Публикувана: 7 фев. 2010, 17:27 ч.
Последно мнение: 25 март 2010, 16:22 ч.

Оценките и мотивацията в началното училище

20 752
211
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е мнението на форума за въвеждането на оценки в началното училище?
Какви са предложените алтернативи на традиционните оценки в началното образование?
Какви са основните проблеми, които форумът подчертава по отношение на оценяването в началното училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е мнението на форума за въвеждането на оценки в началното училище?
  
  Формулярът има разногласия относно въвеждането на оценки в началното училище. Някои участници смятат, че това е грешка в образованието, тъй като оценките могат да обезсърчат децата и да ги отклонят от ученето. Други смятат, че оценките са ненужни в ранните класове, защото децата се фокусират върху самата оценка, а не върху разбирането на материала. Освен това има опасения относно субективността на оценяването и потенциалното отрицателно въздействие върху часовете по изкуства и физическо възпитание. Участниците във форума имат разногласия относно оценяването в началното образование. Някои смятат, че то служи като мотивиращ фактор, докато други вярват, че може да доведе до демотивация, изкривена мотивация и сравнения. Някои предлагат оценките да бъдат по-всеобхватни и да обхващат различни аспекти на работата на ученика, вместо просто числени оценки.
- Какви са предложените алтернативи на традиционните оценки в началното образование?
  
  Формулярът предлага различни алтернативи за оценяване в началното училище, включително започване на оценяване на по-късна възраст, въвеждане на друг вид бележници, които описват постиженията и пропуските на ученика и насърчаване на цялостни оценки. Някои също така подчертават важността на обратната връзка от учителите и заместването на числените оценки с думи или символи.
- Какви са основните проблеми, които форумът подчертава по отношение на оценяването в началното училище?
  
  Форумът подчертава няколко основни проблема, свързани с оценяването в началното училище. Тези проблеми включват субективност на оценяването, което може да обезсърчи децата от ученето, нереални оценки, които не отразяват истинските постижения на децата, и субективно оценяване по предмети като физическо възпитание, музика, рисуване и домашен бит. Освен това се посочва, че оценките не предоставят действителна обратна връзка за пропуските и постиженията на децата, което затруднява тяхното развитие.
- Какви са различните мнения относно оценяването в началните училища?
- Какви са мненията за физическото възпитание и нормативите?

# 30 10 фев. 2010, 19:24 ч.

Непрекъснато чета, че този или онзи не можел да бяга бързо и затова не можел да покрие нормативите, та затова да се отменят. И аз не мога да бягам бързо ( бързината е вродено качество и се подобрява трудно и само до известна степен) и на 50 метра имах 4 или 5. Но нормативите не се състоят само от спринт. Има и дълъг скок отмясто, дълъг скок със засилка, висок скок, коремни преси, лицеви опори, хвърляне на малка топка, тласкане на гюле и какво ли не. Който не може едно трябва да може друго, а коремни преси може да се научи да прави всеки. И никак, ама никак няма да му навреди. Та не е ли по-добре енергията, която се влага в борба с нормативите да се вложи в тренировки за покриване на нормативите? Лицеви опори, коремни преси, скок от място, 300 метра и пр. се тренират елементарно в парка.
И да, не съм чул до сега някое дете да не е влязло в желаната гимназия след 7 клас заради слаба оценка по рисуване, пеене или физическо. На всички пишат шестици. Тогава за какво е този вопъл?

# 31 10 фев. 2010, 20:35 ч.

Мнения: 52

здравейте Аз също подкрепям идеята да няма оценки в началните класове. Учителката на моята дъщеря рисува в едни вазички за всяко дете по отделно - за добро представяне цвете, за лошо представяне - трън Simple Smile

Огромна е радостта за всяко цвете, а ужаса да имаш трън е неописуем. Simple Smile

Така че има много начини да се мотивират децата без да се налага да се оценяват стандартно още в самото начало. За мен най-важното е в началото децата да придобият навик да учат, а не само да си броят кой колко шестици има.

# 32 10 фев. 2010, 21:07 ч.

Мнения: 5 878

Ако на всички пишат шестици, значи оценките се обезсмислят.
Хайде пак да помислим какъв е смисълът децата да учат физическо.
Според мен - голям, защото те трябва да развият навика да се движат, да обичат движението; трябва движението да е залегнало в учебната програма, защото те прекарват дълги часове седнали зад чина, което е противоестествено за пълните с енергия деца.
Трябва да се пристрастят към удоволствието да се движиш, към адреналина на веселото задъхване, след като си се изморил здравата.

Вместо това подреждането им в някаква скала на базата на физическите им способности внушава на част от тях, че в тази област са зле и това е; може и да ги накара да се срамуват от телата си.
Коремните преси, които ти се виждат най-безценната полза от 12 години обучение по този предмет, се учат точно за пет минути.
Но ако детето е разбрало защо трябва да спортува - защото от това самото то ще се чувства добре, здраво и силно - от това би имало трайна полза, защото би го мотивирало да продължи да се движи и след училище.

Някойси, можеш ли да ми кажеш с какво точно цифровата оценка ще те научи на сложното нещо коремни преси?

# 33 10 фев. 2010, 21:19 ч.

Цитат на: Анда в ср, 10 фев 2010, 21:07

Някойси, можеш ли да ми кажеш с какво точно цифровата оценка ще те научи на сложното нещо коремни преси?

Коремните преси не се учат - няма какво толкова да им се учи Laughing

Коремните преси се упражняват. И 5 минути определено не стигат за да се научиш да правиш 50, 60, 80 или колкото там преси трябва. А смисълът на оценката е, че нежеланието да ти завъртят 2-ка или 3-ка може да те стимулира да се поупражняваш у дома. Защото ползата от кремните преси я има само, ако се правят всеки ден. А който прави преси всеки ден е много вероятно да няма за какво да се срамува от тялото си. Същото е и с останалите нормативи. 2-3 учебни часа седмично на практика с нищо не могат да допринесат за физическата кондиция на децата, но могат да ги подтикнат да се поупражняват. Както се пишат домашни, така може и хлапето да се упражнява за нормативите. Обикновено чувствителен напредък в някои области се постига дори само с оправяне на техниката, а татковците за какво са, ако не помогнат?

# 34 10 фев. 2010, 21:46 ч.

Мнения: 5 878

Страхът от двойка по физическо не кара никого да прави коремни преси всеки ден, гарантирано Simple Smile

Това, което може да те накара, е вътрешната мотивация да нямаш паласки. Впрочем класическите коремни преси вече са отречени в това отношение.

Но пък тези часове могат да се използват, за да се научат децата на забавни игри, които да играят и извън училище. Или пък да правят упражнения от рода на йогата, които имат огромна полза за тялото, носят забавни за децата имена и като цяло се приемат чудесно. Но в йогата състезателният принцип е напълно изключен, а пренапрягането вредно; винаги напредваш една степен над досегашното си ниво, не повече, което е и истинският начин за учене на каквото и да било.
Ако ти се спори по принцип, с някого, нямам нищо против. Обаче май не му е мястото тази тема. И друго - интернет е достатъчно анонимен, можеш все пак да си измислиш ник Simple Smile

# 35 10 фев. 2010, 21:55 ч.

Цитат на: Анда в ср, 10 фев 2010, 21:46

Страхът от двойка по физическо не кара никого да прави коремни преси всеки ден, гарантирано Simple Smile

За мен е по-скоро срам, а срамът е мотивация. По мое време да ти пишат две по физическо си беше здраво клеймо. И как ли всички се справяхме?

Това, което може да те накара, е вътрешната мотивация да нямаш паласки. Впрочем класическите коремни преси вече са отречени в това отношение. Има много видове коремни преси, но си права, че точно за паласки не помагат. Ама ако дете в основното училище има паласки това е...не мога да намеря думи Shocked

На тази възраст децата имат просто отпуснати коремчета, а пресите ги стягат ефективно.

Но пък тези часове могат да се използват, за да се научат децата на забавни игри, които да играят и извън училище. Или пък да правят упражнения от рода на йогата, които имат огромна полза за тялото, носят забавни за децата имена и като цяло се приемат чудесно. Я пак, йога за 45 минутен час? И се справяли чудесно с трудни пози, пък не могат да се справят с къде по-лесни неща? Shocked

Но в йогата състезателният принцип е напълно изключен, а пренапрягането вредно; винаги напредваш една степен над досегашното си ниво, не повече, което е и истинският начин за учене на каквото и да било.
Ако ти се спори по принцип, с някого, нямам нищо против. Обаче май не му е мястото тази тема. И друго - интернет е достатъчно анонимен, можеш все пак да си измислиш ник Simple Smile

Друго за физическото, макар че не то е темата; моето лично мнение е, че движението трябва да залегне в ученето на всички предмети, а не да бъде определен час за него. Ето това е моето виждане по въпроса:
http://tochitsa1.blogspot.com/2010/02/blog-post_04.html
Ако говорим за първи клас - може би. Ама за по-големите деца това е малко странно. Да не говорим, че повечето деца в 1 клас знаят и да четат и да смятат.

# 36 10 фев. 2010, 22:02 ч.

Мнения: 5 878

Явно имаме принципни различия. Аз не смятам, че децата трябва да учат каквото и да било под страх от клеймо. Изобщо не смятам за редно децата да бъдат заклеймявани. Дори ако имат паласки в началното училище. Случаи има всякакви, ти какъв си да ги съдиш?
За йогата - слънчевите упражнения, например, чудесно пасват за по-кратко време. Повечето от основните пози имат лесни варианти, специално пригодени за деца. Няма нужда от перфекционизъм, за да има полза.
И я си спомни, как се научи да караш колело без оценка?

# 37 10 фев. 2010, 22:47 ч.

Не съдя никого. Само споделям мислите си. Впрочем, ако дете има паласки в 1, 2, 3 или 4 клас за съдене са родителите му, а не детето.
А оценката е нужна само до толкова, че да не допуска разделението на предмети първо качество и предмети второ качество. Ако по някои предмети има оценки, а по други няма никой няма изобщо да уважава вторите. Твърдя това от личния си опит.
Колело се научих, защото исках и защото другите можеха. Това не е ли същото?

# 38 10 фев. 2010, 22:56 ч.

Мнения: 5 878

# 39 10 фев. 2010, 23:17 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Някойси в ср, 10 фев 2010, 19:24

Та не е ли по-добре енергията, която се влага в борба с нормативите да се вложи в тренировки за покриване на нормативите? Лицеви опори, коремни преси, скок от място, 300 метра и пр. се тренират елементарно в парка.

Тази същата енергия може да се изхаби и когато детето играе, тича и му е приятно. Аз не зная на кое дете ще му е кеф да хукне да тича в парка, че ще покрива нормативи... Аз съм много доволна, че учителката на дъщеря ми, им организира състезателни игри и часът по физическо е истинско удоволствие за децата. Предполагам, че се изхабява долу горе същата енергия с това да ги кара да обикалят няколко пъти игрището или нещо подобно, което е скучно за малките.

# 40 11 фев. 2010, 08:09 ч.

Цитат на: Анда в ср, 10 фев 2010, 22:56

Не, не е същото. Не ти е била нужна оценка, нали?
Съвсем без помощта на оценките се научаваме да говорим, да ходим, да четем, да правим палачинки или да ползваме компютър.
Учим се, защото искаме, защото ни трябва и да, понякога, защото другите го могат и изглежда интересно.
Обикновено се учим бързо и ефективно, когато мотивацията ни е вътрешна - аз искам, - а не външна - ще ме накажат, ако не го направя. Ако ти трябва сега да научиш нов език, да се научиш да се гмуркаш, да караш ски - ще си намериш свестен учител, който да ти обясни ясно нещата, и ще се научиш, нали? Защо децата да учат с остен? Това е обидно за тях. Ако те не искат да учат, трябва да се запитаме какво в програмата ни куца, какво куца в преподаването, дали сме подбрали предметите, от които имат нужда, и учителите, които могат да им го поднесат правилно; дали не ги засипваме с твърде много информация наведнъж, дали не сме им отнели инициативата сами да задават въпроси и да търсят отговори....
А ние се мъчим да подпираме куцащата образователна система с патерицата на оценките. Срамота!

Много си права, но на теория. Ако си забелязала в живота има задължителни неща (училище, работа, други задължения) и забавления (спорт, хоби, кино и т.н.). Странното е, че много често забавленията изискват много повече усилия и са по-трудни от задължителната програма, но човек ги прави с кеф именно, защото не са задължителни. За съжаление, ако оставим всеки да върши само това, което му е забавно, ще настане анархия. Затова обществото се гради върху задълженията. Такива са ходенето на училище и на работа (формата на принуда е различна) и хората по правило не ги обичат. Децата не са дорасли да осъзнаят ползата от ученето и да си го самоналожат и затова каквато и да е учебната система децата няма да обичат да ходят на училище. Затова са изнамерени форми за принуда и контрол. Такива (но не само) са оценките. Оценки има по цял свят и никоя образователна система не е минала без тях. Оценката е и обратната връзка към родителя за да знае той какво къде куца. За да успеят децата ни в живота и за да не бъдат аутсайдери те трябва да овладеят всички предмети, а не само интересните. И да ги овладеят над определен минимум. Това не може да стане без оценки. Много е "хуманно" да опазим дечицата от големи натоварвания и неинтересни задължения, ама един ден те ще плащат за това, защото животът не гали с перце и подготовката за борба с живота започва още в училище.

Ето един интересен въпрос - защо смяташ, че предметите с оценки са първо качество, а тези без оценки - второ?
Въпросът ми не е реторичен.

Не го смятам, знам го. Спомни си студентските години - "Ох, дай да учим по този предмет, че е с тежък изпит, а онзи е зачот, остави го все някак ще го вземем". Ами в училище? Някой бръснеше ли за нещо изобщо военното обучение, където нямаше оценки? Беше си час за майтапи и купон. А учехме полезни работи, но понеже нямаше оценка никой днес не помни как се оказва първа помощ, какво се прави при различни бедствия и пр.

Тъжната истина е, че ако няма принуда и оценки децата изобщо няма да влизат в час по физическо или (както на практика става в много училища) ще участват формално по дънки. 3/4 от днешните деца са тотално скарани със спорта, с наднормено тегло и отчайваща физическа кондиция. И това е почнало от семейството. И ако в училището се направи опит за вкарване на децата в релси идва родителската съпротива. Не помниш ли колко по-добре стояха нещата с физкултурата при социализма? Нямаше момче,което да не може да рита, да играе волейбол или баскетбол, ама това се постигаше с принуда. Оставена сама на себе си, без външна принуда, всяка природна система (в т.ч. и човека) се стреми към минимален разход на енергия,т.е. към мързел. Това е фундаментален закон на природата и от него не може да се избяга. Оставени на абсолютна свобода децата ще зарежат всякакъв спорт и ще станем нация от плондири. А факт е, че на децата с добра физическа кондиция изобщо не им тежи да покриват нормативи, а даже им е купон. С усвояването на умения спортът става удоволствие, но първо трябва малко принуда.

# 41 11 фев. 2010, 08:34 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ivben в ср, 10 фев 2010, 23:17

Цитат на: Някойси в ср … 0 фев 2010, 19:24

Малко корекция, ако позволиш, ivben , при игрите се изразходва в пъти повече енергия- всички участват и участват по време на целия час. Когато скачат дълъг скок- един скача, а 25 зяпат, когато се замерват 200 м. четирима тичат, 22- ма зяпат и т.н. И няма удоволствие, няма смисъл.
Нещото следва да е задължително, ако е нужно на някого. Ако не е нужно, а е натрапено като задължително е най- добре да се премисли и прецени отново и ако е глупотевина- да отпадне. За мен и за редица други родители и учители дори глупотевина са оценките по предмети по изкуствата и нормативите по физическо. Затова се надявам да отпадне оценяването изцяло в началната степен, а по тези предмети- изцяло. До момента по въпроса за нормативите дори не съм писала по темите, което не ми попречи да ги изчета и да се замисля. При нас класната има акъл, слава Богу, затова не ми се е налагало да се оплаквам лично. Което не пречи да видя проблема.
Това, че някой си определя предметите като такива с различни качества също не значи, че това е така. Аз пък в университета ходех на тренировки всеки ден, а не задължителната за по 1 ч в седмицата. И не защото ще ми пишат оценка или ще мога да бягам по- бързо, а защото бяха организирани добре, имах избор какво да запиша, да си избера удобни часове и далеч не на последно място- треньорите бяха просто чудесни, а аз изпитвах и удоволствие и желание да тренирам.
Военното обучение не е второспенен предмет. Не са го "бръснели" не заради липсата на оценка, а защото беше просто нещо излишно и децата, на него ходеха големи деца, го знаеха твърде добре. Сравнението с него е неуместно.
Не е вярно, че без оценки децата няма да влизат в час по физическо. Писах вече, че при нас тъпотии с нормативи няма и децата играят народна и футбол, дори след часовете и в голямото междучасие остават, точно поради тази причина. Любим ден е петък, когато имат два часа по ред /единият е модул/, последни и се прибират с игран по желание трети такъв, при което доста деца остават просто да си поиграят още. А дай им дълъг скок и оценка да видим колко ще го направят?
Синът ми тренира, плува и тича километри, в гората е тичането, при това, но досадата от "Виж, момче, скачай за оценка и зяпай след това как скачат другите" е досада за всеки нормален човек, особено за дете. Като тренирала през всичките си ученически години мога да го потвърдя от личен опит. Обожавах баскетбола, играехме в голямото междучасие дори, на състезания ходехме и съм правила обиколки на стадион до 20, без проблем. Това не пречеше тъпите нормативи да ме карат да чувстват отврат към часа.

# 42 11 фев. 2010, 09:36 ч.

София
Мнения: 3 824

Само в подкрепа на защитниците на нормативи искам да кажа че миналата година бях свидетел на положителното влияние на нормативите. Миналата зима във фитнеса, където ходя се засичахме с едно пълничко момиченце 7ми клас (беше с личен инструктор, разбира се). Та беше се видяло в чудо, защото не можеше да покрие нормативите по физ, а й трябваше отличен успех за нещо си. До началото на лятото тя не само влезе във форма, а и доста отслабна.
Тя ми беше жив пример как "страха от двойка" може да те накара да се вземеш в ръце и как може да нямаш "вътрешна мотивация да нямаш паласки" .

Иначе според мен от 2 часа физическо седмично няма абсолютно никаква полза. Тези два часа изобщо не са достатъчни на децата. Децата играят футбол, волейбол и т.н през междучасията и в обедната почивка, а по време на физическото би трябвало да се учат да правят различни неща. Така че аз подкрепям покриването на нормативи по физическо. (друг е въпроса, че в училището на моя син децата до 2ри клас(поне) не се допускат до салона и в часовете по физ играят навън на футбол. Който иска играе, а който не слуша е наказан да седи на пейката!?!? )

# 43 11 фев. 2010, 09:45 ч.

Мнения: 5 878

Между другото моят собствен опит по отношение на оценките по физическо сочи, че когато станат важни, стават проформа.
Моя милост беше изпитвана на теория в седми клас Simple Smile

Последна редакция: чт, 11 фев 2010, 09:59 от Анда

# 44 11 фев. 2010, 09:56 ч.

Все пак да вметна, че нормативи се покриват 1, 2 или 3 часа в срока, а не всеки ден. През останалото време се правят други неща. Освен това 2-та часа по физическо не стигат за да натоварят децата. Тези часове са за да се преподаде нещо - техника, правила и т.н. Заниманията със спорт са за извън училище. Ако някой чака на училището работата е загубена.

Препоръчани теми

166 СОУ Васил Левски - моля за инфо!!!

2
Училища

Къде замразихте стволови клетки на бебето си и защо?

Спамо-чат ( 22.03- 28.03)

1 274
Развлечение

В Шести клас - успех !

738
Набори

Причина:

Причина: