Първата любов

Днес ей така, от любопитство, наминах покрай къщата му. Изглежда бая запусната. Но имаше паркирана кола пред нея, значи, все пак някой живее там. Във Фейса има няколко човека с неговото име и фамилия, но без снимка. А и не искам да знае, че го търся. Човърка ме мисълта, че не съм го срещала толкова години. В един квартал живеем, мама му стара! Сега, като го написах, се замислих, че може просто да се е преместил...Колко наивно от моя страна. Аз като съм тук и той трябва да е  .

И аз успях.
Моето лятно момче не е променило очите и устните си.
Погледът му е чужд- уморен, обръгнал и да, остарял.
Не му прощавам.
На себе си също - любопитството ми разпердушини детските ми лета на пух и прах.

Първата любов.. да ,помня я,беше красива,истинска и детска.Бяхме на 14 ,обичах го години наред без да знам и един ден на шега той разбра и ме целуна и беше невероятно,още помня тази целувка,той ме целуваше невероятно.Бяхме съседи,вече не сме ,във времето се изгубихме,намирахме се,очите говореха вместо нас,но никой нямаше сили да признае какво чувства.Запазила съм безброй красиви спомени в душата си и никога няма да се заличат,макар любовта ми към него да си е отишла,но си спомням и болката от разделите и лъжите му,чувството на празнина и отказът да приема друг дълго време.Днес аз имам друго момче,а той има друго момиче,приятели сме във Фейсбук,който не ползвам,не съм го виждала от бала ми,когато беше кавалер на приятелката си- от съседния клас.

И аз го намерих, и се радвам, че се случи така, защото се освободих от него на мига, от цялото разочарование, стаена болка и обида от отхвърлянето.
Чувството е прекрасно, освобождаващо, окрилящо...
Сега знам, че не беше дори любов, не беше дори близо до любов.

Голямата любов е гръм и буря,
връхлита те, живота ти разтуря,
изпълва те със смисъл нов,
през тебе като огнен смерч минава,
но трайно щастие не дава
голямата любов.

Голямата любов е трепет божи
и до небето да те дигне може -
из тъмни бездни тъмен зов,
съдба е тя, забрава, страст и жажда,
но никога деца не ражда
голямата любов.

 

Колко у хубаво като чета тук за първата любов = голямата любов,а ако това е и = на любовта за цял живот...Може би говорим за истинският човек...

За жалост аз съм от влюбчивите май...Но за това пък си разделям любовите в различни категории...За първата вече писах...Но не съм го срещала от тогава...И да съм,то не сме се познали...

А голямата ми любов,много страх таях в себе си когато се омъжих,да не го срещна,и емоциите да се върнат,защото след 5 години несподелена любов,2 години лечение,все не бях сигурна в себе си...Видях го един ден,и бях много щастлива от факта че нищо не трепна...Дори напротив...Сега се виждаме често...Като добри стари приятели...Помагаме си...Споделяме си...Май имаме по пълноценна връзка от едно време...

Първата любов  силно казано,но първото влюбване помня.
Странното беше,че все не можех да запомня името му, а се влюбих едва след като го сънувах .
Детска му работа.
Беше много свястно 14 годишно момче, за последно бях чула за него преди...6-7 години.
Замисляли ли сте се някога как в живота ни има хора,които може би не си спомнят за нас, но пък са оставили такъв  траен белег в сърцата ни.И как има сигурно също толкова хора,за които нямаме спомен, но пък те се сещат или с радост или с болка за нас?

Егото ми, не би допуснало такава мисъл!

Акцента е върху следващото изречение

Миии ... имала съм много харесвания, ама не знам дали е било влюбване същност ... Първа, голяма любов нямам 

А първата любов ще да е била в детската градина, а не мога категорично да преценя кой е, влюбчива съм от малка 

Първи беше един Камен от детската градина, после се озовахме в 5-6 клас заедно, че даже и на един чин по номера, супер много ме дразнеше самото му присъствие, разлюбила го бях, ама му решавах задачите, че да ми се махне от главата. Той пък много ме хвалеше за тази ми дейност 

Другата детска любов беше Валери (тоя май беше преди Камен... ) горката ми майка не знаеше кога да ми изпере един точно определен пуловер, защото и двамата имахме такъв и аз преливах от щастие, когато се окажехме облечени в един и същи пуловер  В следствие на което, исках всеки ден да съм облечена с това, да не изпусна. Много се дразнех, че учителката винаги слагаше едно друго момиче да танцува с него, защото според моите критерии не го заслужаваше 

Интересното е, че и двамата бяха руси, а аз не харесвам руси мъже  Виждам ги рядко в един квартал сме кажи речи 

А сега и първата истинска - бях на около 14, той на 24. Всичко започна толкова на шега, че... искахме с моя приятелка да си го върнем на една друга, та аз тръгнах с него да я дразня, тя обаче се оказа, че харесвала брат му, та моята приятелка тръгна с брат му, оная за да ни го върне на свой ред тръгна с "моя"... и да ви кажа ли каква я сътворихме накрая - аз и онази се влюбихме до немай къде в него, той се оказа с дългогодишна връзка, всички знаехме за другите (общо 3  ), ама.... И така 3 години се борихме за него, ако щете вярвайте, беше ми разбил всичко на парчета, макар че сме имали и много красиви мигове. Е, за три години аз пораснах и осъзнах какво правя, поставих ултиматум и си тръгнах, той отмени сватба и реши да остане с мен, а аз с последните си сили казах "Край!". После си мислех, че от любов се умира, не дишах, нищо...мислех, че след него няма нищо. И известно време беше така. Срещнахме се скоро, беше ми се развалила колата, неговата също и се озовахме в един автобус. За секунда ми спря дъха, говорихме си като приятели, много приятно, лежерно... а нямаше грам останало чувство на любов. Искаше да се видим, да пием кафе, аз казах че ще се обадя и така и не съм го направила. Обаче в този ден се почувствах все едно съм излязла победител от не знам каква война 

А най-интересно е, че и тримата герои са от един и същи квартал  Там няма да стъпя повече 

Еха! Блазя ти! Много пъти съм си мечтала за такава победа! 

Първото влюбване беше в 1-ви клас в едно момче от 8-ми клас. Иначе бях много влюбчива като малка и винаги беше несподелено - тези, в който се влюбвах не ми обръщаха внимание, а тези, които бяха влюбени в мен не можех да понасям. Връзка имах с момче в което бях влюбена чак в 12-ти клас, но се разминахме нещо.
За голямата ми тръпка обаче се сещам понякога - двамата студенти, да го срещна случайно бе смисъла на дните ми  цели 3 години, а ваканциите  изпълнени с копнеж... Знаеше може би че съм влюбена в него  или и той имаше някакъв интерес към мен - така и не разбрах,  имахме 2-3 срещи, но той имаше  приятелка, а аз исках всичко или нищо. Получих само няколко целувки, които бяха бленувани години, първата от тях си спомням  толкова ясно все едно е било вчера - толкова романтика, такава тръпка и до сега не съм изпитвала. И все си мисля, че аз не бях  готова да изживея тази любов, макар че имах доста възможности да си открадна \ а може би и да изживея\ много хубави моменти, но може би  се страхувах, незнам... Не съм го виждала около 10-11 години, с изключение на едно интервю по телевизията преди 6-7 години съвсем случайно, от което разбрах че се е преместил в София. И да, би ми било интересно да се срещнем, от чисто любопитство бих искала да знам женен ли е, какво работи и т.н, но не бих ровила.

За първата любов, истинска и осъзната, не искам и да се сещам!Толкова бях влюбена в човека и много го обичах, но той се подиграваше с чувствата ми и аз, както винаги става, разбрах последна!Много мъка и болка съм преживяла!За него или нищо или само добро    Наложи ми се и професионално лечение.И след това нещо в мен се обърна- всяка следваща връзка съм я тествала  дълго време!