Аз мисля,че не осъзнаваш това,че дъщеря ти има проблем,а не чуждото дете.По-добре се съсредоточи върху собственото си дете.Дъщеря ти е тази,която очевидно се натиска за това приятелство.А не бива,щом не се понасят.Може би трябва да поговорите за липсата на характер в нея,за липсата на самочувствие.Защото за мен си е точно това причината.Ако има самочувствие,тя няма да се извинява постоянно и няма да ти звъни по 100 пъти на ден.Просто ще отреже приятелката си и ще си намери друга.Достойнството е най-ценното,което имаме.Децата също имат достойнство.
- Публикувана: 2 фев. 2010, 16:55 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2010, 10:58 ч.
За приятелката на дъщеря ми?
Да има приятелчета и не едно, които тя сама си е подбирала и са в прекрасни отношения от доста време.
Докато беше по - малка не ми се е налагало да й обяснявам, че с децата, които са й неприятни трябва просто да ги игнорира. Прекратявала е отношения с такива не веднъж.
А за достойнството - то също не й липсва.
Chanel, не търся проблем в самите деца. Ясно ми е, че всеки на всеки не може да бъде симпатичен. А и характер ни й е липсвало - поне до сега. А за самочувствието не искам да говоря, че понякога й е в повече. Също не мисля, че дъщеря ми е тази, която се "натиска за това приятелство", защото точно въпросното дете беше едно от игнорираните и то доста безцеремоно. "Приятелството" им беше възобновено от другата страна, след многобройни опити.
Нещото, което ме озадачи и ме накара да пусна темета е това, че (както се спомена и понагоре) действията им отговарят за детската градина, а не за 4-ти клас.
Докато беше по - малка не ми се е налагало да й обяснявам, че с децата, които са й неприятни трябва просто да ги игнорира. Прекратявала е отношения с такива не веднъж.
А за достойнството - то също не й липсва.
Chanel, не търся проблем в самите деца. Ясно ми е, че всеки на всеки не може да бъде симпатичен. А и характер ни й е липсвало - поне до сега. А за самочувствието не искам да говоря, че понякога й е в повече. Също не мисля, че дъщеря ми е тази, която се "натиска за това приятелство", защото точно въпросното дете беше едно от игнорираните и то доста безцеремоно. "Приятелството" им беше възобновено от другата страна, след многобройни опити.
Нещото, което ме озадачи и ме накара да пусна темета е това, че (както се спомена и понагоре) действията им отговарят за детската градина, а не за 4-ти клас.
Просто не търси проблема у другите- така нищо няма да направиш. И не се засягай, очевидно не само моето становище е, че проблемът си е в твоето дете или в теб, чета, че и други са го споделили.
Защо пишем за ІV-тия клас- ами много просто, защото наистина в градината съм била свидетел на такива отношения и на невъзможност на "страдащите" сами да се отскубнат от тях. Синът ми е на 10 години и ако едни неформални отношения не са му по вкуса дори насила не мога да го накарам да участва в тях. Отдавна не ми звъни за описаните неща, може да сподели вечер, но проблемът е вече решен.
Ако общуването с въпросното друго дете е приятно на твоето- проблем не виждам, ако има- той е у теб, понеже ти не приемаш отношенията. Ако не е- проблемът пак си остава в твоето дете, значи няма сили и самочувствие да се откъсне от една емоционално отрицателно ангажираща го връзка. Честно казано и аз в този случай бих приела, че именно твоето дете държи да има по- близки отношения с другото. Не ми се връзват досегашните описания на връзката и "игнорирането" от последния пост. Ако дъщеря ти игнорира детето и не контактува с него, не са близки- какъв е проблемът? Ако не е искала възобновяване на приятелството, защо го е допуснала тогава?
"За децата теорията и практиката са много различни. Те са на принципа проба - грешка. Ама нали трябва да се и учат от грешките си, а те се повтарят... "- нищо не можеш да направиш, докато детето не узрее само за идеята. Грешката се повтаря толкова пъти, колкото е нужно за грешащия да се научи. Ако свършиш "чуждата работа" тя ще си остане несвършена и скоро на хоризонта ще се появи нова сходна ситуация пред детето, просто то самото трябва само да прозре и разбере урока, в случая- кои хора могат да му бъдат близки.
"Проблема е в това, че другото момиче непрекъснато си намира причини, за какво да се сърди, а моята го изживава. Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки." И оттам се започват едни опити за командване кой с кого да еграе или не. По мое наблюдение въпросното дете е на принципа разделяй и владей. ...."- това хич не се връзва със следващата теза кой на кого искал да бъде приятел.
Пиша не за да те коря, просто като обективен слушател давама обективно становище. Пък ти- каквото си решиш, разбира се. От опит немалък просто казвам, че проблемите в отношенията са за онези, които изпитват негативите и трябва да ги решават.
Защо пишем за ІV-тия клас- ами много просто, защото наистина в градината съм била свидетел на такива отношения и на невъзможност на "страдащите" сами да се отскубнат от тях. Синът ми е на 10 години и ако едни неформални отношения не са му по вкуса дори насила не мога да го накарам да участва в тях. Отдавна не ми звъни за описаните неща, може да сподели вечер, но проблемът е вече решен.
Ако общуването с въпросното друго дете е приятно на твоето- проблем не виждам, ако има- той е у теб, понеже ти не приемаш отношенията. Ако не е- проблемът пак си остава в твоето дете, значи няма сили и самочувствие да се откъсне от една емоционално отрицателно ангажираща го връзка. Честно казано и аз в този случай бих приела, че именно твоето дете държи да има по- близки отношения с другото. Не ми се връзват досегашните описания на връзката и "игнорирането" от последния пост. Ако дъщеря ти игнорира детето и не контактува с него, не са близки- какъв е проблемът? Ако не е искала възобновяване на приятелството, защо го е допуснала тогава?
"За децата теорията и практиката са много различни. Те са на принципа проба - грешка. Ама нали трябва да се и учат от грешките си, а те се повтарят... "- нищо не можеш да направиш, докато детето не узрее само за идеята. Грешката се повтаря толкова пъти, колкото е нужно за грешащия да се научи. Ако свършиш "чуждата работа" тя ще си остане несвършена и скоро на хоризонта ще се появи нова сходна ситуация пред детето, просто то самото трябва само да прозре и разбере урока, в случая- кои хора могат да му бъдат близки.
"Проблема е в това, че другото момиче непрекъснато си намира причини, за какво да се сърди, а моята го изживава. Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки." И оттам се започват едни опити за командване кой с кого да еграе или не. По мое наблюдение въпросното дете е на принципа разделяй и владей. ...."- това хич не се връзва със следващата теза кой на кого искал да бъде приятел.
Пиша не за да те коря, просто като обективен слушател давама обективно становище. Пък ти- каквото си решиш, разбира се. От опит немалък просто казвам, че проблемите в отношенията са за онези, които изпитват негативите и трябва да ги решават.
Просто не търси проблема у другите- така нищо няма да направиш. И не се засягай, очевидно не само моето становище е, че проблемът си е в твоето дете или в теб, чета, че и други са го споделили.
Защо пишем за ІV-тия клас- ами много просто, защото наистина в градината съм била свидетел на такива отношения и на невъзможност на "страдащите" сами да се отскубнат от тях. Синът ми е на 10 години и ако едни неформални отношения не са му по вкуса дори насила не мога да го накарам да участва в тях. Отдавна не ми звъни за описаните неща, може да сподели вечер, но проблемът е вече решен.
Ако общуването с въпросното друго дете е приятно на твоето- проблем не виждам, ако има- той е у теб, понеже ти не приемаш отношенията. Ако не е- проблемът пак си остава в твоето дете, значи няма сили и самочувствие да се откъсне от една емоционално отрицателно ангажираща го връзка. Честно казано и аз в този случай бих приела, че именно твоето дете държи да има по- близки отношения с другото. Не ми се връзват досегашните описания на връзката и "игнорирането" от последния пост. Ако дъщеря ти игнорира детето и не контактува с него, не са близки- какъв е проблемът? Ако не е искала възобновяване на приятелството, защо го е допуснала тогава?
"За децата теорията и практиката са много различни. Те са на принципа проба - грешка. Ама нали трябва да се и учат от грешките си, а те се повтарят... "- нищо не можеш да направиш, докато детето не узрее само за идеята. Грешката се повтаря толкова пъти, колкото е нужно за грешащия да се научи. Ако свършиш "чуждата работа" тя ще си остане несвършена и скоро на хоризонта ще се появи нова сходна ситуация пред детето, просто то самото трябва само да прозре и разбере урока, в случая- кои хора могат да му бъдат близки.
"Проблема е в това, че другото момиче непрекъснато си намира причини, за какво да се сърди, а моята го изживава. Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки." И оттам се започват едни опити за командване кой с кого да еграе или не. По мое наблюдение въпросното дете е на принципа разделяй и владей. ...."- това хич не се връзва със следващата теза кой на кого искал да бъде приятел.
Пиша не за да те коря, просто като обективен слушател давама обективно становище. Пък ти- каквото си решиш, разбира се. От опит немалък просто казвам, че проблемите в отношенията са за онези, които изпитват негативите и трябва да ги решават.
Защо пишем за ІV-тия клас- ами много просто, защото наистина в градината съм била свидетел на такива отношения и на невъзможност на "страдащите" сами да се отскубнат от тях. Синът ми е на 10 години и ако едни неформални отношения не са му по вкуса дори насила не мога да го накарам да участва в тях. Отдавна не ми звъни за описаните неща, може да сподели вечер, но проблемът е вече решен.
Ако общуването с въпросното друго дете е приятно на твоето- проблем не виждам, ако има- той е у теб, понеже ти не приемаш отношенията. Ако не е- проблемът пак си остава в твоето дете, значи няма сили и самочувствие да се откъсне от една емоционално отрицателно ангажираща го връзка. Честно казано и аз в този случай бих приела, че именно твоето дете държи да има по- близки отношения с другото. Не ми се връзват досегашните описания на връзката и "игнорирането" от последния пост. Ако дъщеря ти игнорира детето и не контактува с него, не са близки- какъв е проблемът? Ако не е искала възобновяване на приятелството, защо го е допуснала тогава?
"За децата теорията и практиката са много различни. Те са на принципа проба - грешка. Ама нали трябва да се и учат от грешките си, а те се повтарят... "- нищо не можеш да направиш, докато детето не узрее само за идеята. Грешката се повтаря толкова пъти, колкото е нужно за грешащия да се научи. Ако свършиш "чуждата работа" тя ще си остане несвършена и скоро на хоризонта ще се появи нова сходна ситуация пред детето, просто то самото трябва само да прозре и разбере урока, в случая- кои хора могат да му бъдат близки.
"Проблема е в това, че другото момиче непрекъснато си намира причини, за какво да се сърди, а моята го изживава. Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки." И оттам се започват едни опити за командване кой с кого да еграе или не. По мое наблюдение въпросното дете е на принципа разделяй и владей. ...."- това хич не се връзва със следващата теза кой на кого искал да бъде приятел.
Пиша не за да те коря, просто като обективен слушател давама обективно становище. Пък ти- каквото си решиш, разбира се. От опит немалък просто казвам, че проблемите в отношенията са за онези, които изпитват негативите и трябва да ги решават.
А и характер ни й е липсвало - поне до сега. А за самочувствието не искам да говоря, че понякога й е в повече. Също не мисля, че дъщеря ми е тази, която се "натиска за това приятелство", защото точно въпросното дете беше едно от игнорираните и то доста безцеремоно. "Приятелството" им беше възобновено от другата страна, след многобройни опити.
Цитат
Звъни ми по телефона и ми се жлва, че въпросната пак й е сърдита. Точно след 5 минути ми се обажда, че й се е извинила и са се сдобрили. Аз опитвайки да запазя самообладание й обяснявам, че човек се извинява, когато е виновен. Тя чувства ли се виновна за нещо? Отговора е "Не, ама искам да сме приятелки."
Цитат
Та въпроса ми е дали да се намеся директно в отнощенията им, или да ги оставя сами да се оправят по “датски” (защото се съмнявам, че въпросното дете постъпва и разсъждава съвсем по детски) и да бъда само наблюдател на това как дъщеря ми изстрадва лицемерието?
На няколко пъти в постовете се спомена, че търся някаква вина. За да бъде ясно подчертавам не търся вина в никого, най - малко във въпросното дете. Пуснах темата за да споделя с вас и да поискам съвет от странични наблюдатели, а не да се обиждам или да се заяждам с другите съфорумци и да превръщам поредната тема в кокошкарник.
Благодаря на всички за коментарите!
Благодаря на всички за коментарите!
Това с приятелките се учи от опит, най-често горчив. Детето е достатъчно голямо, че да си говориш с него откровено за приятелството. И ти препоръчвам, без назидателност. Една история от личния опит ще свърши по-добра работа. И най-важното, не забранявай на детето да играе с въпросните приятелки, а я подкрепяй, пък дори това да е да й бършеш сълзите.
Защо просто не поговориш с дъщеря си ? Но като с голям човек, без наставления, подигравки, нравоучителство просто обсъдете какво я тревожи и какво тревожи теб. Имай и доверие защото според мен тук ти трябва да влезеш в ролята на приятелка и да се абстрахираш малко от цялостния поглед върху детето .