Трябва ли родителите да плащат сватбата?

Не, не трябва.

Няма как да създадеш семейство и деца, ако не си се подготвил за това.
Тези,дето се женят с родителска помощ или са бременни и няма на къде или на сватбата им има една камара "приятели" на родителите,които, в случай,че младоженците сами си платят сватбата , няма да са сред поканените.


Имам две сватби.И двете си ги платихме двамата с мъжа ми.Сватбите бяха малки,защото нямахме много пари.


Брат ми се ожени за едно момиче от заможно семейство,единствена дъщеря.Забременя и родителите й почнаха да дават зор да се вдига сватба,докато не е родила.Родителите ми не бяха подготвени, изплащаха заем,който бяха теглили за брат ми и нямаше как да изтеглят друг.Баща ми е пенсионер от 15 години,нямаха никакви пари.

Поискаха от мен да платя на брат ми сватбата.Другата рода искаше огромна сватба.Майка ми се разболя от притеснение,ако аз не й дам пари с какво ще плаща сватбата на брат ми.
Платих я, мъжа ми и до сега се чуди, като нямат пари, не са готови,защо бързат толкова?И защо притесняват родителите си за плащането на сватбата.
Брат ми с цялото си нахалство ме попита :"ама как така ще ти връщам парите за сватбата, те са за сватбата."
Самата сватба беше не сватба, а война.

Родителите ми сигурно са гладували,за да върнат парите на мъжа ми.


За съжаление, много малко женещи се си дават сметка какво коства това на родителското тяло.


Имам син.Няма да плащам никакви сватби.Който иска да се жени, наистина иска да живее с някого, ще намери начин да се справи без да виси за полата на майка си.Ако не е в състояние да го направи, не е готов да създава семейство.
Ако имам възможност да помогна при покупка на жилище или гледане на внуци бих го направила.Но не се чувствам длъжна.

То, нищо не е болка за умиране, ама нужно ли е да се лишава човек, особено за такова важно събитие? Едва ли някой тръгва да се жени с мисълта, че ще се развежда или че след n-години, като събере пари ще направи сватбено тържество! Има неща, които се правят на момента, защото после им се губи смисълът. А който иска да се доказва колко е самостоятелен, има възмоност да го прави в ежедневието си. Защо да го показва именно със сватбата? Кой каквото ще да приказва, винаги си остава една горчилка в устата, ако въпросното женене е било само с подпис в тесен кръг и почерпка за десет човека. Много си е хубава традицията с това родителите да поемат, ако не цялата, то поне основната част от харчовете и организацията. Това не е само едно просто подписване, а цял ритуал, който има своя чар. Не разбирам защо човек да се отказва от нашенските хубави ритуали и да се поамериканчва! И защо трябва човек да си измъчи парите за сватбата, че да ги оцени? Аз оценявам жеста на родителите ни да поемат нашата сватба.

Знам от майка ми, че след едно определено време любимото й ястие стана "сготвеното от друг". На собствената си сватба разбрах, че понякога е много по-добре да оставиш контрола "на всяка цена" в някой шкаф. И откакто се помня обичам приятните изненади. Радостта и удовлетворението са две различни усещания. Добре свършеното от друг ми носи радост. Добре свършеното от мен - удовлетворение. Е, ще преглътна някак, че на сватбата си вместо удовлетворение съм почувствала радост. Както и противно на изказаната теза, ще продължавам да ценя родителите си, нищо че не съм се борила за тях.

е, как да не го мисля момчето - на абитурентската всички ще водят полов живот, той завалията ще гледа отстрани, за да може мама му да му плати сватбата един ден  

Пълни глупости. Изобщо нищо не ми горчи. Напротив. Доволна съм от сватбата си, защото тя изобщо не е най-важното събитие. Много по-важно е да живея и да се разбирам с мъжа си.

Андариел, всеки по различен начин ги приема нещата, аз исках да сме женени, не ме интересуваше сватбата, подписахме само с родителите, февруари месец. Много си беше вълнуващо  нищо, че бяхме 10 човека. На тази дата си празнуваме годишнините. Сватбата ,  свекърите я  организираха, не ми се занимаваше на мен, не ми беше интересно, а и бяхме в СОфия тогава. Не се дърпах забавлявах се, за разлика от друго момиче, което каза че е  е чувствало като кукла, и оттам имам хубави спомени, но не беше толкова вълнуващо.

... и без вуйната на свекървата да подари тенджера под налягане, а свекъра - лада петица...  иначе остава една горчилка в устата... 

Вярно, че всеки знае себе си. За нас не е било проблем, нито сме изпадали в размисъл дали ще сме щастливи заедно. Ами, ако не вярвахме, че ще живеем добре и щастливо защо изобщо щяхме да се женим? Преди да се оженим вече живеехме заедно от една година, но все още гледахме един на друг като на гаджета. Беше ясно, че ще се женим, направихме годежа, но нямахме зор да бързаме. Затова нямаше и проблем за родителите ни с подготовката. За нас сватбата беше точно официалният старт на нашето семейство. И двамата бяхме на по 24-25 години, друго си е да събереш най-близките от родата и приятелите и да падне веселба! А и това е част от социалното припознаване на двойката като семейство.

Нееее, на абитурентска няма да ходи, щото не си е събрал пари! Добре, че има форумки като теб и повечето от пишещите в темата, че щях да се "подлъжа" да му платя за бала - ама сега ми отворихте очите и вече категорично отказвам!  

Да,това наистина е глупаво. Не всяка жена иска сватба с минимум 100 човека гости,струваща около 20 000лв.
В този ред на мисли,аз също предпочитам подписване в тесен кръг и после някъде с приятелите,отколкото в продължение на 5 часа (примерно) да седя в някой ресторант,грижейки се за доброто настроение на гостите си и забравяйки своето собствено...

Щото после, ако почнеш да не се разбираш и да не живееш с мъжа си - язък за парите! 

Едното (сватбата) не изключва другото ("да живея и да се разбирам с мъжа си")!

Ти първо пробвай, пък после казвай, че било тъпо!  А и младоженците не са длъжни да  се грижат за доброто настроение на гостите. За тази работа си има хора, на които е платено! Пък и, ако гостите са сухари, които нямат добро настроение на сватба, вече е ужасно! Ние се грижехме за нашето си добро настроение и нещата бяха направени по наш вкус. Просто с гостите бяхме на една вълна.

Пълни глупости - за теб.
И тя естественно не е най-важното нещо в живота на човека. Съгласна съм, че е по-важно да живееш добре след това със съпруга и децата си. Но и една хубава и весела сватба, която да ти остане спомен за цял живот, в никой случай не е събитие, което трябва да се омаловажава и дори да се отрича.
Приемете, че има и родители, които с желание женят децата си, не са гладували заради това, и приемат плащането на тържеството за нещо съвсем нормално.

А за горчилката - повечето ми близки и познати, които по една или друга причина, не са могли да си вдигнат сватба - сега съжаляват. Но естественно, не всички. Има и такива, за които сватбата е вече демоде. Хора - разни.
Не мога да оплювам вторите, само защото съм от първите. Трябва да се научим да приемаме и чуждите мнения.

А, така! Че може да го забърше някоя мастия дето е консумирала преди сватбата и ти тяма да пиеш блага ракия  Селската част е важна част от традиционната сватба все пак 

Ами тези гости са мои гости и са дошли на моята сватба,аз кво да ги игнорирам ли? Нали се сещаш,че трябва на всеки да обърна внимание. Аз така се чувствах и на бала си. Роднините ми не са сухари в никакъв случай,те просто са ми рода,но бяха дошли да уважат празника ми,трябваше да им обърна внимание на всичките,еми накрая бях толкова изморена,че се чудех какво точно да правя.