дано вече ви е олекнало.
не помня дали съм ти честитила, но и два пъти да ти кажа 
честито живо и здраво бебче , няма да е лошо 
дали има вече новини дано всичко при нея е ОК и скоро се похвали с 
В тази нощ се научих сама да си слагам мускулни инжекции ( неволята учи ). На 19 вече ме приеха в Хирургичното отделение в Павликени (забравих да споделя, че дойдохме на почивка и гости при родителите ми 
). Вечерта получих най-силната криза, никакво обезболяващо не помагаше - сложиха ми Фентанил ( опиат по-силен от морфина от 80 до 100 пъти 
) Тогава болката утихна, започнах да вдигам и Т все около 39, за 10 дена ми смениха 4 вида АБ, Т спадаше бавно, а болките бавно затихнаха. На 20 бях обиколила всички видове специалисти и всички казваха всичко е Ок. Е, да, ама не беше... Явно пропускаха нещо, поне инфекцията бе овладяна, левкоцитите поспаднаха... Лекуващият ме хирург настояваше, че проблемът е гинекологичен, изпрати ме при друг гинеколог и тогава ми поставиха първата диагноза: болезнена аднексиална формация. Поиска да ме види и с вагинален ехограф, тогава решихме да отидем в Плевен - диагнозата се доуточни на 26 януари - миома на матката с огромно възпаление около нея... Разровихме се и заразпитвахме, всички ни насочваха към най-добрият в тази област: проф.Горчев в Плевен. Братовчед ми учи медицина в Правителствена болница и дори той каза, че по-заплетените случаи ги препращат към него. Намерихме връзки, и на 29 януари бях на преглед при него. Диагнозата се потвърди като се уточни, че съм спешно за операция - датата беше 5 февруари. Не мога да ви опиша на какво място попаднах и сред какви хора, никъде не бях виждала на едно място толкова професионализъм, човечност, техника на едно място. Операцията мина леко, възтановяването ми беше малко по-дълго от предвиденото, поради факта, че 3 седмици почти бях прекарала в болница, с постоянно разтройство от АБ, не се хранех, а и матката ми е била ужасно срастнала с червата ми и разрезите в мен са били повечко... Добре, че всичко отшумява и се чувствам все по-добре. Дори вече мога да си позволя да кажа, че имам и малка полза от мъките - отслабнала съм доста, остава все по-малко за смъкване 
Днес се обадих и за резултатите от хистологията - доброкачествен тумор и нищо друго, всичко е ок и вече мога да си отдъхна... Благодаря на всички, които бяха до мен в тези трудни моменти, на всички, които мислиха за мен и ми писаха, ми се обаждаха, ми подадоха ръка, но най-вече благодаря на хората, на които попаднах и реагираха адекватно на ситуацията! 
, но живота продължава и ти стискам палци макар и всичко в тебе да не е същото да преодолееш болката и загубата си и да продължиш живота смело напред , защото имаш две прекрасни момчета заради който си заслужава да се бориш, пожелавам ти леко възстановяване Препоръчани теми
