Да уча или да не уча...това е въпросът?

Айде, стига бе - 28 години я изкарахте преклонна възраст (направо за пенсиониране)
Какво да кажат медиците, които завършват на толкова само с една специализация...
Сега на мъжете ви е лесно - а преди - ако сте учили техникум и ходили в казарва 2 г. - на колко трябва да сте завършили...
Към авторката
Учи, няма нищо по-хубаво от това - после като те завърти живота става все по-трудно.
А по отношение на това кое е по-важно теорията или практиката - аз лично съм на мнение, че специално в правото двете са равнозначни - без теория практиката се превръща в просто занаятчийство, а теория без практика - едно нищо...

Аз мисля, че вие не сте разбрали поста на момичето - първо, тя говори за ЗАДОЧНО обучение! Тук не става въпрос да няма трудов стаж, още повече, че тя казва, че и сега е работила в кантора! Според мен Чуденка има предвид дали, ако завърши на 28 дали ще може да си намери работа, свързана с правото и въобще да се реализира в тази насока, т.е. в случая става въпрос за промяна в сферата на работа, не за липса на трудов опит въобще. Аз имам предвид точно това. Имай предвид обаче, че принципно докъм 25-26 год. няма как да имаш адекватен опит, защото наистина ти се налага да правиш компроси по отношение на работата - като няма такава каквато ти харесва, се съгласяваш на първата, която ти попадне, само защото не можеш да фотосинтезираш, както казах, а и си в процес на продължаване на образование и пр. Това не означава да не работиш, а че просто не работиш това, което ти харесва! Това са две различни неща и моля, разграничавайте ги!

Искам да те попитам как би постъпил като мениджър, ако имаш СВ на кандидат, който ИМА трудов опит, но в различна сфера от желаната, как би постъпил - би ли му дал шанс като вземеш предвид, че той е работил няколко години, има добро образование и пр., но не е имал късмет да се реализира там, където му е интересно, а поради финансови или други причини е правил компромиси с професионалните си интереси.

И смея да твърдя, че моето образование напр. е близо до нивото на европейското, не съм срещала случаи на корупция при нас и не сме чели и преписвали от учебници! Единствено наистина е било прекалено теоретично, но изискващо строги аналитични умения + още други плюсове - критическо мислене, способност да се мисли многопластово, от различни гледни точки, самоинициативност и пр. (да уточня, аз съм с хуманитарно образование). Според мен работата на бизнеса и специалистите по човешки ресурси е да проучат кои специалности в кои университети са качествени, като качеството не е само в това да бъде практично. И тук имам предвид не само икономическите, но и хуманитарните специалности. Впечатлението ми е, че има много грешни стереотипи сред ЧР мениджърите за определени специалности. Нещата се обобщават, а би трябвало да се разглеждат по - детайлно и разграничено.

Абсолютно подкрепям мнението ти!

Точно за медици не ми говори - 80% от членовете на фамилията ми са медици, включително и жена ми. Хубава, хуманна специалност. Но има едно "но"! На 25-26 години излизат общопрактикуващи лекари, тоест без специалност. Перспектива - Пирогов, 300-400 лв. заплата, нечовешко натоварване, на спечелилите честито . Специалността ти е още 4 години, за която се плаща всеки семестър. Което на практика какво означава - на 27-28 години или не работиш и си на издръжката на мъжа ти и родителите ти или гърбиш по нощите допълнителни работи за стотинки и си съсипваш здравето, както и лишаваш семейството ти от присъствието ти. Затова и повечето медици на тази възраст или нямат семейство или се женят за някой колега, което не винаги е най-добрия избор. Много близък поглед имам върху нещата. Абсурдно е, унизително е, подтискащо е, депресиращо е. Не ме разбирай погрешно - казвам го с най-добри чувства към медицинската професия, ама дай да не се лъжем как си ОК, ако на 28 не бачкаш никъде.




Не зависи от мен. Не зависи от интервюиращия, зависи от работодателя. Който плаща, той поръчва музиката. Работодателят поставя условията, интервюиращият е изпълнител и подбира съгласно поставените критерии. И въпросът не е да дадеш шанс - фирмата е машина за пари, а не благотворително дружество - въпросът е дали на всеки вложен 1 лв. в този човек, той ще заработи за фирмата 2 лв. например.




Най-приятелски ти го казвам - в дълбоко заблуждение си. В България няма такова нещо като качествена специалност. През мен са минали хиляди кандидатури от всякакви специалности - абсолютно навсякъде попадах на хора, които са читави и такива, които не знаят къде се намират. И на всеки читав, има по 10 дето са "горе, на черешата". Не мога да кажа - ето този университет, тази специалност - там почти всички са добри специалисти. Няма такава специалност. Има ужасяваща разлика в кандидати от една и съща специалност. И това не е проблем на работодателя, а проблем на университетите, защото не са създали единен стандарт, или и да го имат - не го спазват. Мога до утре да ти разказвам за представяния на различни кандидати от уж елитни специалности, които граничат с абсурдни вицове.

Още една от спецификите на специалността "Право" е възможността да се "самонаемеш", да започнеш като мл. адвокат в кантора след завършването си, да работиш в държавна институция, за каквато можеш да кандидатстваш на общо основание и никой не гледа възрастта ти /мл. съдия, мл. прокурор/, дознател.