На 1 година и 8 месеца...

А как едно дете ще прецени дали ще те заболи или не? С удар може да причини болка, да нарани себе си, да счупи предмет /ако удря предмет/, а това което казва с жеста, че е ядосан, че не е доволен може да изрази с думи. Ако използва думи може да разреши и проблема. Жеста на удрянето е също толкова негативен колкото и удара- детето трябва да го знае. Не знам защо с Ескарина веднага скачате и подозирате, че при такова обобщение на детето ще се заповядва, вместо да се обясни? Имам достатъчно въображение, за да обясня всичко, а мисля, че и останалите го имам. дори и да не беше така нямаше да си спестявам някои забрани, защото не мога да ги аргументирам. Подарявам ви универсално обяснение, когато не можете да обясните "Довери се на мама /тате/, защото те имат повече опит в областта. С времето ти ще имаш своят опит и ще решаваш всичко сам, но до тогава е хубаво да ни послушаш, защото нашата цел е да те предпази и да ти помогнем да станеш по- самостоятелен, а не да те ограничаваме просто така".
А и колкото да съм противник на заповедите и почитател на обясненията не е нужно да се увличаме и понякога можем да си позволим някоя заповед.  Децата ни трябва да са наясно, че е възможно да не разберат или приемат основанията на някоя забрана, но това не я отменя, тя си важи с пълна сила. Имат право да изразят мнение, но забраната остава. Иначе ще ги видим да тичат пред колите по улицата, защото се съмняват, че ще ги сгазят, например.

Това се случва във всяка подобна тема. Или е черно, или е бяло, друго няма. 

Разбира се, че е добре детето да знае причината, поради която едно нещо се прави/не се прави. Но е абсолютно наивно да смятаме, че само защото е запознато с повода за една забрана, то ще започне да я уважава и спазва. Все едно да обяснявам на двегодишно въздействието на шоколада върху организма му и то съзнателно да се въздържа от него. Абсурд. Възрастните индивиди изпитват сериозни затруднения да се съобразяват с правилата и условностите в общуването, макар да са безкрайно наясно с последствията, камо ли децата. Доказано е милиони пъти, че голата аргументация е последното, което мотивира хората. Човешкият инстинкт ни кара непрекъснато да опитваме да разширим територията си, ако може и ако стане. Другото, което ни прави хора, е фактът, че не можем да съчувстваме дадена емоция, ако не сме я изпитвали и ако не сме емоционално съзрели за нея. Тоест ако не си плакал от унижение, не можеш да си съпричастен на унижения; ако не знаеш какво е загуба или лишение, няма как да го съчувстваш у други. Прост факт, който е хубаво да имаме наум. Просълзяването при вида на друг плачещ или смехът, предизвикан от чужд такъв, са реакции, съвсем различни от емпатията. Ето защо, специално в това отношение, аз не бих разчитала нито на аргументация, нито на емпатия, при дете на възраст 1г. и 8м., което посяга и удря. Не трябва да го прави и толкова.


А инак, notar, как ти хрумна, че подценявам уменията на децата? Та нали затова се изпотрепвам из всяка тема да повтарям, че е добре да не се влачат до първи клас с памперс и биберон, и да не им се говори като на малоумни - точно защото знам, че могат, виждат и притежават много. Само че това са техни умения, които в никакъв случай не се припокриват с нашите и които не ги правят годни за самостоятелно съществувание. Затова моята дума е повече от тяхната, защото аз съм се научила да оцелявам, а те - не.

Нищо подобно не се е случило. Мнението  ми е по повод на твърдението на крейзи чик,  и подкрепено, поне както ми се стори от бояна, че  аргументът  за болката като причина да не се удря е "лъжа" и "недоразумение". Нищо подобно. Може да не е единствената причина, може и до авторитета на родителите да се опре, но това по никакъв начин не означава, че обяснението за болката е лъжа.  Не само че не е лъжа, но е начин да "стимулираш" чувството на емпатия у едно дете, за което уви!, за моя изненада, се оказа, че някои родители  смятат, че на 2 години няма как да съществува. Лъжа е когато учиш детето си, че хората не се удрят, но пък ти самият го удряш.

Аз не бих дала такова обяснение, поне за момента. Не мисля, че е по силите на детето да проумее нещо толкова абстрактно. Колкото пъти съм казвала на дъщеря ми, че ще може да прави нещо когато порасне, тя се качва на един стол, извисява се над мен и казва "Аз пораснах". Как да й обясня какво значи да имаш повече опит? Ако примерно още не може да брои, не може да сравнява числа по големина и представата, че нещо е повече на брой от нещо друго, особено когато не става дума за предмети, а за абстрактни понятия, й е доста далечна. Милиони пъти по-лесно е да обясниш конкретната забрана на достъпен език, отколкото да очакваш детето да схване някакви сложни, абстрактни концепции.

Не ми е ясно защо приемаш, че да даваш обяснение за забраната означава да дадеш на детето възможност само да си прецени дали да я спази или не. Това са коренно различни неща. Може просто да му се каже, че колите са опасни и затова не трябва да се тича по улицата и в същото време да му се забрани да го прави поради тази причина. Естествено, че на детето трябва да му е ясно, че колите са опасни, а не да изпитва ирационален страх от самата улица, затова и обяснението е необходимо. За негово собствено улеснение за момента, в който ще трябва то само да преценява действията си и опасностите, произтичащи от тях.

Не е така и ще ти кажа защо. Пък ти ако искаш ми вярвай. На възраст от една година детето е сетивно основно физически и ако родителят държи на установяването на граници на този етап, вкл. между добро/лошо, то той трябва да ги създаде отново физически. Прегръдка за поощрение и онагледяване на положителни чувства, плесване през ръцете или по дупето за порицание и онагледяване на отрицателни чувства. Просто и логично е. Едновременно с това, разбира се, вървят обясненията, но тяхната цел е по-скоро подсъзнателно въздействие, тренировка на речевото общуване и постъпления в дългосрочна перспектива. Така изказано, горното създава едва ли не впечатление за ежедневен бой, който се редува с шизофренични обичливи пристъпи, но не е вярно. Отрицателното онагледяване се случва не повече от 5-6-7 или 17 пъти за цялата година, защото просто няма изобилие от поводи. По този начин обаче, на възраст от две години детето не само няма агресивни проявления, но и не му хрумват подобни. Връзката с родителя не е ни най-малко нарушена, съществува доверие, но и респект. Родител, който непрекъснато обяснява, моли и увещава, прави лоша услуга на потомството си и му създава неосъзнато чувство на несигурност, както и такъв, който днес позволява нещо, а утре вече не го. Прекалената положителност пък вреди, защото децата се учат не само от положителния пример, но и от отрицателния, те имат нужда от него. И после, няма друг начин едно дете да осмисли унижението и отрицателните чувства от физическото посегателство, ако никога не го е изпитвало на гърба си.  Не ми хрумва как мога да обясня на детето си колко лошо и неприятно е да те ударят, при условие, че нему това въздействие е напълно непознато - с абстракции на две годинки те не могат да боравят.


И накрая, да, твърдението "Не се удря, защото боли" е лъжа. Или частична истина, хайде. Моите деца знаят, че не се удря, защото това е недопустимо по много причини, някои от които ще разберат чак като пораснат.

Да не удряш, защото другият може да го заболи (не само физически), е една от причините да не удряш. Чиста и проста истина си е. Децата трябва да осъзнават, че не се удря И защото причинява болка. Децата трябва да се възпитават И в емпатия.

Ако ще онагледявам чувства, има достатъчно начини, с които да не предизвиквам противоречие между думите и действията си. Не е нужно да влизам в противоречие между думи и дела, което няма някой как да ме убеди, че децата със сигурност не усещат. Уж не подценяваш децата, но това се вижда във всеки твой пост като тръгнеш от твърдението, че до 2 години са неспособни да изпитват чувства, та до това, че няма начин да усещат противоречивото поведение на родителите си и лъжите им. Да не говорим, че най-голямата дарба на децата във възрастта между 1-3 е да имитират и подражават на родителите си.... Но тези неща сме ги дъвкали многократно, едни и същи хора. Нямам намерение да влизам в безсмислени дебати. Освен това уважението и респектът не са даденост, а се заслужават. Уважение се печели с уважение.

Я, гледам, старата песен.
До тук- няма новини.
Да питам тогава: липсата на емпатия приравнява ли се на неспособност да се изпитват чувства? Или с други думи емпатията е способност да се изпитват чувства ли? Други работи няма да питам, чела съм ги вече.

Тук доста философски спор се е заформил  . Авторката се интересува дали поведението на детето й е нормално,простичък въпрос,изискващ простичък отговор. Въпреки че както споменах, моето дете не прави нито едно от изброените от нея неща,( които прави нейното дете)аз смятам че това поведение е нормално. Наблюдава се при сигурно 90 % от децата и вашите конкретни примери го доказват. От къде идва това не знам,но съм чела че жестокоста по принцип е присъща на детската природа.  Спомням си като малка как момчетата хвърляха живи котенца от покрива на блока - е така за удоволствие. Не мисля че някой от тях е станал убиец като възрастен  . Аз самата като ме къпеха ужасно удрях и скубех майка ми. Сега обаче като голяма съм абсолютно неконфликтен и състрадателен човек.

Сигурна съм, Джуди, че ти е ясно, че не се приравняват.  Визирам съвсем друга идея, представне по-горе или поне  както я разбрах, а именно, че децата не могат да осмислят какво причинява удара, защото не са изпитвали подобни чувства. Като чете човек това, стига до идеята, че едно дете може да осъзнае, че не се удря, само ако бъде ударено.

Говориш наизуст. Посочи ми точния ред, в който твърдя, че децата не изпитват чувства, моля те. Изпитването на чувства няма общо със съпричастието към чуждите такива, откъдето и да го гледаш. Това, за лъжите и противоречивото родителско поведение, изобщо не го вдянах.... И накрая, във всеки мой пост ти виждаш само нещата, които искаш да видиш, вече за стотен път. Разбрах, че не си съгласна с мен, но не разбирам защо е тази неистова потребност да опираш мнението си връз моето?  

Бе за ясното- сигурно ще да ми е ясно, но в случая така звучи. Мисля, че бе преекспонирано. Не зачетох някой да отрича наличието на чувства в 2- годишните деца понеже. Говореше за друго.

Преди твоя пост ти го подсказах и сега ти го напомням - сигурна ли си в това което пишеш. Това го казваш ти, а от къде знаеш какво изпитва детето и как? Питала ли си го?

Объркващо звучи, това с чувствата. Видях. Но мисля, че изясних какво имах предвид. Въобще не е задължително едно дете да бъде ударено от родителя си, за да може тепърва да се запознае с усещането за "болка", примерно.

Като се пишат неща, които намирам за откровено крайни и неверни, коментирам.  Не мога да разбера някои що толкова на дълбоко го приемате.  Човек не може един нормален раговор да проведе, без някой да се опита да го ритне по  кокалчето, само защото не споделя  мнението му. 

Ама то и никой не казва, че е задължително. Споделено бе, че има различни подходи просто, а не че това е единственият във всички случаи.
И аз не казвам да не ме скубе или блъска, понеже ме боли, ако не изпитвам болка. Ако го кажа, ще излъжа. Просто не трябва и забраната не е свързана само с болката.

Това стана ясно бая отдавна.