Да уча или да не уча...това е въпросът?

Моят поглед е доста разнообразен, тъй като бившите задочници и настоящи юристи, които познавам, си работеха паралелно /изготвяне на договори, личен състав, ТРЗ, сътрудник в адвокатска кантора, дознатели/ и практиката им хич не беше и не е лоша и в момента. Без друго юристът се специализира в определа област, след като завърши, пенкилерът лично на мен не ми допада. Тези, които познавам, са адвокати основно, но не само. Не мога да ги отделя от останалите по никакъв начин на плоскостта форма на обучение. Не казвам, че са по- добри, но и по- лоши не са.
Лично за мен именно последната година, когато сливах две и работех в кантора, беше най- полезна и един куп упражнения не биха ми дали това, което научих от адвокатите, за които работех. Живият казус се запонмя за винаги. Иначе казуси могат да се четат- практиката е безбрежно море.

Точно това казвам от самото начало- практиката струва повече от сто дипломи. Но ако човек няма възможност за практика в кантора или фирма е по- добре да учи редовно.

Право задочно,   само ако работиш в кантора, иначе не си го представям. Дъщеря ми е задочничка в СУ  5-ти курс. Ходи на лекции, отвреме на време - никаква полза. Материалът е много тежък  за някои от специалностите и без практически занимания не върши работа, а и задочниците ги третират втора ръка, практика  - йок.  Изяжда учебниците, взима си изпитите, но признава, че всичко което знае е от работата и в кантора. А и правото не е зубкане на закони, а правилното им прилагане.
За възрастта , няма ограничения, стига да искаш има студенти и на 70.
Успех във вземането на решение  

Ама как да досаждаш, нали за това сме тук, да реализираме няколкото си висши, като даваме съвети.


Някои даже са с Вишу. Или с Виши за напреднала възраст.

Бърди, ако мацката мисли да се размотва до 29 г. възраст и мама и тати да плащат, да.  Но тя вече е работила и има намерение да работи.  А това да подбират служителите си по възраст, е  характерно за много работодатели, но не винаги е най-правилното.

 учи!!!!без много да му мислиш!!!
 тая година ,ще съм с диплома и по право....не смятам,че направих грешка!!!!Човек като иска за всичко намира време-две деца имам ,ДОРИ и съпруг( )...
като съм на 33(вече ) ...да не съм стара!!!!!!
щом го искаш направи го,аз винаги следвам този принцип!!!!

Колко много сте изписалиии...не очаквах, но се радвам )
Изчетах всичко изписано и виждам, че темата се завъртя около задочното и редовно обучение. В момента съм редовно обучение и работя (отново в правна кантора), посещавам само упражненията в университета и успеха ми е 5.00 (мисля че е добре:)) и не се различавам по нищо от останалите си колеги ,които по цял ден мятат крачоли в университета. Кантората, за която работя, обслужва интересите и на банка, та така понаучих това онова и от практиката в банката, тъй като комуникирам с кредитните експерти там. Мисълта ми е, че в момента редовно или задочно за мен няма значение, тъй като аз и сега почти го карам задочно ходя на упр. 2 пъти седмично и на изпити и не мисля, че се справям чак толкова зле колкото си представяте за здочник. Задочното не е премахнато, задочното право в СУ също мисля, че не е премахнато, а такава форма на обучение отново право има и във Велико Търново. Алма матер разбира се е най-добрия избор, но има и добри юристи (от кантората) завършили именно Търново.
Някой беше написал да пробвам пък ако стане стане....ако не здраве да е поне ще знам, че съм опитала магистратура и 30 да запиша не мисля, че е фатално. Определено ми дадохте нов поглед върху нещата )))

Именно, Трещерица, жената дори пише, че е работила в кантора и има намерение да продължава да работи. Едва ли разчита да я издържат 6 години.
Чуденка, засекли сме писането едновременно. И аз имам колеги, завършили в Търново, по никой начин не мога да кажа, че са по- некачествени.

Търново е много добре.
Нямах предвид него в категорията "правни техникуми".
Успех.

Към авторката:

Мнението ми по въпроса е песимистично.

Ако смяташ само да учиш до 28 г., без да работиш - ще си провалиш живота в 99% от случаите. Второто висше няма да ти даде по-голяма заплата в България, няма да ти даде по-голяма сигурност на работното място. По фирмите никой не ти гледа дипломите, гледат ти трудовия стаж.

Ако много искаш да учиш (един вид правиш го заради мечтата), ок, давай смело, но задължително трябва да се хванеш на сериозна работа, а не "стажове по институции", защото именно трудовият стаж на 28 г., ще ти позволи да бъдеш самостоятелна, да имаш семейство и т.н. Няма да ти е приятно на 30 г. да си още студентка и да си финансово зависима от някой друг (родители, съпруг), нали?

Моят опит е следният - завършил съм елитна (поне за такава се води ) специалност в България. Аз и моите състуденти, които започнахме веднага да работим, успяхме в една или друга степен - изкарваме нелоши пари, кризата не ни притеснява, работа имаме, семейства също. Тези, които останаха да учат второ, трето и т.н. висше (без да работят), сега са безработни, без никаква перспектива да си намерят свястна работа, някой друг ги издържа, в повечето случаи нямат семейство.

Като бях на 20 г., дипломата за мен беше всичко. Сега - като съм почти на 30 - даже не знам в кой шкаф съм я забутал. Интересува ме колко пари ще занеса вкъщи в края на месеца, така че да имаме приличен стандарт на живот. Така че няма нищо лошо да учиш допълнително, но не забравяй, че на двадесет и няколко години, работата трябва да вземе първо място. България в началото на 21 век не е от страните, в които можеш да очакваш материални облаги (по-висока заплата или въобще работа), само защото имаш n на брой дипломи.

Привет Чуденка!

Аз съм на принципа, че е по- добре да опиташ, отколкото после да се чудиш дали си постъпила правилно или не. А винаги можеш да се откажеш, ако нещо се разминава с твоите очаквания. Аз съм завършила семестриално, по ред причини си забавих дипломирането, тази година се надявам да го приключа и искам да продължа с магистратура и тази магистратура ще я завърша горе - долу на 28! А искам и да специализирам след това и принципно да имам възможност да инвестирам в различни обучения като нов език напр. Ученето на един език също отнема няколко години, но то е така с всичко! Аз съм привърженик на европейския принцип за "Учене през целия живот". Винаги трябва да се усъвършенстваш и да учиш нови неща А колкото до това дали се предполага, че на тази възраст ще имаш семейство, това въобще не се предполага! Това със семейството е когато се случи и ти не можеш да си сигурна, че ще е точно на тази определена възраст. А и ако имаш семейство, това не трябва да те спира в никакъв случай! Познавам хора, които с деца и след 30 год. възраст завършват магистратури, карат специализации и пр. Замисли се, че дори и да имаш детенце на тази възраст, по този начин ще бъдеш един добър пример за него да не се отказва и да постига нещата, които харесва и иска И само да допълня, че има и твои връстници, които имат вече деца - те как завършват университет и правят кариера и пр. Животът не спира за тях. Пожелавам ти успех

Записвай да учиш и не му мисли. След като нямаш намерения да прекъсваш работата, можеш да буташ двете паралелно. Карам 32, а преди месец се записах да следвам нещо за 10 години. Човек трябва да се усъвършенства, а и комбинацията икономическо и правно образование е полезна.

Не съм съгласна, че е така само за задочното. Аз уча право, но редовно. От лекциите, а и от учебниците можеш да научиш съвсем малко, всичко е практика. Материята е суха, на моменти дори досадна, а някои от преподавателите съвсем съзнателно се опитват да попречат на развитието ти. Доста рано го осъзнах и се радвам за това. Ето защо вече се ориентирам към работа в някоя кантора - дано да имам късмет!!! Признавам, че има и доста лекции, които са повече от полезни, но зависи от самия предмет, от начина, по който ти преподават материала, и от самия преподавател.
Ако имаш желание и възможност да учиш, направи го. В това няма нищо лошо, дори напротив. А ако можеш да поработваш поне няколко часа в седмицата (като за начало) в някоя кантора, още по-добре.

Аз се надявам тази година да мога да запиша и друга специалност - Психология, не защото напоследък е станала "модерна", а защото на мен ми е интересна. Смятам, че ще успея да се справя - знам си възможностите.
Годините нямат никакво значение. Аз съм първокурсничка, курсът ни е от около 130 човека и имаме доста по-големи колеги - около 40-годишни. При задочното нещата стоят по друг начин - там има и 70-годишни колеги, които на всичкото отгоре най-нагло преписват, а на преподавателите им е неудобно да им направят забележка...

Явно си HR или някакъв мениджър, но мнението ти е поредното доказателство за мен, че в подбора на кадри в БГ се постъпва многоооооооооо ограничено!!!! 

Навсякъде по света хората учат поне докъм 25 - 26 годишна възраст и те едва ли събират някакъв стаж през този период. За сведение напр. в скандинавските страни е прието да се започва висше образование на 20 -21 -22 години, защото там хората след завършване на гимназия не се юрват като у нас към университетите, а имат навика да попътуват, да поработят и посъберат малко житейски опит!!! Така че пресметни, те на каква възраст завършват университет. Но само в БГ образованите хора не се ценят! И явно не си прочела добре това, което момичето е публикувало - тя говори за задочно обучение, т.е. тя ще работи през този период най - вероятно, едва ли ще си клати краката само на лекции!

И ти като специалист, който подбира кадри, не си ли чувала, че има хора, които дори и да не учат, на тази възраст искат да си сменят сферата, в която работят. Те също нямат опит в сферата, в която се пренасочват, но имат преди това натрупан опит именно от образование, от друг тип работа! Замисли се например, че не винаги след завършване човек може да си намери желаната работа в сферата, в която иска да се развива! И като не можеш да живееш на фотосинтеза, правиш компромиси, но продължаваш да следваш целите си!!!!! Какво ще кажеш за този тип хора! Явно не си се сблъсквала с подобни трудности никога, но това не говори добре! И се чудя как тогава с толкова рамкирано мислене подбираш хора.

И още нещо, имам приятелка, която в момента си търси работа, като и кара магистратурата си същевременно. И беше казала на едно интервю, че се надява, че това няма да е пречка да я вземат на работа. А мениджърката й беше отговорила, че ВСЕКИ УВАЖАВАЩ СЕБЕ СИ РАБОТОДАТЕЛ БИ СЕ РАДВАЛ СЛУЖИТЕЛИТЕ МУ ДА СЕ ОБРАЗОВАТ И КВАЛИФИЦИРАТ ДОПЪЛНИТЕЛНО!!! Но уважаващите себе си работодатели са малко в нашата страна, за съжаление! И това е една от причините да искам да напусна БГ!
Още повече, че подобен тип квалифициране е за сметка на самия служител и работодателят не пилее никакви средства, че пък и да недоволства от факта, че някой иска да отдели време да учи!!! Има различни хора и съответно и интересите им са различни! И те трябва да се уважават, а не да се слагат в един калъп!

Много е жалко, че средата, в която живеем е толкова агресивна към хората, които искат да постигнат нещо или пък мислят различно! Не разбирам защо трябва да се тъпчем и да не си даваме възможности. Но това е БГ реалността

slanchitse,

Струва ми се, че не тълкуваш правилно поста на Бърди. И аз съм подбирал хора на предишната си месторабота и разсъждавам по същия начин като нея.

Проблемът е, че образованието в България не струва 5 пари. В повечето специалности се учат теоретични неща, напълно откъснати от реалната практика във фирмите. Университетите не поддържат никаква връзка с бизнеса и бълват кадри, които според тях са подготвени, а според работодателите - не. За този въпрос се е писало много. Да не говорим, че ужасяващо високото ниво на корупция практически обезценява всяка диплома от български университет (аз не зная дали кандидатът за работа не си я е купил например).

Да ми дойде някой на 28-29 г. без ден трудов стаж - това не говори добре за него и автоматично го декласира. Истинският атестат е как човекът се е представял на трудовите си местоработи, а не как е повтарял заучени теореми пред корумпирани преподаватели в университетите. Затова се гледа трудовият стаж предимно, а не дипломата. И това ще бъде така, докато нашите университети не се доближат до нивото на европейските, корупцията не се изкорени, а преподавателите се заинтересуват поне малко какво е необходимо на бизнеса, а не как да препишат учебника си, който преиздават без промени в последните 20-30 години.

Но както казах - ако авторката иска да учи и паралелно да работи на сериозно място - това е чудесно и постижимо. Другото е житейско и професионално самоубийство.

Проблемът е, че много от младите хора изповядват максимата, че практиката е по-важна от теорията. Има някои сфери, които са неразривно свързани с теорията и когато тя е слаба, колкото и практика да има, пак стават издънки. За жалост, това не е специалитет само на наши ВУЗ-ове, случвало ми се е и с млади кадри, завършили в чужбина, да го наблюдавам.
Иначе, наистина, на 29год. без грам трудов стаж е трудно да се назначи човек, тъй като периодът 25-35 год. се счита за най-активната в професионално отношение възраст. И ако човек за половината от този период не е направил нищо, то вероятността да си академично ориентиран, е много висок. Голяма част от хора с подобен профил,  се отдават предимно на университетска кариера.
Тук изключвам специалностите, свързани с дълъг период на обучение, каквито са медицината и стоматологията, напр.