Трябва ли родителите да плащат сватбата?

Без да се обиждаш, ама говориш малко нахалост. В Англия, например до 14 год. възраст децата задължително се водят и вземат от училище от придружител. Т.е. те са малки за да ходят на училище сами, но вече са достатъчно големи да работят и да си изкарват джобните? И ако случайно някое дете не е работило от навършването си на 14 год. възраст то не се е научило на самостоятелност и не може да се оправя само в живота!!! По твоята логика голям процент от българите, не само нашето поколение, ами и тези назад, са неспособни са се "оправят в живота", защото не са работили за джобни след навършването на 14 год. 
Ти затова ли си се оправила с живота, защото работеше от 14 годишна за джобни, или защото си седна на д-то, заляга над уроците, постави си цели в живота, постигна ги и сега си удовлетворена?

Това е гениално.
Мда, и бракът консумирахме и детето родихме даже  Стари сме, с пенсиите едвам се справяме, затова само 12 души бяха на сватбата ни 

Говоря принципно, това за работата след училище е разпространена практика сред западноевропейските и американските деца. Срещала съм такива хора и ще посоча конкретен пример - преди години в гимназията, учителката ни по английски в един от часовете ни доведе едно момиче от Дания, за да упражним езика, дете на тяхно приятелско семейство, което беше на 14 години и ни обясняваше, че в свободното си време чисти стаите в един хотел, за да си изкара джобните! Това беше дете от богато семейство, баща й мисля се занимаваше с някакъв бизнес!!! Друг пример - бях се запознала с момиче от Германия, което ми обясняваше, че живее сама от 16 годишна и се издържа от тази възраст сама, пак като работи след училище, беше ходила да бере ягоди май в Португалия и пр. И тя не си беше зарязала училището! Предстоеше й да влиза в университет.
Но това е въпрос на манталитет, който няма как да бъде разбран тук. И смятам, че това е добър начин за възпитание и самовъзпитание!


И заради двете - аз работя от 15годишна и това ме е научило на доста неща и един ден ще стимулирам и децата си да започнат да бъдат самостоятелни от тийнеджърска възраст. И не съм чак толкова успяла, имам още неща за постигане, но се ръководя от принципа да бъда независима и самостоятелна.

И ние така бяхме!на 27 години и за меден месец събрахме!Направо не е за вярване!

Аз бях на 23, той на 30 г. Ние си я платихме и организирахме сами сватбата, ресторанта, тоалети и т.н. - с малка, но дошла навреме помощ от роднини.

Родителите ни платиха сватбата. Така поискаха, така стана. И без това ние двамката нямахме пари да поемем тези разходи.
Живот и здраве, надявам се когато малката порасне, да имаме възможността да платим нейната сватба.

slanchitse, това че ти знаеш за единица такива случаи, не означава, че е практика. Навсякъде по света има всякакви хора...
Не знам дали е чак такова геройство да си изкарваш парите сам на 16г....така или иначе цял живот ще ги изкарваш и в определени моменти от живота има по-важни неща от това. Естествено ако си принуден и няма накъде, ок.

Относно сватбите, дали с 200човека, на които вие викате панаир, или с 10души...това си е до лично предпочитание на двойката.
И не виждам как една сватба от 200души ще е панаир....на запад си правят и с по 1000души, но тук всичко, което не е според собствените разбирания се смята за простотия....един куп такива изказвания прочетох. ))

Специално за САЩ мога от опит да кажа, че е обща практика а не единични случаи. Разбира се, навсякъде има всякакви хора, и винаги има изключения, но също така има и общи тенденции които не могат да бъдат пренебрегнати. В България тенденцията е учениците по-скоро да не работят, а тук наистина се стараят да възпитават децата си в работа от ранна възраст, и докато стигнат до колеж, повечето са работили поне веднъж нещо. Това не им гарантира самостоятелност, разбира се, но е важна стъпка в тази посока и не виждам защо трябва да бъде омаловажавана.

Точно в това отношение не смятам да вземам пример от американците. За мен е много по-ползотворно детето да учи или да развива способностите си в извънкласни занимания, да участва на конкурси, олимпиади и др., отколкото да разнася вестници или да работи в МД. Не виждам кой знае каква полза от работата на ученическа възраст. Умствената дейност е по-трудоемка, а впоследствие и по-добре платена. Трудови навици могат да се изградят по сто различни начина, които не са задължително свързани с вършенето на нискоквалифицирана работа по заведенията за бързо хранене.
А това как заможните и богати хора си пращали децата да си цапат ръцете с парцала за чистене и подобни, са градски легенди. Просто няма как да стане. Разбира се, има изключения.

Тенденцията е да работят. Обикновено лятото. Има достатъчно време и да поработят и да си починат.
А иначе и аз мисля като Andariel . Не виждам как може да се справи едно дете и с учене и с работа.
Вече в университета е друго.

Независимите и самостоятелните са се раздвижили из темата след края на работния ден. Докато останалите парцали на грешното възпитание сме се грижили за семействата си. Мога ли да го илюстрирам по-успешно? Едва ли.
Колкото до Америка и западния модел. Честно казано изобщо не искам да превръщам дъщеря ми в детегледачка, домакиня и прислужница само за да ми е удобно на мен. Или пък защото аз съм била такава на нейните години. "Възпитанието" в егоизъм и единачество сигурно е много полезно, но просто не ме кефи.

Времената са много трудни сега. Ако преди е било еди си как , сега е различно вече. Ние също правим сватба и в момента точно това организираме. Направихме си следната сметка с половинката - при положение , че ние имаме повече възможности от родителите , решихме да не ги натоварваме до степен на изнемогване , за това стигнахме до решението , че една част от разходите ще са от тях , а другите от нас. Така ще си разпределим задачките и на всички ще ни е по - лесно като си помогнем . Неща от сорта на - така трябва да стане вече не важат в тези времена. Всичко зависи кой с какво разполага.

Аз се надявам един ден като имам деца, да не ги разглезя, а да ги науча след 18г. сами да са господари на живота си. Не мисля да спестявам за сватби, с тези пари преспокойно бих могла да си направя една многооооооо хубавичка екскурзия например. Ами аз пък искам един ден, ако съм жива, да съм като западноевропейските пенсионери - да си обикалям света пък. А не да плащам за сватби и да правя скъпи подаръци на "деца" на по 25 - 30г. Може да звучи егоистично, но това е моят начин на мислене!

Стана малко дълго и в заключение ще кажа, че сватбата е личен избор! А всеки личен избор е въпрос на отговорност - лична, не на мама и на тати! А това, че не се осъзнава от повечето хора, не е мой проблем, но не е и малък проблем!

[/quote]

Ами първо имай деца, гледай си ги, възпитавай си ги, сблъскай се с тази трудна и сложна задача и чак тогава прави някакви заключения. Лично аз ,преди да родя също разсъждавах по горе-долу подобен начин. Да не глезя децата, да ги уча на самостоятелност и прочие кухи фрази. Истиския живот няма нищо общо с това, какво си мислиш че ще направиш, когато еди си какво се случи. Не можеш да си егоист, когато си родител. Или поне не бива според мен.

А относно сватбата - тя си е ЛИЧЕН избор, не е избор на родителите. Поне в тези времена.
Избор и желание на родителите е - да платят тържеството. Защото така им харесва, не защото някой ги задължава да го направят. Защото така са възпитани, защото имат тази възможност и най-вече това желание.

В България поне, в повечето случаи не раждаме децата си с мисълта, да ги гледаме до 14 годишна възраст и после - кой както може. Мама и тате са до тук. В моето обкръжение нещата стоя по по-различен начин. Аз искам да осигуря най-доброто за децата си, така както моите родители са се опитали да осигурят най-доброто за мен и сестра ми. Това е моят пример в живота, такъв родител искам да съм и аз за моите деца.  Защото така го чувствам, защото така го искам и защото това в никой случай не ми пречи.

Но явно за някои други пишещи в този форум, личния пример в семейството е бил различен. До толкова, че са приели за признак на лошо възпитание родителските жестове, като плащането на сватбата на СВОЕТО си дете.
Явно така са виждали, съответно така са разбирали нещата - дават ти пари - съответно ти се месят в живота.
Е - не при всички е така. Със сигурност.

А ти девствена ли се омъжи?

Иначе, по този въпрос няма трябва/не тряба - въпрос на желание, възможности, възраст и т.н.
Нашата сватба беше 50:50 - ние платихме половината, родителите си разделиха другата половина /изрично настояваха, но пък ние имахме желание да сме самостоятелни от самото начало/.
Ние си купихме всичко, свързано с дрехите /рокля, обувки, костюм и т.н./, платихме си църковния годеж и венчавката, купихме си пръстените, всички украси, озвучаване, торта, камера, фотограф и др. Голямата ми зълва, като част от техния подарък, платиха за кола под наем. Почерпката в дома на булката беше реално домът на младоженците /след годежа заживяхме заедно/ също си бяхме подготвили ние. Родителите ни платиха обяда в ресторанта, а вечерта свекървата беше приготвила скромна вечеря за най-близките в нейния дом.
Организацията си направихме двамата сами по наш вкус.
Кумата ми купи букета.
Бяхме на по 25 г. - хора с образование, професии и работа, а и отдавна излезли от родителските домове.


Живот и здраве, когато станат на възраст за женене нашите деца - ще зависи от обстоятелствата. Ако имат желание, нека си плащат сами. Ако нямат особена възможност, ще им помогнем. Зависи каква сватба ще искат - с всички салтанати или само церемония, може пък и изобщо да не правят сватби.
Но пък не ми изглежда чак толкова непосилно да се плати една сватба - едно време сигурно е било трудно, когато са събирали по 300 роднини + половин село. Все пак, една сватба, пряко сили, излиза не повече от 10 000 лв. /обикновено, далеч по-малко, вкл. и сватбеното пътешествие/ - т.е. не е необходимо да спестява човек цял живот.

Що се правиш на по-тъпа отколкото си? Ако децата твърдо откажат - добре, няма никой да им натиква пари в ръцете. Но приеми,че има и такива, които могат да си позволят да приемат такъв подарък/помощ без да им причернее от мъка. И някои родители не се обременяват, защото сватбата, представи си, може да е съобразена с финансовите възможности на всички.