НОЕМВРИйската дружина иска да изгони Баба зима!!!

нямам време..... карам на батерии вече.А  кви неща изпускам  Лек ден и когато мога ще ви прочета и ще пиша 

 
Добро утро, дано днес денят ни е слънчев и изпълнен с прекрасни емоции !

Не мога да се сдържа за "пляскането" и боя, под каквато и да е форма. Не мога да повярвам, че днешните психолози и социални работници биха могли да препоръчват дори пляскането! Това е абсурд. До излизането ми в майчинство работех в направление на социалната служба за деца (писах преди, че ще се върна там заедно с Йошко, именно защото естеството на работата ми го допуска), повечето ни деца там са проблемни, от проблемни семейства. Никой от социалните ни работници не би си позволил дори да си помисли да плесне дете, нито би одобрил нещо подобно, ако се случва в семейството, всъщност би взел семейството под лупа. Факт е, че компетентността на родителите е водеща в отношенията му с детето, да. Ако обаче тази компетентност се изразява в неумение да се справиш с проблем по друг начин освен чрез физическа саморазправа, то този родител би трябвало да потърси помощ. Далеч съм от мисълта, че ще повлияя на някого да действа различно от това, което "чувства за правилно" и се надявам, че няма да бъда разбрана погрешно, мисълта ми е единствено за доброто на децата.
Мога да приема, че в някой случай се налага да викнеш (не да овикаш детето обаче докато ти олекне), ако е да предупредиш за опасност, ако си се стреснал, това е нормална реакция, има я и в света на животните, но не мога да приема, че ще удариш детето си, това вече го няма! Като човеци си мислим, че сме по-развити може би от животните, но не е така, изразяваме животинската си агресия на погрешното място, оправдавайки се с разумност...
Това, което наблюдаваме в обществото ни е отражение на това, което става в семействата... Доказано е, че човек се формира от най-ранна детска възраст, ние посяваме в децата още сега наченките на характера им. Ако формираме характер на базата на страх от по-големия, от по-силния сега, то ще пожънем един ден неуверен, страхлив, озлобен човек в бъдеще. И са нужни много усилия от страна на този човек (а често и професионална помощ), за да може да преодолее страха си от авторитета, страха си от това да живее себе си, собственото си АЗ в ежедневието,... а дали ще успее да го направи завинаги?
Дали тръшкането на дете е признак на невъзпитание или "налагането" на родителя е израз на сила, мисля всеки може сам да си отговори. Не говорим за ясните правила, а за това, че мислим натрапянето на правила чрез сила за нормално. Моето убеждение е, че искам и възпитавам един свободен, самоуверен, щастлив човек, за когото мама и татко са опора, а не противник.

Мога още много да пиша, мога да споделям и за нещата, които съм учила и в живота, и в университета, и в работата, но няма смисъл, не сме се събрали да разменяме умотворения, а как живеем и общуваме с децата си. Надявам се всичките ни ноемврийчета да са щастливи, обичани безкрайно много (в което нито за секунда не се съмнявам) и обичащи деца, с грейнали лица и жизнерадостни сърца...

Не искам никого да обиждам, не взимам никого на прицел, дано не бъда разбрана погрешно, просто излагам една позиция - моята лична !

Нана, абсолютно съм съгласна с теб и аз уча същите неща. Изобщо не става дума социалните работници да препоръчват пляскането или боя като метод на възпитание. Това което исках да кажа е, че въпреки всичко трябва да се прави разлика между тези две неща. Не се обиждам от мнението ти, нито се чувствам на прицел.     Права си за всичко, което си написала, но аз доколкото разбирам ти не живееш в България, а в другите страни нещата с децата са на съвсем друга основа. В тази посока всички са ни задминали по няколко пъти... за съжаление. В България много от родителите разбират криво това детето им да се чувства свободно и да се самоутвърждава - за тях това става като го оставиш да прави каквото си иска и да си го "израсте", а вероятно и ти си учила, че децата пробват докъде ще им позволим да стигнат. И колкото повече ги търпим, толкова по-зле става, защото нямат ясен модел - ролите се обръщат и детето става родител, а не е готово за това. Та от там идват много проблеми в по-късна възраст. Слава Богу утеха ми е като чета форума и виждам, че има отговорни и истински родители, като тези които пишат тук. Важно е децата ни да израстнат истински и здравомислещи хора, защото те ще създават бъдещето. Много хубаво си го написала, ама ми се иска хора като теб да могат да повлияят на тези, които са объркани, има нужда от това, за да няма проблемни деца, а те да се превръщат после в проблемни семейства.  Иамаме мааааалки разминавания, но в същност с теб сме много близко една до друга.   

Хубав ви ден, момичета!   

С огромно удоволствие чета постовете на Нана. Подкрепям и споделям виждането. Сигурна съм, че ще криввам от правия път, но наистина под въздействие на емоциите.
Баща ми ме биеше жестоко като малка и продължи да ме тормози до момента, в който не се изнесох от къщи на 35. Случвало се е , работех като учитеелка, да се обаждам на директора и да лъжа, че съм се подхлъзнала и съм се ударила в ръба на тротоар и съм насинена и не мога да отида на работа. Избивал ми е зъби. И не си мислете, че е някакъв звяр. Просто така е израснал. Има две висши образования, беше на престижен пост. Просто в един момент човек губи представа за реалното измерение на последствията от действията си. Пиша това, за да не забравяме никога докъде можем да стигнем, колкото и да обичаме децата си, защото не вярвам баща ми да ме мрази. Гневът увлича неусетно. Това е. Затова Яна расте гледана с много обич и нежност и се надявам никога да не разбере какво е да се страхуваш от физически по-силния.

Бубе като ти чета поста ми настръхват косите. Аз също съм против боя на дете, на жена на по слабия. Не е това метода на възпитание, на послушание на вкарване в правия път. Аз не съм жестоко бито дете, мога да кажа, че баща ми ме е удрял точно два пъти, но и до ден днешен си спомням........ знам че вината да ме удари беше моя......... голям инат бях и правех напук, пък аз съм от поколението което беше възпитавано да слуша и да не противоречи. За майка ми "боя" беше ежедневие не мога да кажа че съм бита силно от нея, просто профилактично за да я слушам, ама Не така се научих да я лъжа...... и затова и аз мисля че това не е решение да набиеш детето си за да му вземеш страха и да те уважава, напротив става обратното. Много време ми отне докато си върна доверието към майка ми и да я чувствам близка, дано не направете тази грешка.
Баткото като малък и малко по голям съм го пошляпвала по дупето и ръчички, но в никакъв случай силно и злобно. Мисля че с говорене нещата се разбират по добре и ефекта е по голям. Малката и тя е отнасяла шляпки по памперса, но те са по скоро игра, не е разбирала че я наранявам или нещо от сорта. аз много и говоря и се опитвам да и отвличам вниманието с приказки когато си е наумила да върши бели или да се тръшка за нещо което не позволявам.
Ами това е май доста дългичко стана
Ще ни заключат темата ако някой може да ни направи нова темичка

Ето Новата тема, заповядайте    !