Първата любов

  • 8 772
  • 116
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 372
О, да, разбира се, помня я.
За съжаление при мен първата любов беше свързана и с първото разочарование.
Оказа се, че е имал дългогодишна паралелна връзка, за която научих със закъснение.
Разделихме се, но останаха недоизживени мигове.
Три години по-късно отново се събрахме. Изживяхме прекрасни моменти.
Въпреки това, не бяхме един за друг.

Нещо подобно и при мен Simple Smile само, че по време на моето влюбване те бяха разделени. После се събраха, а аз отидох в друг град студентка, но някак си не бях изживяла тази любов и не бях удовлетворена. След 6 години се върнах в родния ми град за 2 дни , видяхме се (почти случайно) и вече 2 години съм още тук Simple Smile Но може би и нашия край ще е същия, понеже сме много различни.

# 16
  • Мнения: 1 299
Ако говорим за първото влюбване- да, помня го. Не поддържаме вече връзка, но той има успешен бизнес, прекрасна съпруга и две страхотни момченца.
А първата голяма любов няма как да я забравя. Остави следа в душата ми завинаги. За съжаление той вече не е между живите.

# 17
  • Мнения: 2 196
То беше миналия век, ама го помня. Едно двуметрово магаре, приличаше на Дони /тогава още не бях наясно, че имам нужда от очила/. Най-яркият ми спомен е   че толкова ме ядоса веднъж, че го набих.
Иначе не го помня с лошо. Laughing

# 18
  • Мнения: X
Първото ми влюбване се изгуби нейде по пътищата и кръстопътища житейски и сигурно така трябваше да стане, защото то си беше такова, мобилно, отнесено, номадско вклюбване.
Първата любов - понякога го виждам, рядко, но достатъчно, за да се уверя, че не съм се лъгала в представите си как би изглеждал след време и в желанието си да запазя един по-млад и романтичен спомен от него.

# 19
  • Мнения: 17 546
Не съм го виждала от години... Не искаше да има деца когато се ожени. Сега има трима сина, също като мен. Grinning Готин беше!
(ох, Бианко... пак си мисля, че говорим за един и същи, макар, че уточнихме преди време, че не е. Laughing Не може да има двама човека, които толкова да приличат на Дони и да не са Дони Joy )

# 20
  • Мнения: leet
Оооо, да, сещам се, най-вече защото не беше изживяна, имаше привличане, повече от моя страна, но явно за него не е било така тръпнещо, както беше за мен.
Беше едно слабичко, много симпатично момче, адски интелигентен, не знам, сигурно пазя спомена заради нараненото ми самолюбие, не толкова заради неосъществените отношения.

# 21
  • Мнения: 494
Знаете ли, от снощи се сещам за Него-човека, в когото се влюбих, когато бях на 16. Не мога да повярвам, че са минали 16 години...Не съм го срещала отдавна. Чудя се, добър ли е бил с него живота. Подозирам, че не и ми е малко тъжно. Как е при вас? Виждате ли първата си любов, знаете ли как живее?
О, да - знам. Почти съсед ми е и сега.  Все още е красив, но нищо повече -  всъщност съм страшно щастлива , че първата ми любов не е последната Simple Smile. Това, заради което го разлюбих, е валидно за него и днес. Не казвам, че си е струвало и тогава да се влюбвам, но в пети клас, трябва да се съгласим, човек не е особено обективен и никак не е чудно, че може да се влюби в едно повърхностно, елементарно леке, само защото това леке е най - красивото момче в класа и почти във всеки учебен час ти праща любовни бележчици... Laughing

# 22
  • София
  • Мнения: 18 685
Няма представа в какъв човек се е превърнал Rolling Eyes Не сме се виждали от години...Хубавото е, че докато беше с мен, беше абсолютен темерут, но по-късно срещна едно мило и слънчево момиче с голяма усмивка, което мисля, че е извадило на показ всичко хубаво у него Grinning Няма никакви драми, той не ми е голямата любов, просто първата Wink

# 23
  • Мнения: 2 448
Първата ми любов беше в 1 клас чак до 6 , много ме държа, че и до днес съм така, трудно ми минават трепетите.  Crazy
Сега ми е съсед, обаче няма нищо общо с тогавашното сладко момченце, дори не се превърна в хубав мъж като порасна, за разлика от мен.  Laughing

# 24
  • sofia
  • Мнения: 3 708
Може би, в крайна сметка, съм запазила от онези мигове само хубавото. Не мога да си представя да забравя някой, който така трепетно и истински/ да, тогава така си мислех Laughing/ съм обичала. Винаги, когато наближи пролетта и се сещам за него. Началото на март...как летя от онова неземно чувство, което, уви не изпитах никога  повече с тази му сила. Сега съм намерила моя човек, партньора, с когото си имаме детенце, обичам го, но не е същото. Знам, че е инфантилно, знам, че всичко е било детска любов, но...знам, че оттогава го търся. Чувството. Не съм срещала човека от 6-7 години. Когато, още навремето, влезе в казармата, нещо в него се счупи. Мисля, че полудя...Или се е захванал с наркотици. Но последната ни случайна среща я изживях много тежко. Той приличаше на развалина...Ще ми се да го срещна. Искам да знам, че е добре. Защото там съм оставила част от сърцето си. Егати мелодраматичното се получи. Не знаех, че ще събудя толкова чувства...

# 25
  • Мнения: 1 507
Помня го, бях на 15. Влюбих се още при първата ни среща, той обаче имаше приятелка. Няма да ви описвам за каква драма ставаше въпрос, предимно в моята глава, разбира се. Доста време се чувахме и виждахме на приливи и отливи, след това не бях чувала за него нищо, освен, че все още е с въпросното момиче, имат детенце.
Тази есен го мярнах. Погледите ни дори не се засякоха, но е факт - разтрепериха ми се краката... Има известна носталгия в мен и разни сантименти, не храня лоши чувства и се надявам да е щастлив Peace

# 26
  • Мнения: leet
Може би, в крайна сметка, съм запазила от онези мигове само хубавото. Не мога да си представя да забравя някой, който така трепетно и истински/ да, тогава така си мислех Laughing/ съм обичала. Винаги, когато наближи пролетта и се сещам за него. Началото на март...как летя от онова неземно чувство, което, уви не изпитах никога  повече с тази му сила. Сега съм намерила моя човек, партньора, с когото си имаме детенце, обичам го, но не е същото. Знам, че е инфантилно, знам, че всичко е било детска любов, но...знам, че оттогава го търся. Чувството.
Разбирам те, и мен разчувства, аз съм в същия процес на търсене, на моменти се замислям, че щом веднъж си познал това чувство, после цял живот нямаш мира...

# 27
  • Мнения: 1 374
Бях на 16, той на 21. Лятна любов.  Драмата се разви за сравнително кратко време, но на мен ми остана в сърцето. Заради/ покрай него направих неща, които в последствие по някакъв начин ми промениха живота. Не можехме да бъдем заедно по ред обстоятелства, но за малкото време изживях повече чувства и трепети отколкото, с друг с който съм била години.
Не мисля, че някога пак мога да се влюбя толкова безрасъдно и наивно. Даже напротив, след това станах доста по -безчувствена и предпазлива. Имам му скайп и телефон, но не и пишем и не се чуваме. Последно като го видях след 2 годишн пауза пак вкарах безумния влюбен поглед. Mr. Green По ирония на съдбата след като приключихме взаимоотношения, се сближих приятелски с негов приятел, от който той преди ме ревнуваше. Въпросния приятел и до ден днешен избягва да му спомянава като се виждаме, което ми е доста смешно.
А като за човек, не съжалявам за него, по-скоро щеше да е развали отколкото да ме подобри  Stop

# 28
  • sofia
  • Мнения: 3 708
Ами, ако е загубено? Ако е само веднъж и никога повече? Ако се залъгваме с това, че няма една Любов? Дали съм я изживяла пълноценно, дали съм я използвала до край?

# 29
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Не мога да реша коя е първата ми любов.  Thinking
Значи не е било точно любов.
Да речем, в тийн годините. Имаше един младеж. Много рядко се сещам за него.  Blush Сигурно е плешив. Може да е криминален субект, беше много луд като малък (отмъщаваше на баща си, че ги беше оставил). Надявам се, че той е станал по-добър баща.
Странно, но по-често се сещам за друго гадже, пак по тийн времето, в което даже не бях влюбена.
И двамата ги изоставих позорно, ама защо... И тогава не знаех.  hahaha
Не съм ги виждала и двамата от гимназията. Двадесет години.  ooooh!
П.П. Много се радвам, Паси, че си се превърнала в привлекателен мъж. Снимки на лични, моля! Joy Hug

Общи условия

Активация на акаунт