в началото на книгата. Същото изречение си казах като я започнах на плажа (но не беше за плаж книгата, с тези потоци, не – порои бурни и парещи, които се изляха от мен като си я прочетох после сама  у дома през нощта). Ето твоето/мое изречение – „…ако бих могла да бъда писател, бих искала да пиша по начина, по който пише тя...“

Какво означава това за мен – силна история, интересна структура, до болка живи герои, значими теми; стил – нито „обикновено“ разказване, нито прекалена  „изчанченост“; фантазия, извираща от реалността; красота на думите, които не са търсени умишлено за постигане на ефект, а текат естествено от извора на живота. „Заслушах“ се в изреченията - дълъг наниз в неравноделен размер.

И с тези герои искам да живея дълго - Сируи, Хрисула, Зелма, Ана Голата, Рибарката… Само жени ли?! (са „добрите“). Е, имаше и дядка, имаше и старец. Ованес спасителят и спасения… Другите мъже (Тано, Давид, Йоргос – свидеше им се, плахи бяха да обичат смело и така изглеждаха слаби или „лоши“…). В друга българска книга видях подобно изоставяне на бебе заради принудително изселване, но мъжът цял живот май не беше преодолял мисълта/болката, а на Пиньо как й беше дадено да изпитва щастие от щастието, да се храни и от мъката, „тук и сега“. От гората ли беше това, от Хрисула ли… И аз задавам въпроси, а то:

Скрит текст:
„Пиньо, някъде в обърканото време, в един миг от миналото, настоящето или бъдещето, отговорът сам ще те намери!“

"„… от туй място исках да се фърля преди млого години, затуй се изкачих, долазих с нокти и зъби, също като тебе преди малко. Виж, да ме убиеш , не повня защо, никак даже не повня! Пристигнах от далечно село, оти знаех, че морето или ще ме убие, или ще ме спаси. И се научих да управлявам мойто си вряме, да бъда тук и никъде другаде. Онуй нящо, дето ме доведе до този бряг, е от другаде и веке не ме засяга."

„Щом пътят те е довел при мене, слушай тогава и помни какво ще ти река, аз, простата жена. Хората погряшно определят свойто време. Въртят се там едни стрели в оная играчка, в часовника, де, уж врямето се движело там, те ще ми кажат на мене. Ми, ако зема да стрия с петата си часовника на сол, какво ще стане? Врямето е онуй, дето се движи вътре в човяка! Обаче, човяците – не, та не, имало такова, онакова и още някакво си вряме! Таратанци! Кой да им каже, че ние сме играчките на врямето и отминаваме ние, а не врямето.“

„… хей, момче, и не забравяй, дето врямето е в тебе, защото ти човякът си врямето. Ние го движим него, не то нас. Нашите сърца са часовниците. Обаче, в някои човяци е само отминало вряме, в други е само бъдеще. В тебе е само сегашното, стои си приклящено там вътре, не ще да помръдне толкоз дълго, откак се случи онуй, с баща ти. А баща ти не от лошотия го направи, той не е толкоз лош и за твое добро го стори, оти той така разбира доброто. Ти остави настоящото да се превърне в забравено вряме, тогава ще ти олекне, истина ти думам. И престани да размишляваш, гаче си стогодишен,
оти наистина ще останеш без време
. С Бога, хайде!“


Но книгата не е само подобни „умнотии“. Покъртителни истории с образи-хора, образи-символи; по време на войни, изселвания, мир… по всяко ВРЕМЕ. Страсти и слабост, грехове и прошка - и винаги възможност за Любов.
Като я свърши се катурнах на леглото както бях седнала – очите ми подути, главата ми замаяна; легнах – изпразнена и изпълнена…

Напоследък се колебаех за други книги – 3 или 4 звезди и давах 3; 4 или 5 и давах 4. Радвам се, че съм направила така, за да се отличава тази книга с едно истинско (за мен) пет. Имах няколко дребни „забележки“, но всичко силно надделя.

Разбира се искам да прочета и други книги на Керана Анеглова, но по-добре да не е скоро. Видях, че преди десет години е издадена "Елада Пиньо" и в първите секунди си помислих – как не съм я чела досега?! Но веднага се сетих – щеше да е пропиляна, ако я бях чела преди няколко години.  Не ми се иска и чак толкова силна книга да прочета скоро. Не знам дали бих могла да я понеса лесно – не само заради тежкото в „Елада Пиньо и времето“, заради хубавото също (най-силно ми действаше то.) Зашеметена бях дълго – от соления океан, който се изля от очите и душата ми.

За препоръчване – по-добре да не я препоръчвам, човек трябва да е сигурен, че харесва такива книги. А за какво е тя? Според мен за „нещата“, наречени Човек, Любов, Бог, Време…  Явно книги с думата „време“ в заглавието ми харесват, когато ми дават нещо ново ило старото е казано по различен начин (вярно, че думата може да бъде експлоатирана фалшиво). Дали Керана Ангелова е чела „Правек и други времена“, дали Олга Токарчук е чела „Елада Пиньо“ (едва ли е превеждана). Мисля, че биха се зарадвали да се прочетат взаимно. Simple Smile Ще видят
Сируи-Изидор; Ана Голата /Хрисула - Клоска; Елада Пиньо – Рута

Продължавам с преписването и утре.

Последна редакция: пн, 13 май 2013, 22:53 от svet65

# 539
  • София
  • Мнения: 65
Да похваля и тази книга на Людмил Тодоров :



Кинематографично писане, като на режисьор, обикновена история, тъжна, дълбока и прекрасно разказана от името на един учител по английски ...

Общи условия

Активация на акаунт