Нашата сватба я платиха родителите ни. Те така пожелаха. Нищо не са поръчвали, всичко си организирахме ние със съпруга ми. Така както исках да бъде - така беше. Ако не можеха да платят, тогава щяхме да си платим ние.
Не мога да си представя,че няма да си поканя родителите на най-важното събитие в живота ми и ще подпиша без тях. Ние сме много задружно семейство, на мъжа ми още повече. Не си представям сватба без семейство. Обичаме и роднините си. Естествено, че ги поканихме, та те също искат да споделят щастието ни. Приятелите също са важни, те всички бяха с нас, но само с тях, щеше да ми е тъжно.
Тука като чета някои постове направо се хващам за главата. Даже се хвалят някои,че не се съобразяват с никого, само със себе си. На какво ще научите децата си? Ако мене синът ми не ме покани на сватба един ден, дай боже да доживея, направо ще се гътна от мъка. Добре,че хората, които мислят така са изключение.
