Сънувате ли починали ваши близки? - 2

За това иди на гроба и само когато мислиш че си готова за да и дадеш искрената прошка и да и кажеш от сърце - майко прощавам ти Мисля ,че това ще помогне.

Съгласна съм,че гробищата са пълни с отрицателна енергия. Не заради мъртвите,а заради живите. Цялата мъка,която се излива там,е отрицателна енергия.

 Злобата, зависта,гняв, омраза,лошотията, когато човек мисли за тебе лоши неща ,и още много други неща които са около нас ежедневно   
Там, където има кавги, глад, тревога,болести войни  атмосферата се нагнетява от такива отрицателни излъчвания.
 

Утре става един месец откакто загубих любимия си дядо. Огромна загуба, беше невероятен човек, повече от баща за мен. Не съм го сънувала още.
Обаче вечерта на бдението трябваше да се прибера вкъщи пре бебето, а не да бъда в дома на дядо при него в последните му часове с нас. Не спах почти цяла нощ, плачейки. Към 4 сутринта съм задрямала.
Сънувах сина си, който почина пред 7 години. Каза ми- Мамо, не плачи за дядо, той ще е добре тук при мен. Аз го чакам, ще го посрещна, ще се грижим един за друг...

Сънищата са онзи времеви-пространствен коридор,който ни позволява да се свързваме с близки и роднини отвъд.
ТарталетаСънят ти е наистина успокояващ,няма защо да плачем за починалите,те са и тук с нас,и там едновременно и им е хубаво,когато на нас ни е добре.

Сънувах починалата ми прабаба , усмихната , права , прегърна ме и ме целуна

Днес стават два месеца от както моят Слън ме напусна Снощи към два часа се стреснах на сън от много силна миризма на препечени филийки.Скочих и отидох в кухнята...но естествено ,че нямаше никой...всички спяха...Когато се върнах в стаята,миризмата вече я нямаше,но след известно време отново се появи...Васил обичаше да препича хляба когато се хранехме ...Дали беше при мен?...Дали не ми показа,че е добре и нещата продължават своя път ...По-късно знам,че го сънувах...но уви не помня подробности...но пак съня не беше успокояващ

Снощи сънувах свекърва ми, но насън не знаех, че е починала. Настояваше да празнуваме Ивановден със закъснение, защото на празника я е нямало./свекър ми се казва Иван/, уговаряха се кога да се празнува, а аз мърморех.

За пръв път нощес(или може би рано тази сутрин) сънувах съпруга си.Имах два съня.Не съм сигурна кой от двата сънувах първо.
Ето ги в общи линии:
Аз спя и в съня си протягам ръка и прегръщам съпруга си,той ми е обърнал гръб.Светло е,пече слънце дори,явно сънувам лято и утрин.Аз осъзнавам,че той е мъртъв и не може да лежи до мен и започвам да го пипам по ръцете и гърба,да го прегръщам,в почуда как е възможно.Казвам му ти си жив,ти си жив..А той с малко раздразнен глас,задето съм му развалила дрямката и го пипам невярваща и шокирана,казва:Joo,Joo..../Да,да..Сгушвам се плътно прилепена в него и щастлива заспивам.

Другия сън:
Аз галя детенцето ни...И усещам ръцете на съпруга ми,които ни галят и двамата и сме се прегърнали Спокойна съм,че сме тримата заедно...И пак продължавам да галя детето ни.В един момент забелязвам:Ама то изобщо не прилича на нашето момченце.Това е някакво момиченце (мулатче,момиченце около 2 или 3 годинки,аз го галя по косичката,която има характерния за негърската коса вълнист вид(моето момче е с чисто права косица),галя и му подреждам косичката.В един момент,забелязвам,че това е перука и отдолу има друга коса. Повдигам перуката да видя какво има отдолу...
..и оттук нататък не помня нищо...

Аз имам собствено тълкувание на съня си,но искам някой друг да ми каже мнението си,ако желае..

Бий,за мен първият ти сън няма нищо за тълкуване. Аз вярвам в отвъден живот и съм сигурна,че той наистина е бил там. И да,"жив" е-може тялото му да си е отишло,но духът му е там.И може би иска да ти покаже точно това с този сън.
А другият...не знам. Може би трябва да те познавам,за да разбера.Но каквото и да е,се надявам че ти е помогнал!

дядо почина на 16.1. За първи път го сънувах преди около 2 седмици...сънувах, че правим помен на баба( тя е жива),дядо ме прегръща и плачем двамата...
Преди дни пак го сънувах...този път бяхме у тях, аз винаги сядах до него на масата...пак си бяхме един до друг.
Пак плача...а все си повтарям, че беше вече на 87 години, умря си без болест,старостта си каза думата. Не мога да повярвам, не искам.

Иниици,на 187 да е,пак боли. Когато обичаш някой,годините нямат значение.
Знам,че не е по темата,но все пак бих искала да споделя. Преди седмица сънувах,че стоя на терасата на една много висока сграда. Предчувствах нещо ужасно,но всички около мен ми се смееха. Изведнъж стана ужасно земетресение. Сградата пред мен-един хотел-се изви като "П". Беше много страшно. След малко усетих как е моята сграда се тресе. Но в съня си знаех,че аз ще оцелея. Събудих се с чувството,че ще се случи нещо лошо-не на мен,но около мен. Днес почина бащата на моя приятелка. Не просто нечий баща и не на просто някоя приятелка. Познавахме го и ни е страшно мъчно на всички.

  И аз да се разпиша в темата...
Днес сънувах дядо ми.Той почина и тази събота станаха 6 месеца.Сънят ми беше много странен,сега съм в едно кофти настроение,и то рано,рано...Та,сънувах,че съм някъде и трябваше да стигна до някъде другаде по едни улици,но нещо се обърках.В един момент виждам братовчед ми с колата си(той също му е внук) и му казвах да ме закара еди къде си.Обаче тръгваме по едни улици,нещо се объркахме и стигнахме до края на някакво пусто село,пътя беше черен на улицата,а къщите необитаеми и полуразрушени.Седнахме на една скамейка,а от едната полуразрушена къща видях дядо ми ядеше нещо.Дойде към нас и ми каза,че ще ни помогне,да се обърна и да видя зад нас едни цветя  .Обръщам се, зад нас на оградата едни жълти цветя,заприличаха ми на жасмин(те са ми любими),но не бяха,миришеха по-сладникаво ,откъснах само един цвят...Интересното беше,че дядо ми като се приближи към нас си вървеше нормално,а приживе имаше проблем с единия крак и сериозно накуцваше.Аз гледах ето така  ,а за яденето,той накрая не можеше да се храни и според доктора почина от непроходимост на  червата,а си беше чревоугодник.Тръгнахме си от мястото с братовчед ми,аз бях разстроена от срещата с дядо,намерихме пътя...След това в съня се видях с нашите и почнах да им разказвам,а като стигнах до срещата с дядо почнах да плача и така се събудих... :о: Двамата с братовчед ми сме най-малките му внуци,не знам той как е възприел смъртта му,той не присъства на погребението му,но аз си изплаках очите и ми е много мъчно... За първи път го сънувам,странно ми е..Дано да е добре там горе,така както изглеждаше в съня ми.

Не е свързано със сънуване, не е по темата, но искам да споделя. Майка ми почина далеч от селото си, когато я видях, преди от агенцията да я вземат, лицето и беше застинало в ужас и устата и беше отворена. Вечерта я докараха в селото, като отворихме ковчега видяхме, че лицето и е спокойно и устата затворена. Мисля си, че се е успокоила, защото винаги се е тревожила ако умре далеч /както и стана/ дали ще я погребем до баща ми в селото и.

 Здравейте! От доста време Ви чета, но поради липса на достатъчно брий публикации, не успявах да пиша.

 Поднасям искрените си съболезнования на всички!
 Ето я и моята история по темата...

 На 18.01 загубихме баба ми. С нея имах особена връзка - бяхме кармично свързани. Когато едната беше болна, другата го усещаше. Когато едната беше тъжна, на другата не и стигаше въздуха....нещо като при близнаците. Странно, но факт. Вечерта преди да почине, аз получих остър асматичен пристъп /и двете страдаме от хроничен бронхит/. Странно, но цяла нощ си мислех как ли е баба в момента. Сутринта в 5ч. аз заспах и в 7 се събудих странно бодра, а умората след такъв пристъп е страхотна. Това е и бил часът, в който моята баба си е отишла. Омъжена съм в София, а родителите ми и близките ми живеят в Бургас. Ситуацията изключваше да пътувам - детето ми беше с 40 градуса температура, и аз и тя бяхме болни от грип. Преживях много тежко и факта, че не успях да отида. Бях сигурна, че ще получа знак от нея. Чела съм доста литература за живота след смъртта и вярвам, че душата е жива.

  Ето ги и сънищата...

  В деня на погребението, отново се задуших. Свекърва ми пое грижите за детето, даде ми валериан и легнах за малко. Изключвах възможността да заспя. При мен това е немислимо, когато съм притеснена. Но ето, че съм задрямала за 15 мин. Тогава сънувах баба - хубава, с прическа, червило и руж на бузите. Каза ми...не се изоставяй баба, иди на лекар..ето на една крачка ти е болницата...те ще ти помогнат. станах, звъннах на мъжа ми и отидохме. Оказа се, че пристъпа не е асматичен, а на нервна почва...помогнаха ми. После разказах съня на майка ми и и споделих учудването си, че съм сънувала баба гримирана. Ееее, тя наистина е била с червило и руж, когато са я погребали...както когато беше здрава.

  Към 20-тия ден сънувах отново баба, плачеше /тя беше силна жена и аз никога не съм я виждала да плаче/. Каза ми, че и е мъчно, че дядо страда толкова. Помоли ме да му предам - с точност ми обясни - къде има листче, сгънато на четири, пожълтяла хартия, малък формат. За разлика от предния път, в този сън видях не само лицето, а до кръста. Звъннах на дядо - оказа се, че листчето го има. На него не пише нищо съществено, но според мен тя ми дава поредното доказателство, че душата е жива. Както и на него - той не вярва изобщо. Блузата, с която съм я сънувала е била тази, с която е починала. Както писах и по-горе - аз не бях там и тези детайли като облекло и грим не ги знам.

 Знам, че темата е само за сънищата, но ще си позволя да ви кажа с едно изречение още нещо. С баба си имахме майтап за употребяването на ракия по обедно време. Няколко пъти на обяд, аз усещам мирис на ракия. С мъжа ми много рядко употребяваме алкохол, т.е. няма от къде да е. Не си и втълпявам, защото и майка ми усети този мирис.

 Извинявайте, ако съм претоварила темата не само със сънища. Но ми се искаше да ви разкажа всичко. Ако някой проявява интерес мога да дам линкове за елекронните издания на книгите на Лиана Антонова, както и на Майкъл Нютон.

 Желая на всички спокойствие и повече поводи за усмивки