Ох.... , чак не ми се пише. Мъжът ми работи в сферата на строителството. Сигурно е излишно да казвам, че там, сега, работа няма. Не е носил пари от ноември м.г. Аз съм бременна и работя, като стискам палци всичко да е наред с мен и да работя до край. А после? .... Не депресия, ами и аз не зная какво ме тресе....
- Публикувана: 6 фев. 2010, 10:43 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2010, 15:48 ч.
Отминава ли кризата при вас или тъкмо напротив?
na Krisko mamata , изобщо не се чувствай длъжна да носиш почерпка.И на нас се е случвало РД да се падне в събота и съответно на деня сме правили парти с торта, но до там.Едно че в нашата ясла не разрешаваха да се внася торта и второ РД вече е празнуван, когато е бил.Все пак ако и ние с баща му почерпим колеги, занесем за 20 деца почерпка и прибавим празнуването с деца и почерпката на бабите, ми те 200 лв няма да стигнат.дори и да ги има човек парите не е оправдано да се дават само за ядене и пиене.
Сори, че не е по темата.
Домъчня ми като четох постовете ви.Не знам какво да кажа освен кураж момичета! Аз се надявам към лятото бизнеса да живне.Определено обаче има немалък процент незасегнати от кризата съдейки по темите за екскурзии в чужбина и празнуване на Великденски и Гергьовденски празници.Казвам го най-добри чувства.
Сори, че не е по темата.
Домъчня ми като четох постовете ви.Не знам какво да кажа освен кураж момичета! Аз се надявам към лятото бизнеса да живне.Определено обаче има немалък процент незасегнати от кризата съдейки по темите за екскурзии в чужбина и празнуване на Великденски и Гергьовденски празници.Казвам го най-добри чувства.
По бързо да минава това несигурно положение. 
Сметките за ток ни довършиха, но съм благодарна, че поне мъжа ми все още има работа. Съкратиха вече двама от колегите му.
Не ми се мисли как ще я караме от тук нататък 
.Съкратиха ме от работа преди два месеца,и останахме на заплатата на мъжа ми - 450лв. С две деца - абсурд да се оправяме.И работа няма-никаква.Особено в малък град,където живеем.
Аз също свалям шапка на хората,които си стягат куфарите.Омръзна ми да живея в стрес,да се притеснявам цял живот как ще си отгледам децата...........Аз също мисля да си търся работа в чужбина.
.Съкратиха ме от работа преди два месеца,и останахме на заплатата на мъжа ми - 450лв. С две деца - абсурд да се оправяме.И работа няма-никаква.Особено в малък град,където живеем.Аз също свалям шапка на хората,които си стягат куфарите.Омръзна ми да живея в стрес,да се притеснявам цял живот как ще си отгледам децата...........Аз също мисля да си търся работа в чужбина.
Ами аз откакто се помня все сме в криза...излизаме от една, влизаме в друга, ама напослъдък е наистина сериозно положението. И децата растат, догодина ще искат да учат, което ми е минимум 20 лв на ден...останалото...уроци, направо не ми се мисли...Ако изпратя единия да учи, не мога да откажа на другия...ЛОША РАБОТА...
Ами до 2008 лятото бях в къщи с малко дете и бяхме на заплатата само на мъжа ми - така че след като си намерих работа не сме усетили засега кризата, даже ни се увеличиха доходите .Но и мен много ме е страх нещо да не се обърка - определено всичко е несигурно. Въпреки това искам даже да теглим ипотечен кредит - ниски са поне цените на жилищата - ама как ще го изплащаме -дано всичко на работа да е наред. Дано скоро да излезе икономиката от кризата, че направо си стана масова психоза с тази безработица и намалели доходи.
Темата ме разплака...Чакам си заплатата за ноември а мъжа ми...няма работа.Т.е. водят се на работа но от два месеца само чакат да ги викнат.Съответно няма доходи.Не исках да се събуждам защото вече ми е писнало ...И аз се чудех за втора работа-но как да стане след като съм с ненормиран работен ден.Вече идея си нямам на къде да поемем....