Трябва ли родителите да плащат сватбата?

..... и после булките се оплакват, че били кукли на конци! 

Да вдигне ръка този, който е успял да превъзпита родителите си. Без това да му е струвало да не му говорят 5 години или да не му дойдат на сватбата.

За това - кое възпитание е правилно и кое не е, не разбирам дали изобщо някой трябва да дава мнение.
Така го е почувствал човека, така го е направил. Но явно за някои жени и майки, не е признак на добро възпитание, да помагаш на най-скъпото си и да направиш така, че винаги да може да се разчита на теб. Явно ценностите ни са доста различни.
Аз съм добър човек, смятам че съм добре възпитана и имам страхотни родители, с които се гордея. Не само, защото са решили да платят сватбата ми.

А за сватбите от 200-300 човека и сервизите - не си вадете изводи от вашите сватби или от тези, на които сте присъствали.
Защото когато човек има стил и вкус, нещата му се получават.

А относно куклите на конци - чувството е такова /донякъде/ само докато траят формалните ритуали. Защото няма как да знам, всичките изисквания и кое след кое следва в една церемония. Не се женя всеки ден.
А когато влезеш в ресторанта - купонът винаги е над всичко.

Сигурно това е Нана77 

След пубертета, никой не подлежи на промяна, освен ако не го удари инфаркт или не загуби близък от простотия!

Е кое му е лошото на това възпитание?!Да искаш да направиш сватба на децата си.По-точно да имаш възможност да я направиш и да имаш и желанието,какво му е лошото на това възпитание?!И аз искам да направя някой ден сватбите на моите деца,стига и те да го желаят.Смятам се за добре възпитана.

Никого не превъзпитавам. Просто поставям граници. Който иска се съобразява. Който не иска- проблемът е негов.
Въпрос на принципи.

dre@mer  - темата е ясна - Трябва ли....? А не "Да помагат ли...." Щото едно е помощ, едно е трябване 

И оставяш родителите си без принципи? Или късаш с тях, защото навлизат в непозволена територия. Това не е принципност, друго е.
И да, човек "трябва" да се съобразява с някои неща.

Не мисля. Плащането на нечия сватба не е принцип. А и няма как да е, защото това евентуално ще е моята сватба или тази на брат ми, но не тяхната. Така че чиято е сватбата той определя правилата. Останалите са гости. Включително родителите.
Съобразявам се единствено и само със съпруга ми и детето ми, дори когато не ми харесва. В останалите случаи, когато не ми харесва, не се съобразявам с никого.

Тогава защо изобщо намеси принципите? Да поставяш граници е принцип, а чуждите граници не са принципи, така ли? По-назад описах какви са принципите /границите/, в които съм гледана и възпитавана. Дано твоите не ти свършат лоша услуга в бъдеще.

Защото няма как чужди граници да бъдат поставяни по отношение на МОЕ тържество в случая коментираната сватба. Просто няма как баща ми или майка ми да ми кажат - наш принцип е да ти платим сватбата. Ами то може да е ваш принцип, ама сватбата е моя. Така че няма как да стане.

Разбрах те. Има и такива семейни отношения. 

 

За мен негативното в този случай е, че "децата" и в зряла възраст са учени да се осланят на "Мама и тати" за всичко - за мен това е недопустимо дори и родителите да имат финансова възможност! Затова в БГ голяма част от "децата" до към 30годишна възраст не са съвсем независими и не водят много самостоятелен живот!

В другите страни децата от 14 годишна възраст започват да работят след училище и да изкарват джобните си. Така се учат на самостоятелност, така че един ден да могат да се оправят с живота. А "оправянето с живота" включва именно това - да си способен да изкарваш сам пари и да управляваш този бюджет така, че да покриваш нуждите си! В това число се включва и сватбата!

За мен в най - лошия случай след завършване на университета децата не трябва да разчитат на родителите си, а точно обратното - да могат да им помагат и да ги облекчават финансово, за да им се отблагодарят за грижите! Не стига, че цял живот родителите се лишават заради децата си, плащат им образованието, издържат ги, ами че и сватба ще им плащат! От какъв зор? Нахалството, разглезеността и неуважението към по - възрастните в нашата страна скоро няма да секнат!

Аз се надявам един ден като имам деца, да не ги разглезя, а да ги науча след 18г. сами да са господари на живота си. Не мисля да спестявам за сватби, с тези пари преспокойно бих могла да си направя една многооооооо хубавичка екскурзия например. Ами аз пък искам един ден, ако съм жива, да съм като западноевропейските пенсионери - да си обикалям света пък. А не да плащам за сватби и да правя скъпи подаръци на "деца" на по 25 - 30г. Може да звучи егоистично, но това е моят начин на мислене!

Стана малко дълго и в заключение ще кажа, че сватбата е личен избор! А всеки личен избор е въпрос на отговорност - лична, не на мама и на тати! А това, че не се осъзнава от повечето хора, не е мой проблем, но не е и малък проблем!

Ей това или аз не мога да обясня,или го обяснявам ,но не добре-каква е връзката между това родителите ти да ти направят сватбата и това да си самостоятелен?Никак не обичам да намесвам личния си живот във форума,но сега ще го направя като пример.Родителите ни ни платиха сватбата.По онова време/преди десет години/ съпругът ми беше завършил образованието си,живееше сам в друг град и взимаше добра заплата.След като се оженихме,тоест вече десет години,сме абсолютно,ама абсолютно самостоятелни.Теглихме доста кредити,които връщаме сами,купихме си жилище и кола,отглеждаме две деца.Те получават подаръци от бабите си във формата на пари само за празници,а ние с мъжа ми получаваме скромни парични подаръци само за Коледа.Случвало се е да вземем пари назаем от родителите ни може би три пъти и винаги сме ги връщали.Това за десет години.Първият път взехме пари назаем от тях за операцията на първото ни дете  и после им ги върнахме.Е,не са ни искали лихви.Бабите виждат децата ми по три -четири пъти годишно,досега един път за една нощ децата ми са оставали при майка ми.Те това ако не е самостоятелност здраве му кажи.
Съжалявам за фермана,не е с цел да убедя някого колко сме оправни.Обаче да поставяте под един знаменател това,че родителите плащат сватбата с това,че младото семейство не е самостоятелно,е голяма глупост.
Истината е,че не ми се иска да сме толкова самостоятелни,не ми се иска да се отдалечаваме толкова от роднините си,но...така се случи за съжаление.