Трябва ли родителите да плащат сватбата?

и какво да ги каним преди да отпечатаме поканите - да участват с пари+бройки хора ли? нещо не схванах

амииии,платиха я родителите му! то сватба като сватба ли беше....цял панаир!150-200 души имаше!да се покажат,да видят хората.....! аз специално ,не ми се нравят подобни истории!през целия ден бях като кукла,нареждаха ми постояно къде и как.с капана работа!

А защо си се съгласила да бъдеш кукла?  Ето това не разбирам на много жени - защо сте кукли? 

Против "нашенския" вариант съм.Не разбирам излишните разходи и дандания.И защо някой трябва да плаща за" масрафа "на друг ? Лично аз,не бих участвала в подобно начинание и синът ми е наясно по въпроса.

Ами не знам, да "каня" родителите ни ми се струва превзето. Те са си поканени по презумпция. Освен това съм обсъждала с тях рокли, мокли, църкви. Със свекърва ми двете посетихме ресторанта, който в крайна сметка избрахме, защото мъжо не можеше да излезе от работа, а на мене не ми се ходеше сама. И не е имала претенции жената, просто я взех за мнение и компания.
Ти не си ли разговаряла поне мъничко, от радост, че ще се жениш, с вашите за организацията?

Трябва. Сватбата е до голяма степен празник и на родителите. От тук започва животът на новото семейство.
Но може и да премисля - все пак дъщеря ми е висока, руса и красива.

Не, не трябва да я плащат.  Щом си решил да се жениш и да създаваш семейство, трябва да бъдеш независим. Особено финансово.

Едното няма нищо общо с другото. 

Ами нашата сватба я платиха родителите ни. Преди около шест години, не бях и чувала за нещо, като плащане на сватба от младоженците. Горе-долу сега за сефте се сблъсквам с подобни размисли и страсти, които вълнуват хората.
И понеже темата ми стана интересна, я споделих снощи с моите родители, просто за да им видя реакцията.
Баща ми каза следното : "Аз, на тези години и след всичката работа, която ми е минала през ръцете, ако не мога една сватба да направя на децата си, ще ме е срам да ходя по улиците. Камо ли, пък ако ме разберат приятелите - ще ме освиркват където ме видят."
За него събитието "сватба" е въпрос на чест. Той така е възпитан - да помага, да бъде полезен и да бъде опора на децата си.
Ние още от самото начало на връзката си с мъжът ми, сме си самостоятелни. Никога никой не ни е подкрепял финансово - нито пък ни е осигурил наготово жилище, кола и т.н. Имаме си всичко, благодарение на самите нас.
Но що се отнася до сватбата - от край време това е традицията в българския фолклор - родителите плащат "масрафа" както се казва.

Естественно, ние като се женихме, бяхме на по 25 - 26 години. Сега, ако трябва да правя свабта, не съм много убедена, че бих държала да е платена от родителите ни. Сигурно е от възрастта, от самочувствието което имаме, защото от много време сме абсолютно самостоятелни... Не знам.
Няма формула за тази работа, както и няма ясен и категоричен отговор "трябва" или "не трябва" да занимаваме родителите си с това.
Има хора и хора. Едни искат с цената на всичко да вдигнат мечтаната сватба на децата си и ако някой иска да им отнеме тази привилегия, се чувстват унизени иобидени. За други пък, споменаването на думата "сватба" е едва ли не мръсна дума. Абсолютно си зависи от хората - и от родителите и от  младото семейство, което е решило да организира подобен празник.

Но пък другото има общо с едното - примерно ако трябва да говоря за нашата сватба, мъжът ми беше на 38 години, с добра работа, и да позволим на родителите ми да платят сватбата, беше все едно да му отрежа топките. Те пък, както вече писах, бяха максимално въвлечени в подготовки и т.н., защото и за тях, и за нас това беше приятен момент; купиха ми рокля, подариха ни страхотен подарък, никой не е  правил тънки сметки кой плаща, кой поръчва музиката. Родителите ми си поканиха когото пожелаха - техни приятели, какво значение има кой плаща.

Изобщо от тази тема разбрах едно, и това е, че сватбата е един изключинтелно подходящ момент за разчистване на сметки с родата.

Е, 38 е друга бира.

Ние сами си организирахме и платихме сватбата. Родителите в последствение ни дадоха пари като подарък на самата сватба.

Не знам защо "трябва" това или онова. Както се прецените - така трябва.
Когато се женихме с мъжа ми аз платих и сватбата и почерпката после в къщи. Никога не съм харесвала данданията и многото гости - поканихме най-най- близките и се почерпихме вечерта, а през деня само ние и кумувете подписахме в гражданското. Така си бяхме решили - така направихме.

Ние бяхме на по 25 и не смятахме, че трябва родителите ни да плащат сватбата.
Организирахме си всичко както го искахме и както на нас ни харесваше.
Нали все пак се жените заради себе си, а не заради родителите?

Това, че така е бил възпитан, не значи, че е било правилно подобно възпитание.
Изобщо не е. То и точно заради това възпитание се правеха онези сватби по 200-300 души, на които се събираха по 20 сервиза едни и същи.