Унаследяване на характер ли ???

Семейството на кой син,не те разбирам,нали  дъщеря им починала и те осиновили другото момиче 

Извинявай ама откъде знаеш какво са унаследили осиновените деца. Познаваш биологичните им роднини ли?

Примерът ти с осиновяване на 12-годишно дете е много неуместен. На тази възраст то си е почти изградена личност, като за нейния облик в много голяма степен е повлияла и средата, в която е израснало детето.
 

Много малко разбирам от генетика.Това, което си спомням е, че имаше някакви формули и задачи за изчисляване на проявлението на гена.И разделянето на признаци на рецeсивни и доминантни.
miss_el   , при двама родители с черни очи може да се роди синеоко дете.При двама родители със сини очи не може да се роди чернооко дете.Защото сините очи са рецeсивен признак, а черните / тъмните/ доминантен.

Така че, когато се говори за унаследяване на каквото и да е, било характер, темперамент, физически черти  и др. в никакъв случай не означава, че унаследяването е вид "прекопиране" на родителите.Възможно е, но не е задължително.Ето, затова напр. от двама много крсиви родители може да се получи грозновато дете.От много умни- глуповато и т.н.

А сега нещо интересно, което дори в осиновителския форум не съм споделяла.Когато синът ми е бил "на път" и когато се е родил, аз съм се занимавала с художествена самодейност.Доста успешен самодеен театър, за който пишех сценарии.Срещнахме се години по-късно.Синът ми е осиновен от мен.И е изключителен артист, без биологичните му родители да имат каквито и да е генетични заложби в тази насока.

Как си обяснявате това? А някой да е чувал нещо за теорията на "импринтинга", доста спорна , ако трябва да сме откровени.Но в нашия случай поне достатъчно интригуваща.

Както и да е, по-полека с теориите за унаследяването.Не е чак толкова просто .А, да и нищо им няма на децата, осиновени след две-три годишна възраст, дори известните дефицити се наваксват неочаквано бързо.

 П.С.Коригирах се след поста на Мадам Мираж, понякога се опитвам да пиша без очила, което води до подобните ми  глупави грешки .

Светкавица права си,мислела съм за родители със черни очи и дете със свели .Другото няма как да стане

РецЕсивен, импринТинг.

И няма ни най-малка вероятност това да е придобито не наследствено, а чрез копиране? 

Не съм гледала предаването, но характера се унаследява точно както и другите белези. Разбира се, че и средата и възпитанието имат значение, но и генът си е ген. Това, че брат и сестра не си приличат (и моите две деца са така) е въпрос на вероятност все пак. Както може да се случи да са много еднакви физически, така и да са съвсем различни. И с характера е същото. Но това не отрича унаследяването на темперамент и характер. Имам много лични наблюдения, има и научни доказателства.

Моят мъж също адски разхвърля, това определено е до възпитание и няма нищо общо с гените му. Сигурна съм.

Твоите познати са те попитали за детето ти, защото то сигурно прилича на баща си. Но приликата с родителя,не е прилика на характерите.

Хората, които са осиновили 12 годишно момиче, за да замести починалата дъщеря, са направили грешка,че са искали да я заместват. Това е друго дете, с други потребности, расло в друга среда и съответно се изисква друг подход.

Първо гените са "материала" с който разполагаме. Но той ни дава възможност не да направим от крушата ябълка, а крушата да направим "превъзходна". Защо са ви ябълки и крушите са страхотен плод, ако използваме тази терминология.

Характер не се онаследява, темперамент - да. Сега за конкретния случай - ако детето е било по-темпераментно, родителите е трябвало да "впрегнат" този темперамент в нещо полезно и креативно, а не са го пляскат за щяло и не щяло. Обаче като гледам "багажа" и "потенциала" на родителите, едва ли биха се справили по-добре. Просто толкова си могат. Да не говарим, че винаги са могли да потърсят специализирана помощ, нямам предвид детски педагогически стаи. И не да обясняват провала си като родители с гена на детето. Ами ако се е оказало етническо българче от майка студентка и женен баща професор???

Моето дете, което не съм родила,  е страшно темпераментно. От сега мисля как да впрегна тия сили в някакво занимание от сорта на спорт, танци или други физически активности, в съчетание с творчески занимания. Тя е още малка, но след тодина ще може да посещава такива занятия и смятам, че ще й се отзарят добре. Аз много разговарям с нея, помагам й да насочи енергията и темперамента си в нещо полезно. Но ако не успея провала ще е мой, а не на съкровището, с което имах късмета да се срещна и да стане част от живота ми. Съмнявам се, че мотивацията и подхода на тези "родители" са били подобни. Не казвам, че това е правилната "формула", но поне съзнавам, че отговорността е изцяло моя, всичко друго е оправдание. точно това и правеше "бащата" - оправдаваше се. Но кой му е нужно това??? И като капак на всичко нямал да прости на сина си. Значи не е баща и никога не е бил. Кой нормален човек не може да прости на детето си, каквото и да е направило????

Мисля, че както наследствеността, така и средата, в която расте, имат значение за формирането на човек- такьв какьвто е. Преди доста време гледах едно филмче на BBC за еднояйчни близнаци, които след раждането си са давани на различни осиновители и не са се познавали като деца. На вьзраст вече 30-40 години бе поразително колко много си приличаха тези двойки, не само на вьншен вид, но и по това , че харесваха едни и сьщи неща, имаха еднакви хобита, професии, независимо, че са отгледани от много различни и с различен статус родители.

Toва съм го гледала и аз и ама ми е трудно да го повярвам. Аз имам сестра близначка, заедно сме гледани и възпитавани, от едната ни баба. Но по характер сме коренно различни, аз приличам по характер на баба, която ни отгледа, а сестра ми на другата баба, която никога нямаше време за нас.Заедно сме родени и отгледани от едната баба, а тя е копие на другата, как става това. Имали сме много рядко контакти с другата баба, няма начин да е копирала нейното държание.

Ами искаш да кажеш, че вие все пак приличате на бабите си, дори и без да са ви отгледали/ едната от тях/. Идеята мисля не противоречи на това, което сьм казала. Иначе аз сьщо имам брат- близнак и с него имаме много сходни неща. Но пьрво не сме еднояйчни/ а само еднояйчните имат еднакви наследствени фактори/ и второ сме отгледани заедно, така че едва ли могат да се правят някакви изводи.
От друга страна пьк имам втора братовчедка, която е осиновена. Не бяхме се виждали много години с нея и преди време се срещнахме на едно семейно сьбиране. Аз в началото не познах, че това е тя, вьншно много се бе променила от детските си години. Но като започна да говори и да се смее... все едно чувах майка й.
Та пак казвам, мисля че и наследствените фактори и вьзпитанието на детето оказват влияние вьрху личността му.

Не е вероятност,а различия в половете,темперамент и среда!Т.е двама сиблинга от едно семейство се различават  не заради различното възпитание ,а заради различната среда в която са и извън семейството-приятели,групи,компании и прочие!характер нр де унаследява ,а се създава!

Радвам се, че намирам тази тема. И мен предаването ме потресе, но не в негативния смисъл, а защото се постави такъв проблем. Според мен родителите не са могли да реагират правилно още от началото. Само няколко пъти съм надниквала във форума за осиновените и там надълго и нашироко се обяснява как наистина има проблем, когато вземеш такова дете, даже съм попадала на теми, където хората обясняват как са осиновили дечица, които се държат като дивачета и искат съвсем различни грижи в началото от другите. Не можеш да очакваш, че детето ще се държи като другите деца в детската градина, защото то НЕ Е като другите. Твоята задача е да го направиш като тях, а не да го биеш, защото не е. Мисля, че осиновителите не са имали специалната подготовка за работа с това дете. Сами видяхме как думи като "копеле" и "за нищо не ставаш" са се запечатали в съзнанието на 8 годишното момче. Като добавим и огромната травма от обяснението на детето, че е осиновено, ето ти предпоставките да тръгне надолу, особено в пубертета. Ние не знаем какъв е баща му и дали характера е наследен от него. Това, че е оставен в дом не означава, че баща му е крадец нали? Характер може и да е унаследява, но крадец не е характер... някой беше споменал в мненията, че темперамент се унаследява и аз съм съгласна с това. Мисля също, че бащата можеше и да не разсиновява това момче. Много ме впечатли, че то само си казваше, че е лош. Явно си му беше втълпено. Но от кого? От баща му. Честно казано познавам и наркомани, и момчета които са били в затвора и влизат в правия път след определена възраст. Но те са имали зад гърба си родителите им. И още нещо. Замислете се колко от вас не са като родителите си........въпреки че не са осиновени... а сега се замислете колко провинения сте правили като тинейджъри........ Според мен вината е в неразбирането на родителите. Това е моето мнение.

Emily, аз си мисля, че обучението на осиновителите е важно нещо /не знам дали реално има такова/, но по-важно е сърце да имаш. А човек, който ще бие с точилка дете на 4 г., дошло от сиропиталище, ще му вика "копеле", ще го мести от градина в градина и ще му насажда вина, не става за родител, та ако ще и пет обучения да изкара...
Карбовски накара момчето да поиска прошка от "родителите" и му каза, че трябва ръка да им целува. Момчето го направи и каза, че иска като се видят на улицата да не се държат като непознати. А "родителят" със своя настръхнал мустак вирна глава и гордо отказа....

характер се унаследява
не в смисъл, че ако родителите ти са крали, непременно и ти ще бъдеш крадец
в крайна сметка реакциите ни са резултат от химически процеси и тн., протичащи в мозъка
можеш да наследиш лоши зъби, къдрава коса, сини очи и тн, но наследяваш и доста дребни и съвсем невидими с просто око нещица, които в последствие определят характера ти
така че е много вероятно, дори необременено с тяхното възпитание, дете след време да реагира като родителите си
не можеш да наследиш агресията, но определено можеш да наследиш по-голямата чувствителност и или по-лесно възбудимата реакция на онзи център на мозъка, предизвикващ агресията
оттам нататък вече е въпрос на възпитание, да, но то никога не е изцяло определящо
напълно ненаучно и доста глупаво обяснено, но така го виждам аз

а с Карбовски не съм съгласна в 50% от случаите, не бих искала да го познавам лично, но пък го гледам с удоволствие
защото представя теми, които са актуални и не ги захаросва, за да не предизвика /пази боже/ неодобрение или възмущение
и да не го харесвате - представя човека неща от живота, неща които се случват, не си ги е измислил