
Аз имам много силен метаболизъм на чувствата. Никога не задържам негативи, особено когато се влюбвах. То беше отдавна де. Винаги си знаех, че ще изгрее нова звезда
Amber, това е чудесно!
И при мен просто се случва - внезапно, ненадейно, силно като буря, изгарящо като раждане
защо ли такова сравнение ми хрумна 
Passi, аз бих избрала и съм избирала свободата си! При условието, което поставя fastuche - че по този начин не си налагам нови окови, в които да се оплета! Мисля, че става въпрос да простиш на себе си или по-скоро да възприемеш за правилно желанието си да си щастлива, дори това да е за сметка на някой, на нечие нещастие, болест... А дали този някой би ти дал свободата, за да те направи щастлива?

пп. Това ми напомня за децата, които започват да боледуват, за да привлекат внимание върху себе си. Но при зрелите хора е много по-сериозно, защото и глупостите, които правят са по-големи от детските...

Дали любовта се разбира еднакво от всички, щом все пак има религиозни сблъсъци и войни? Четох една много приятна история, притча може би. Но тъй като е дълга, ще я препиша, когато имам повече време.
!