Трябва ли родителите да плащат сватбата?

Хммм, замислих се, че в ситуация, когато родителите са хора с възможности, бизнес и т.н., спокойно могат да си докарват по 10-тина и отгоре хиляди месечен доход. Ако пестят 5 г., то тази сватба трябва да продължи поне няколко месеца и да се празнува в Бурж ал Араб и с на гостите да се подаряват златни часовници...
Това "спестяване", споменавано във всеки пост, просто ме изумява.
Няма да повтарям Рокси, но - ако едни млади хора не могат да отделят едни 5-10 000 лв. за собствената си сватба /или сума, според собствените им възможности/, тогава как се предполага, че ще създадат дом, ще си купят обзавеждане, ще отгледат и образоват деца...
Пък, ако родителите държат, нека "подарят" сватбата на децата си - т.е. нека я платят, но не смятам, че млади хора, които не са подготвени да инвестират в сключването на собствения си брак, са готови да се грижат впоследствие за семейството си.
Дай Боже, така да успея да образовам децата си, че да могат да си платят лесно сватбата, пък аз ще им я платя, ако желаят /поне ще съм сигурна, че ще справят и вбъдеще/.
Всъщност, наистина и при нас е същото - преди години дадохме за цялата ни сватба сума, която в момента е около 1/2 от семейния ни месечен доход. Тогава събирахме сумата 4 месеца...

Иначе, странно ми е това обявяване в егоизъм на родители, които не искат да купят на децата си обзавеждане или да им гледат децата - родителите не са накарали децата си насила да се женят или да правят деца, все пак. Т.е. не са длъжни. Това си е ангажимент на децата. Поне това е моето мислене и никога не съм очаквала нещо от родителите ми - приемам подаръци, но предпочитам /при нужда/ да взема пари назаем от баща ми /той е човек с доста добри финансови възможности/ и после да му ги върна. Децата ми не искам да ги отглеждат - взимат ги, но да им се порадват, когато самите ни родители имат възможност. През останалото време имат право да си живеят живота - те са си отгледали децата и сега им е времето да почиват, да се забавляват, да пътуват, вместо да дондуркат чужди деца...


Рядко хората с пари си държат парите под дюшека - те ги инвестират и някой ден децата получават приходите от това, защото родителите не си ги носят в гроба. И да, имаме жилища, но ще държа децата ми сами да си купят техни, а после с дохода от другите жилища може да им помогна с месечните вноски по кредита - важното е да знаят какво е сам да си купиш дом, вместо да ти постелят на мекичко...

Нашите жилища са купени на кредит, който сами изплатихме и изплащаме. Работа сме си намирали сами и се оказва, че не е трудно човек да се справи. Бизнесът си го започнахме сами /е, с помощта на приятели и роднини/.
Баща ми има имоти и бизнес - аз ще ги наследя някой ден, но сега той си е жив и здрав и нямам претенции. Свекърва ми има имоти, движимо и недвижимо имущество, наследства - докато е жива и здрава не искаме и частичка от това. Дай Боже, по-дълго да се радваме на родителите си, а не на парите им.Пък те са успяли да ни възпитат и изучат - другото е наша работа.

Като гледам не съм единствената, която мисли, че е по-добре децата да са научени да се борят за това, което искат - сами! 

Гледам и не вярвам на очите си: който не може да отдели едно 5-10 хил. за сватба, сакън да да не тръгва да се жени, че и деца да има, щото нито ще преживее, нито ще си образова децата


Друг е въпроса, че сватбата е доста разтеглива във финансов аспект

Абе, ти на мен за научаване на борба в живота хич не ми обяснявай! Едно е да се бориш със сто лева на ден джобни (образно казано) и да знаеш, че ако закъсаш винаги могат да ти "помогнат с вноските", друго е да се бориш сам, останал без пари, квартира, работа или просто храна! Зная я аз тази борба! И мога да ти кажа, че колкото и да калява, също толкова и взема. И не го пожелавам на децата си, защото не си заслужава. Да, като си на 20 човек е безразсъден до глупост, но после нещата започват да изглеждат по друг начин. И още нещо - това с постигането "сам" е много относителна работа. Ако изобщо ще си говорим за постигане сам, трябва да питаме сираците, излизащи от детските домове. Ето, те действително са сами - без родители, без помощ, без нищо.

quote author=azaf link=topic=467959.msg14057427#msg14057427 date=1265359874]
.....важното е да знаят какво е сам да си купиш дом, вместо да ти постелят на мекичко...
[/quote]
Не, не толкова важно това "знаене"! Ако по-раничко си инвестирал малко повече време и енергия във възпитание на детето, няма нужда после от такива нагледни уроци!
Аз лично съм се чувствала по-добре, когато ми "постелиха на мекичко", отколкото сама като си купух. И за миг не съм пресмятала дали е редно, или не да ползвам "мекичкото" - в семейството всичко е общо и го ползва този, който има нужда!
Аналогично е и с разходите за сватбата - празника е общ, така че няма значение от чий джоб ще излязат парите. Това обаче предполага едни много близки и искрени отношения с родителите!

Написах го достатъчно ясно - не става въпрос за точно определена сума, а за това, че ако едно тържество /и по-скромно може да бъде - била съм на сватба точно за 800 лв. - булката си купи бял костюм, младоженецът си имаше костюм, платиха си ритуала в гражданското и после с няколко приятели отидоха на сладкарница/ толкова затруднява едно семейство, какво остава за по-сериозните разходи и проблеми, които тепърва ги чакат...

Aми наистина не разбирам защо след като мога да си изкарвам парите сама, трябва да вземам тези на родителите ми, ама наистина не го проумявам. Това, което родителите ми са спестили ако искат да го харчат, ако искат да го трупат. Не искам да идва денят, в който ще ги наследя, макар че такъв е земният ред, децата да наследяват родителите си.
Естествено, че родителите ми ми правят подаръци. Подарявали са ми шевна машина, когато се пренесохме в ново жилище ми подариха известна сума, за да купя на детето нещо по мой избор за стаята му. Естествено, че не съм ги върнала. Но  никога не ми е хрумвало да очаквам от тях някакъв подарък/пари било за сватба, за апартамент, за пералня или за каквото и да е, или да смятам че им е задължение да ми подаряват каквото и да било.
И определено смятам, че е много допринасящо за добрите взаимоотношения, да се правят подаръци, които радват, а не задължават.

Това спестяване и мен ме изумява. Никой нормален човек няма да  очаква от родители с пенсия 200 лв. да плащат сватба за 200 човека.
А по повод жилищата - много по-абсурдно ми звучи - ами живеем при свекървата, нямаме пари, какво да правим.

Не, не толкова важно това "знаене"! Ако по-раничко си инвестирал малко повече време и енергия във възпитание на детето, няма нужда после от такива нагледни уроци!
Аз лично съм се чувствала по-добре, когато ми "постелиха на мекичко", отколкото сама като си купух. И за миг не съм пресмятала дали е редно, или не да ползвам "мекичкото" - в семейството всичко е общо и го ползва този, който има нужда!
Аналогично е и с разходите за сватбата - празника е общ, така че няма значение от чий джоб ще излязат парите. Това обаче предполага едни много близки и искрени отношения с родителите!
[/quote]

Хора разни - аз лично искам сама да си постеля мекичкото, за да не ми боде граховото зърно, пък някой ден да имам 2 пъти повече мекичко, защото животът е безсмислен, когато ти го дават на тепсия и не оставяш нищо след себе си.
И нашето семейство не е общо - това сме аз, мъжът ми и децата ни. Родителите ни са част от "разширеното семейство", но са отделни семейства със свой живот, в който не държа да се бъркам или те да се бъркат в моя. Любов, уважение и грижа между деца и родители е задължителна, но не и стадноо чувство /пък и нито аз съм се омъжвала за свекърити, нито мъжът ми се е женил за моите родители/.

Пък относно нуждата при ползване - аз лично бих се чувствала като просякиня, която чака подаяние, ако друг ми осигурява нуждите /здрав, плав, пълнолетен човек съм, все пак - не съм нито болна, нито саката, нито невменяема/.

Както отделния човек се развива така и семейството се развива, и ако днес нещо те затруднява утре вече не е така, но момента за сватба примерно е минал.

От друга страна разходът за сватба може и да можеш да си го позволиш, но аз също гледам на сватбата като събитие от значение както за мен така и за родителите, и не виждам проблем в тяхното участие.

И каква е разликата между шевна машина и кола?  Да не би да не можеще да си купиш сама шевна машина. Защото между подарък и задължение е голяма.

По-добре нямаше да мога да го кажа!   

Поне искрено се надявам, че си плащате разходите и сметките, а не чакате по дифолт свекърва ти да си спазва задълженията и да ви издържа.
Аз говорех за възможностите, които бяха споменати.

Не мога да разбера защо някой хора искат да научат децата си, като ги лишават...Аз все си мисля, че ако някой ден имам деца, ще искам да им дам всичко (без да се прекалява разбира се) и да имат по-добър живот от моя. А не да ги лишавам, за да знаят какво е...в крайна сметка, ако дойде момента в който трябва да се лишаваш ще се научиш, няма къде да ходиш 

1-во нищо не може да бъде задължително, най-малкото пък любов - всичко е въпрос на изградени и поддържани отношения.
2-ро - това със стадното чувство може да е присъщо на едни по първични отношения.
Последно - ако се чувстваш, като просякиня, когато някой друг по собствена воля и с огромно желание ти помага, то очевидно има някакъв проблем със самочувствието и с непрекъснато желание за доказване на АЗ-а - това, разбира се, само мога да го предположа