Обидих бабата на мъжа ми :(

Айде издребняваш ми се струва, давала списанието, преценявала кое е важно, бабичка какво искаш. Възрастен човек е и най-малкото от уважение към "белите й коси" може да не й повишаваш тон. Все пак жената и ти помага с гледане на детето на всичкото отгоре, дала е някакво списание, дала е някакво ненужно писмо, е чудо голямо. Сега това че е крещяла и истерясвала пред детето е кофти, но пък се е обидила и затова вероятно е реагирала така, а на детето чак сърчицето няма да му изхвръкне.... 
Извини се и толкоз. Все ще ти прости А и нали не сте постоянно заедно, при вас е за кратко - не е голяма драма.

Ами за детинските настроения дано не си права, но може и да е така, ако е така е по-сложно, но ще се оправим...
Издребнявам, да, дори знам и защо, както казах, не е много лесен характер и съм благодарна, че ми помага също, уважавам я и не съм викала, само помолих, а ако съм повишила тон, е било, за да ме чуе докато крещи и да си отиде, то е ясно, че на детето няма да му изскочи сърчицето, но не е нужно да се подлага на това все пак, разбирам те напълно между другото и затова ме е яд, че изобщо си отворих устата, извиних се, пък като си отиде и се уталожат нещата, май ще съм и по-добре, всеки прави грешки и аз съм човек, надявам се да съм направила достатъчно с извинението си и да се вземе предвид, пък наистина сте прави, че няма какво повече да се направи, криво ми е, но се взимам в ръце и това е, благодаря ви още веднъж за мненията, не очаквах толкова съвети при един такъв битов проблем, много благодаря   

Хайде, хайде, издребнявала била. Ами ако писмото е архиважно? Бабата откъде би могла да знае. От друга страна, да не забравяме и неприкосновенността на личната кореспонденция. Аз бих се вбесила адски много, ако разбера, че някой ми рови в пощата.
Списанието също би могло да е важно. Всъщност, ТО Е важно за авторката. Защо априори трябва да омаловажаваме чуждите интереси и граници, само защото не ги разбираме? И се крием зад 'белите си коси'? Това че някой на възраст над 5г не му дава право да не се съобразява с другите и да се чувства недосегаем.

А след известно време / това време ще е съвсем скоро / когато детето ти набара само писмо / нищо чудно и важно да е / или списанието ти и ги изпокъса и изрисува - какво ще направиш ? Аз смятам ,че това са неща , които въобще не си струва да се правят на въпрос . Гледайте си живота хора и не си го усложнявайте с глупости / Не е при теб постоянно бабата нали ? /

Сравнихте дете, почти бебе с възрастна жена, която се предполага, че е с акъла си.... Мдаааа

Ами да, не живеем заедно. Колкото до това какво ще правя - ами какво да правя, ще обяснявам, че не е редно, пък ясно, че ефект няма да има, ама аз да си кажа, иначе няма да съжалявам, защото знам, че той не разбира, но в случая става въпрос за възрастен човек, който може да прецени да не даде нещо на детето, което ще го скъса, най-малкото, защото не знае това нещо до колко е важно за мен, аз обаче не пуснах темата, за да говорим важно ли е или не едно писмо или едно списание, така или иначе се оказа, че не съм била права за писмото, за което се извиних, пуснах я, защото ми беше кофти, че обидих роднина на съпруга ми, въпреки че не съм го искала и питах какво да направя от тук нататък, така че да си подобрим отношенията, то е ясно, че никога няма да бъдат същите, а казах, че издребнявам, защото наистина го мисля и мисля, че това са глупости, но след като се натрупат известен н на брой глупости и най-малката глупост може да ми се стори като жизененоважна, точно защото знам, че е глупост обаче ме е яд, че изобщо подех темата и разстроих жената, но минало - заминало, сега да видим в настоящето как ще се погодим.

Ми не сравнявам възрастен човек с дете . Само казвам личното си мнение , че има неща , които може просто да се подминат . Има къде къде по - сериозни проблеми и неприятности за да се задълбаваме в скъсано списание или писмо или нещо от сорта. Какъв е този стремеж пък все ние да сме прави  
Дано да сме живи и здрави след 30 тина години , да се видим тогава ние какви образи ще сме и деца и внуци да видим какво ще мислят за нас тогава .

Не знам на колко години е бабата, но вероятно е над 70. Имай предвид, че възрастните хора са със съвършено различни възприятия, много по-голяма склонност да драматизират, повишена обидчивост, депресарски настроения и т.н. Към тях трябва да се отнасяме с повишено търпение, което в напрегнатото ни ежедневие понякога ни изневерява.
Извинила си й се, обадила си се и на свекървата, обяснили сте се и с нея, приключи въпроса. Останалото опира до характера и възрастта на бабата.

Мисля, че перфектно обобщи ситуацията, 

Можеш да се извиниш и да поискаш прошка... повече няма какво да  направиш, все пак зависи и от бабата. Ако е злопаметна... може хич да не успееш да закърпиш положението. Моята баба е доста злопаметна... и при нея такъв скандал от външен човек не би бил забравен.

Ако е като моето бабе (80+), точно след 2 дни ще е забравила за цялата драма и пак ще се радва на правнучето си.

Тя пък тая баба много чувствителна го раздава... Ми нейна е грешката, че не си е отваряла очите. А ти си се извинила. Пък и ако някой крещеше на моето дете ... абе по- добре да не му се случва. За детето майката всичко прави. Ти ако не го защитиш, кой друг?

Важните писма и документи се прибират веднага щом бъдат класифицирани като такива. Едва ли бабето е изровила писмото от папка прибрана в шкаф? Щом си я поканила в къщата си, значи знаеш рисковете от общуването с човек който е две поколения по-възрастен от теб. Те са живели в друга Галактика и е нормално да не си пасваме. Мога да тегля една май.... на всеки, но никога не бих го направила с баба ми или бабата на мъжа ми. Те са стари, обидчиви и никога не знаеш дали не ги виждаш за последно - струва си да направиш компромис.  
Станалото - станало. Не си трови живота! Гледай си мъжа и детето и това е  

А тя всъщност викаше на мен и мен ме сочеше с пръст, ама детето се уплаши и се разплака, не е викала на него.

Иначе писмото са го взели от пощенската кутия, излизали са тримата, всъщност мъжът ми е казал да не слиза сама с детото по стълбите докато той заключва, защото има проблеми с краката и пада мине не мине месец-два, все е с със синини, а тя напук е тръгнала надолу, той се уплашил за малкия и й се е скарал, а тя може да е била ядосана от това, после мъжът ми е взел писмото от пощенската кутия и го е отворил, то е било адресирано до мен, О.К., аз нямам проблем мъжът ми да ми отваря писмата, ама не бях разбрала, че е такава ситуацията, детето е искало да си играе с него и тя му го е взела на мъжа ми и го е дала на детето, всъщност аз разбрах за него едва вчера, а всичко е станало в събота, ако ме питате защо не съм била със семейството си - бях на погребение на дядо.
И сега като се чета не се бях замислила, че мъжът ми е виновен, че изобщо е дал писмото на баба си, ако се бях замислила по-рано нямаше да подема темата и да разстроя жената...разказаното от нея обаче вчера беше такова, че да помисля, че тя е взела и отворила писмото, защото детето искало да си играе с него, днес разбрах, че го е отворил мъжът ми когато тя ми се развика и следователно той й го е дал на нея, а тя на детето, няма как тя сама да си го вземе, тъпо наистина, много тъпа ситуация, вече казах, че е ясно, че спорът е за глупости и не ми се искаше да се сърдим и ядосваме, само помолих да не се прави повече така, още повече, че това не е първата случка, но сега още повече се уверявам, че изобщо не е трябвало да се обаждам...
Колкото и да се обяснявам, станалото е факт, дано се пооправят нещата.

Подкрепям напълно.
 В началото на темата бях на страната на авторката, но като прочетох за списанието, чак ми стана смешно. Извини се на жената, кажи и, че си изнервена от изпитите( доколкото разбрах, си в сесия?) и дано си оправите отношенията.