Трябва ли родителите да плащат сватбата?

Умирам си да ида на селска сватба от 500 души и някое пиянде да ревне на микрофона: "Вуйчото дава таа пара на булката, до го е..!"

А каква е връзката с плащането?

Не знам кой манипулира - но последното ти изречение е точно манипулация. Какво значи да му се откъсне от сърцето? Ми може да нямат пари хората или пък дори да имат да не са предназначени за сватба. Както вече казах, това не е задължително събитие.
И да - искам детето ми никога да не ме оценява по финикийските знаци. Искам дори да не му дам пари за сватба, да е възпитан така, че това да не ме квалифицира веднага в графата на лошите родители.

Ааа, това за нямането на пари е друга бира! Ако примерно, ти заявиш, че който иска да се жени, да си намери  пари за сватба, това изобщо не поставя на дневен ред въпроса за имането или нямането на пари. Ти можеш да имаш и милиони или да си реститутка на половин София и пак да се стискаш и да казваш, че младото семейство трябва да си плаща сватбата или да обясняваш как тези пари не са за сватба, а за нещо друго. Ако кажеш, че искаш да направиш сватба на детето си, но нямаш пари, това вече е различно - заявяваш желание да направиш сватбата, но няма с какво. Понимайш? Елементарна логика и четене с разбиране.
А възпитанието си е възпитание и няма много общо с парите за сватбата. Опитваш се да правиш връзка между неща, които са напълно независими.

За селската сватба - обикновено в селата няма дилема около това кой плаща и организира сватбата, защото това са родителите.

Нещата не ги класифицирам, но аз няма да се чуствам уютно на Карибите, ако знам че децата ми няма какво да ядат. Надявам се и с тях да е така. Не съм дорасла до теорията - Всеки да се оправя сам.

Не я разбирам аз тази мода, която се шири напоследък, да си самостоятелен на всяка цена, да не искаш помощ дори от най-близките си. Не е по нашенски, така да се каже. Тук отколешна традиция е родителите да платят сватбата на младите и не виждам нищо лошо в това. Това не е задължително, а пожелателно. Ако те са затруднени и нямат средства е нормално младата двойка да се опита сама да се справи. Ако ли нито младите, нито старите имат пари- сватба няма. То си е, както казва azaf "на гол тумбак, чифте пищови".

Добре де, защо пишеш неща, които много трудно биха могли да се случат в реалния живот. Ако някое семейство има големи финансови възможности, то това не се случва от днес за утре. Обикновено такива хора дават образование и място в семейния бизнес на децата си. Т.е. те имат инструмента сами да си изкарват парите.
Но средностатистическия човек, хеле в млада възраст, трудно може да се различава чак толкова драстично от статуса на родителите си.  Едва ли има богаташи, чиито деца едвам свързват двата края, както и обратното- родителите да теглят заем, за да платят сватбата на децата си със супервисоки доходи.
Дразнещ е този толкова широко застъпен манталитет че родителите трябва да платят сватбата, да купят апартамент и пералня, просто защото поставя много родители, които нямат такива възможности, в ситуация да се срамуват или подтискат. Или пък, почти толкова зле- цял живот да си стискат душиците и да си пестят от залъка, та да запушат устите на комшиите с масрафа по сватбата.

Тук никой не говори да не искаш помощ, но може би всеки влага различен смисъл в помощ. Вземала съм пари назаем от родителите ми два пъти, върнах им ги. Молила съм ги понякога за услуги, както и те мен. Но пак казвам, не проумявам защо да поддържам някакъв статус, който аз самата не мога да си позволя ( било то скъпа сватба, скъпа бебешка количка или каквото и да е друго), и още повече, не мога да си представя как млада, здрава и права ще чакам пари от тях- за мен това е все едно да лежа с краката на дивана, докато майка ми чисти около мен.

(
 

Аз пък мисля, че е напълно възможно родителите да имат спестявания, а младите все още не и да не могат да си позволят да пестят. Не говорим за това едните да са богаташи, а другите бедняци. Говорим просто за спестявания.

Е,тя нашенската традиция изисква и да купиш апартамент на младото семейство,колата,да им отгледаш децата до зрелост...
И така ,докато умреш,все ще си ги отлеждаш "дечицата".А те пък,от своя страна ,ще реват как няма работа,как шефа им ги тормози,как децата не слушат...ей такива работи.

Няма да давам примери,че доста хора четат тук...но мисля,че "детето" ,като стане на 19 и завърши средно образование и не иска да учи,следва да работи.И да си поеме разходите.Дали ще живее на квартира или при мама и тати,нормално е да участва в разходите по дома.
Би било нормално и да се зажени тогава,когато може да си позволи поне да гледа дете...
Странна ми е тази идея,да се женят на по 19-20 години...и да чакат родителите да ги финансират ,обезпечават и да им "помагат" с децата,т.е. направо да ги отглеждат.
Нашата сватба я платиха родителите ни,да.Бяхме студенти ,а и тогава /1988 г/ все още нямаше мода сами да си я плащаме.А и беше срам и позор едва ли не да живееш с някого без брак,че и май незаконно беше.
Но на втората година съпруга ми започна работа заедно със следването...и така.
Бих платила сватбата,но ако знам ,че могат спокойно да се издържат сами.
Ама да ми се заженят на 19 и да чакат аз да издържам и тяхното семейство,да купувам перални,телевизори и прочие техника,защото те нямат пари , и да гледам внучета не като баба ,а като майка ,няма как да стане.

Напротив, познавам родители, които са доста добре финансово, но са толкова стиснати или просто опаки по характер, че и един бонбон не искат да купят! Или казват, че внуци не искат да гледат. И то не постоянно, а от време навреме. Всякакви образи познавам.

Аз след толкова години мога да ви кажа, че не виждам нищо лошо в това човек да се доказва, ама и също така не е лошо да има кой да му подари. В края на краищата, човек не си носи нито парите, нито имотите в гробищата. И аз минах през периода да се доказвам колко супер мога да се оправям сама. Е, да, има го приятният гъдел, ама ме е било срам да искам, да не би случайно да изляза слаба и неспособна. И мен са ме владяли съмненията дали няма да стане така, че ако случайно родителите дадат пари или подарят нещо, няма да искат те да поръчват музиката. Това се все "грешки на растежа".
Като гледам мои връстници, които получиха всичко наготово нито са пропаднали, нито са разглезени, нито нищо! Просто са си спестили много рискове.

Явно си е до човек. Който си е кофти характер и твърде голям егоист, той е такъв и към най-близките си и впряга всички възможни доводи за това. А има и озлобени хора, които решават, че щом те самите са се мъчили, значи и децата им трябва да се мъчат, че да си заслужат хляба. А често тези, озлобените, са имали проблеми с родителите си и просто са искали да се откъснат.

Чудни изводи направи:)
А аз бих казала, че този, който спестява пари за сватбата на детето си, вместо да ги вложи в обраованието му, е глупак.
С което мисля да се оттегля от темата:)

пп. парите, които платихме преди 5 години за сватбата ни ( около 50 човека), днес са по малко от месечния ни доход. дължа го на възпитанието и  образованието, което родителите ми ми осигуриха. ето за този подарък и 'егоизъм' им благодаря искрено. а не за 4цифрената сума, която щях да изхарча за един ден.

  Застъпвам твоето мнение, Рокси!

Само че не са се научили да ценят и не знаят какво е да се лишаваш, за да имаш.

Образованието си е образование, сватбата си е сватба. Не мога да разбера защо постоянно сравнявате и смесвате нещата. В днешно време хората все по-рядко се женят веднага след завършване на училище, а тенденцията е дори да наближават 30 години. До това време сто пъти са се изучили, че и работа са започнали.

Нана77,
Като човек, който знае какво е да се лишава, за да има мога да ти кажа, че няма голям келепир от цялата работа. И като имам, и като нямам, винаги ценя нещата. Това е до възпитание и се учи вкъщи. И не по пътя на лишенията. Това, за което говориш са митове и легенди за хората, които нямат, че да не ги гризе много отвътре, че се лишават. Както беше казал един мой любим герой, "икономията е майка на мизерията". Изпитала съм го лично. Колкото повече се лишаваш, толкова по-малко започваш да имаш.