Трябва ли родителите да плащат сватбата?

  • 24 746
  • 557
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 4 300

И каква е разликата между шевна машина и кола?  Да не би да не можеще да си купиш сама шевна машина. Защото между подарък и задължение е голяма.
наистина ли ме питаш? все едно да питам каква е разликата дали ще ти платят сватбата, или ще ти подарят 100 лв в пликче  Wink
Конкретно по казуса с шевната машина- бях споменала, че искам да си купя, случи се така че за рожденния ми ден баща ми имаше работа в София, отишли с мъжа ми и я купили.
Ще дам пример за задължаващ подарък- моя приятелка е от малък областен град. Родителите й са и приговили апартамент, 1 етаж под техния. Подарен й е, но не й дават да го продаде. Те искат тя да живее там. А тя от 10 години не живее изобщо в този град, от студентка е другаде и след като завърши си намери работа и не се върна. Е това е задължаващ подарък.
И все пак, въпросът не е в това кой какво иска и какво може. Въпросът е трябва ли.


Да не говорим, че чисто технически ми е тъпо. Хващам майка ми по ръка, водя я в ресторант, който съм избрала с куверти по 50, почвам да питам едно друго и се оказва, че майка ми може да си позволи да плати куверти по 30 лв да кажем. Чудна ситуация  Tired . Или пък ходя при нея с всеки разходооправдателен документ и тя ми го осребрява? Дава ми 5000 лв на ръка и казва " ето ти, моето дете, оправяй се с тях"? тя организира всичко, а аз съм просто поканена? Как се случиха нещата при вас?

Последна редакция: пт, 05 фев 2010, 11:21 от Рокси

# 361
  • Мнения: 4 963
...

И каква е разликата между шевна машина и кола?  Да не би да не можеще да си купиш сама шевна машина. Защото между подарък и задължение е голяма.

Точно в разликата е смисълът.
Баща ми пък ми е подарявал кола - за рожден ден преди години, но с цел да ме зарадва. Не съм искала, не съм очаквала, дори не съм имала особна нужда от нея, а той не е бил длъжен, не го е правил, защото аз не мога, а съвсем с друга идея. Но не бях и омъжена - т.е. това не е бил семеен, а персонален подарък.
Когато миналата година семейната ни кола стана за смяна и нямахме точно такава сума в кеш, не отидох да му кажа да ни купи нова, а взех известна сума назаем от него и си купихме нова кола. Върнахме му заема и дори не сме обсъждали вариант да му върна по-малка сума или нещо подобно.
По същия начин виждам нещата и със сватбата, и със семейния живот...

# 362
  • София
  • Мнения: 169

От друга страна разходът за сватба може и да можеш да си го позволиш, но аз също гледам на сватбата като събитие от значение както за мен така и за родителите, и не виждам проблем в тяхното участие.



Именно, ако за родители ми е важно да участват, защо да не го направят.

# 363
  • Мнения: X
Напротив, имах предвид, че родителите, ако има желание да правят сватба, ще имат достатъчно време, поне 5 години да се подготвят финансово за въпросното събитие. Нямах предвид, че младоженците ще трябва да спестяват. А и колко хора под 30 години познаваш, които още преди да са си намерили партньор за женитба да започнат да спестяват за сватба? Повечето искат просто да живеят и да се забавляват със спечеленото!
Ами да живеят ,кой им пречи?!Ама защо очакват после мама и тати да им поемат разходите?
А и да си на 30 и само да ти се купонясва...най-малкото е несериозно.

А и на родителите не им ли се живее?Защо да не отидат на една екскурзия например?Или на почивка някъде?След като са отгледали и образовали здрави и прави деца,които могат да се оправят сами,нямат ли право на нищо лично?
И не става въпрос за хора,които могат да си позволят да ходят насам-натам и същевременно да отглеждат семейството на отрочето.А когато трябва да се избира?


Прекалено балканско ми идва такова мислене.Естествено ,че няма да оставиш детето да умира от глад или да не може да си плати тока например този месец,а ти да се развяваш по Хаваите,например,но да се заробваш цял живот ...да го жениш,да му дадеш къщата,колата,миялната...това вече ми е прекалено.
Цитат
Аз лично съм се чувствала по-добре, когато ми "постелиха на мекичко"
Естествено ,че така е по-лесно.Кой го оспорва?Но защо да е задължително ?
Това е манталитет още от 1800-година едва ли не...когато всички са живели в една къща,свекъра е държал парите и храната...ама тогава не са имали избор.
Ами,хайде ,пораснете и вижте другите как живеят.

# 364
  • Мнения: 4 963
Не мога да разбера защо някой хора искат да научат децата си, като ги лишават...Аз все си мисля, че ако някой ден имам деца, ще искам да им дам всичко (без да се прекалява разбира се) и да имат по-добър живот от моя. А не да ги лишавам, за да знаят какво е...в крайна сметка, ако дойде момента в който трябва да се лишаваш ще се научиш, няма къде да ходиш  Twisted Evil

Не знам защо неосигуряването на жилище или неплащането на еди-какво-си го виждаш като лишаване. Има огромна разлика. Едно е да осигуриш на децата си храна, облекло, образование, качествен начин на живот. Друго е да очакват винаги всичко да им дадеш, без да знаят как да си го вземат сами. Надали има отговорен родител, който ще остави детето си в нужда, но и да смяташ, че го лишаваш, защото не го отглеждаш до 50-годишна възраст, е странно.

# 365
  • Мнения: 1 511
Вижте какво - не може , а и не би трябвало всеки да мисли по един и същ начин , за това не се дразнете , когато някой изкаже мнение по въпроса. При нас казах как е - ще си поделим разходите. Отделно от това родителите са решили да ни дадат и подарък под формата на пари . Други пък са решили , че е по - добре нещичко да ни подарят материално , за да остане за спомен . Тези , които са ни питали какво предпочитаме, пари или подарък - ние казваме пари. Тези , които не ни питат нека да си решат и така. Майка ми например е преценила еди си каква сума, която е решила да ни даде като подарък . Всеки сам си преценява, аз не мога да й кажа не няма да даваш , защото тя иска да даде и защото каза, че тези пари са за нас. От самото начало , когато почнахме с организацията си бях обещала лично на себе си , че не възнамерявам да си тровя живота с глупости покрай сватбата , искам да си правя всичко с желание и настроение и до сега е така. Всичко преминава много спокойно , майка ми в началото се сърдеше , че не й даваме да участва в приготовленията , после се примири и каза , че паричките така или иначе ще ни ги даде като подарък. Казах й да си оправи за в къщи почерпката и украсата на дома , ще я взема се мен за рокля и за торта, нека участва и да се радва, за нея това е щастие .

# 366
  • Мнения: 12 722
...
А по повод жилищата - много по-абсурдно ми звучи - ами живеем при свекървата, нямаме пари, какво да правим.

Поне искрено се надявам, че си плащате разходите и сметките, а не чакате по дифолт свекърва ти да си спазва задълженията и да ви издържа.
Аз говорех за възможностите, които бяха споменати.

azaf , аз съм в друга група. По-скоро към свекървите и почти тъща.  

# 367
  • Мнения: 4 963
...
1-во нищо не може да бъде задължително, най-малкото пък любов - всичко е въпрос на изградени и поддържани отношения.
2-ро - това със стадното чувство може да е присъщо на едни по първични отношения.
Последно - ако се чувстваш, като просякиня, когато някой друг по собствена воля и с огромно желание ти помага, то очевидно има някакъв проблем със самочувствието и с непрекъснато желание за доказване на АЗ-а - това, разбира се, само мога да го предположа  Laughing

За 1 и 2 си права.
За последното - аз правя разлика между това да ми помагат с желание и аз да не правя нищо и това аз да реализирам собствените си възможности, а при необходимост да ми помагат. И нямам нужда да се себедоказвам, защото родителите ми са ме научили да знам коя съм и какво мога да постигна /както и къде да поискам помощ/ и знам, че мога да се грижа за семейството и децата си, иначе не бих се "хванала на хорото".

# 368
  • Мнения: 24 467
Не, не трябва, освен ако нямат такова желание.
Иначе масрафът следва да си е за празнуващите и да се поберат в това, което могат да си позволят. Ако нещо дойде подарено- добре дошло, но то не е задължително, затова и "не трябва".

# 369
  • Мнения: 4 963

...
azaf , аз съм в друга група. По-скоро към свекървите и почти тъща. 



 Hug
От тази гледна точка, чувстваш ли се готова и имаш ли абсолютното желание да отглеждаш и семействата на децата си? Или предпочиташ те първо да се опитат да счупят с глава стената, а после ти да им превържеш раните и да извадиш багера от гаража?  Wink
Аз лично предпочитам второто.

# 370
  • Мнения: 12 722
Точно в разликата е смисълът.
Баща ми пък ми е подарявал кола - за рожден ден преди години, но с цел да ме зарадва. Не съм искала, не съм очаквала, дори не съм имала особна нужда от нея, а той не е бил длъжен, не го е правил, защото аз не мога, а съвсем с друга идея. Но не бях и омъжена - т.е. това не е бил семеен, а персонален подарък.
Когато миналата година семейната ни кола стана за смяна и нямахме точно такава сума в кеш, не отидох да му кажа да ни купи нова, а взех известна сума назаем от него и си купихме нова кола. Върнахме му заема и дори не сме обсъждали вариант да му върна по-малка сума или нещо подобно.
По същия начин виждам нещата и със сватбата, и със семейния живот...

Да, azaf , напълно съм съгласна. Дъщеря ми можеше да си купи кола, караше и моята старата. Но баща й реши, че е по-безопасно да кара нова кола.  Не БМВ, не Мерцедес.

# 371
  • София
  • Мнения: 169
Не мога да разбера защо някой хора искат да научат децата си, като ги лишават...Аз все си мисля, че ако някой ден имам деца, ще искам да им дам всичко (без да се прекалява разбира се) и да имат по-добър живот от моя. А не да ги лишавам, за да знаят какво е...в крайна сметка, ако дойде момента в който трябва да се лишаваш ще се научиш, няма къде да ходиш  Twisted Evil

Не знам защо неосигуряването на жилище или неплащането на еди-какво-си го виждаш като лишаване. Има огромна разлика. Едно е да осигуриш на децата си храна, облекло, образование, качествен начин на живот. Друго е да очакват винаги всичко да им дадеш, без да знаят как да си го вземат сами. Надали има отговорен родител, който ще остави детето си в нужда, но и да смяташ, че го лишаваш, защото не го отглеждаш до 50-годишна възраст, е странно.

Защо говориш в такива крайности, кой говори за 50-годишни деца #Crazy....Но, не виждам защо, АКО мога да си го позволя не бих купила на детето си апартамент, вместо да го оставя да живее в мизерна квартира...или не бих му платила сватбата за каквато е мечтало ( а то е на 25 и няма достатъчно пари за МЕЧТАНАТА сватба)  newsm78

# 372
  • Варна
  • Мнения: 25 827
Да, ако родителите настояват да помогнат, ОК. Но да казваме, че "трябва", е прекалено.

Аааа, това, че "трябва" нито съм го писала, нито го мисля. Отговорът ми беше насочен към конкретен пост на Рокси.

# 373
  • Мнения: X
Zzvercheto , явно не си семейна дори...
Ако можеш ,дай на детето си шанс за добро образование,то само ще си купи сватбата и палатите ,за които МЕЧТАЕ!

А ако му поднасяш всичко на тепсия,то ще смята ,че и ковчега трябва да му платиш...!

# 374
  • Мнения: 12 722

...
azaf , аз съм в друга група. По-скоро към свекървите и почти тъща. 



 Hug
От тази гледна точка, чувстваш ли се готова и имаш ли абсолютното желание да отглеждаш и семействата на децата си? Или предпочиташ те първо да се опитат да счупят с глава стената, а после ти да им превържеш раните и да извадиш багера от гаража?  Wink
Аз лично предпочитам второто.


Изобщо и не мисля. Знам, че каквото и да обяснявам, ще си счупят главите. Не слушат младите, не слушат  Laughing.  А багерът винаги е готов.

Общи условия

Активация на акаунт