Знаете ли, от снощи се сещам за Него-човека, в когото се влюбих, когато бях на 16. Не мога да повярвам, че са минали 16 години...Не съм го срещала отдавна. Чудя се, добър ли е бил с него живота. Подозирам, че не и ми е малко тъжно. Как е при вас? Виждате ли първата си любов, знаете ли как живее?
- Публикувана: 17 фев. 2010, 17:12 ч.
- Последно мнение: 6 март 2010, 22:47 ч.
Първата любов
Да, помня го с хубаво. Свестен човек е, много даже. Приятели сме във Фейсбук, макар да не се скъсваме да си говорим. То няма много и за какво, не сме се виждали повече от десет години а в момента не знам да имаме някакви общи интереси.
Има си семейство, дете, аз също.
Имам само хубави спомени и положителни чувства. Няма драми.
Има си семейство, дете, аз също.
Имам само хубави спомени и положителни чувства. Няма драми.
О, да, разбира се, помня я.
За съжаление при мен първата любов беше свързана и с първото разочарование.
Оказа се, че е имал дългогодишна паралелна връзка, за която научих със закъснение.
Разделихме се, но останаха недоизживени мигове.
Три години по-късно отново се събрахме. Изживяхме прекрасни моменти.
Въпреки това, не бяхме един за друг.
Не съм го виждала от 10 години.
Знам, че се ожени и има дете (а може вече да са две). Остана да живее в родния ни град.
Аз съм на 300км. разстояние.
Не се сещам с носталгия и не си задавам излишни въпроси.
За съжаление при мен първата любов беше свързана и с първото разочарование.
Оказа се, че е имал дългогодишна паралелна връзка, за която научих със закъснение.
Разделихме се, но останаха недоизживени мигове.
Три години по-късно отново се събрахме. Изживяхме прекрасни моменти.
Въпреки това, не бяхме един за друг.
Не съм го виждала от 10 години.
Знам, че се ожени и има дете (а може вече да са две). Остана да живее в родния ни град.
Аз съм на 300км. разстояние.
Не се сещам с носталгия и не си задавам излишни въпроси.
Спомням си го - Владко от детската градина ( мога да кажа и детската градина и фамилията на Владко и че беше през 1984 когато бяхме предучилищна). Не съм го виждала откато завърших гимназията и ме приеха в София студент, което беше преди мммммм14 години. Но имам хубави спомени от искрено детско влюбване.
Скоро не съм мислила за него, темата ме подсети.
Беше висок - много висок, къдрав - много къдрав, рус - по-скоро кестеняв, мЕтъл - много мЕтъл. Той - на 18, аз - на 17.
Жив го оревах, когато се разделихме, мене си - два пъти, защото света ми се сриваше.
Три години след свършека на света се видяхме в едно централно кафене. Той не ме позна, та се наложи да му припомням коя съм.
Половинчасов разговор ми стигаше, за да се запитам какво ми е било влязло в окото, та направо съм окьоравяла,
.
Знам, че се е оженил по-късно, че му се е родила дъщеричка, че неговата родА не е искала снахата, но после тръпката претръпнала...
Толкова май ми е предостатъчно - жив и здрав да е,
!
Беше висок - много висок, къдрав - много къдрав, рус - по-скоро кестеняв, мЕтъл - много мЕтъл. Той - на 18, аз - на 17.
Жив го оревах, когато се разделихме, мене си - два пъти, защото света ми се сриваше.
Три години след свършека на света се видяхме в едно централно кафене. Той не ме позна, та се наложи да му припомням коя съм.
Половинчасов разговор ми стигаше, за да се запитам какво ми е било влязло в окото, та направо съм окьоравяла,
.Знам, че се е оженил по-късно, че му се е родила дъщеричка, че неговата родА не е искала снахата, но после тръпката претръпнала...
Толкова май ми е предостатъчно - жив и здрав да е,
! 
