ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

При Хаджиева сме, но нас така ни лекува. Ох, и Ясен го мързи да яде сам в къщи.

Да се включа за самостоятелното хранене: на мен това ми беше трик изобщо да прояде нещо. Тя яде така от едногодишна, че и от по-рано прояви интерес към мацотенето с лъжица.

Защо не пробвате да им дадете сами да си сипват или нещо такова. Калина с удоволствие си прави сама млякото с бисквитки. При това не цапа много. Идеята е на баща й всъщност

Всъщност Пламен с удоволствие яде супата, която е готвил сам. А готвенето му започва и завършва с разбъркването на застройката, но за него това е да "готви цялата супа"! Трябва да пробвам да му кажа, че ще му разреша да я сготви, само ако после седне и сам си я изяде! 

Проблема май е в това, че аз не съм последователна в действията си и го обърквам. Има моменти, в които съм толкова твърда и го оставям сам да яде колко иска. В резултат понякога по цял ден почти нищо не яде. От където пък следват после огризения от рода на: "ми нали за това съм му макйа, за да си го нахраня"

Мяу, то при нас е цял ритуал, дърпа си стола, хваща черпака, бърка, сипва и т.н., но като хапне 3 хапки, или пийне малко сок, се засища и почват игрите, и след 1.5 часа /ако имам нерви да го чакам/ се присеща да си доизяде останалото. Ама на мен тези вечери по 3 часа хич не ми допадат и пак опирам до хранене с лъжица.

Здравейте,
и аз да драсна малко, тъкмо заспа и мойта щуротия.
Мяуче, желая ти успех с решаването на проблема за градината на Каля. Стискам палци и се моля нещата да се наредят по най-добрия за нея и вас начин 
За самостоятелността - в това отношение бих казала Валето е почти перфектна. Всичко си върши сама. Само дето още не я пускам сама да се къпе, че да не се полее със студена вода или да се попари. Иначе за тоалетни, обличане, взимане и избор на дрехи (не всеки път съвсем удачен, но става повечето пъти). С яденето и тя е на периоди, някой път си изяжда почти всичко сама, друг път не иска и аз трябва да й пъхам нещо в устата в движение, за да хапне поне малко. Но пък продължава да си е опърничава и щуротия, ама такава си е. Казвам си такова си е детето, ще порасне и ще помъдрее. То и аз съм била много щура като малка, но не помня баш на нейната възраст какви съм ги вършила  Вече няколко непознати хора ме съветват да я запиша на акробатика като порасне още малко.
Отивам да лягам, че дребен и той се буди по 100 пъти през нощта като кака си. Днес е спал само 1 час през деня. Как пък и двете ми деца се паднаха неспящи 

Ееех, скай...ти пък, какво приключение със ЗК...аз ако тръгна на хОмео, сигурно ще съм с подобни...
Мартин също не говори много, много за яслата. Неговата дружка пък дава пълен отчет на майка си и аз започвам да го разпитвам...очевидно обаче си е до дете и ще "взема да си взема" белжка.
Самостоятелен е според мен, когато не сме наблизо, т.е. в яслата, щото баба му и дядо му го гледат, като пеленаче още, пък при нас се поглезва. Та се радвам, че има социален живот детето.
Ох, доспа ми се здраво вече, отивам...

Ами Цве аз два пъти в годината опирам до ЗК и те все така ме разочароват..после хвърлям сол зад рамо, плюя си в пазвата и си викам - пази боже да не ги срещам.. все на мили хорица в бели престилки попадам..някой може и да помни очните неволи на Никс от миналата година.. и те бяха подтикнати от мисълта "око е не става така нека го види специалист".. побеляха ми косите и пак Х си го лекува ..да ни е жива и здрава.. и тя и личната лекарка, която токова пък ни разбира, подкрепя и помага когато опрем до нея..
за храненто - храни се сам от както го научиха.. друг е въпроса, че яде 5 хапки, нахранил се и след половин час гладен... аз  скрупули нямам.. ако се заиграе и като го питам 'искаш ли още' и каже 'да' - давам аз с лъжица.., ако ли не прбирам..като огладнее преждевременно - плод или забаламосвам.. но както знаете моя си е шматка и лесно се лъже и много забравя като е гладен.. тъй че лесна е моята..
иначе да си приготвя сам храна е на настроения.. обича да реже и да меси...за това си прави мекици със сирене и рязана краставица.. за друго и аз не мога да го допунсна в ръцете ми.. то само дивотии измисля.. аз пък не обичам някой да ми се пречка в кухнята и ситуацията става взривоопасна.. така че готвя като заспи..

Ей като сте заговорили за хранене да ви разправям аз Стоян как го нахраних вчера със Шамари  Сега ми е смешно ама вчера си поревах пък и днес, пък и ония ден.
 Той сам яде ама ако иска, вечер обаче все не иска, по сто пъти го питам и предупреждавам, че след като измие зъбите няма да яде и че в леглото не се яде и той все като си легнем измрънква "искам нещо да ям". Обикновено си го пропускам покрай ушите и минавам със забележката да е ял като е трябвало, ама вчера цял ден не беше хапнал нищо освен една филия сутринта, една ябълка и две хапки баница , та се смилих и му разреших да стане и да изяде една филия хляб на масата в кухнята, докато приспивам брат му. Изял нашия половин филия и дойде да си ляга, обаче се размрънка за приказка и аз пак ставай пускай приказка - Климент през това време пак реве, че съм му прекъснала цоцкането. След малко Стоян се размрънка че му тече носа и искал капки трети път ставам да взимам капките ама с Климент под мишница, че поне да не се дере пак и той взе че повърна всичко дето изял, а млякото вечер и без това ми е малко и съвсем ми прикипя, та почнах да нареждам "Ей писна ми от теб - гладен бил а нищо не си изял, сега брат ти гладен ще си ляга заради тебе и т.н. и накрая завърших излиянията с "Шамари ще ядеш!" Пък той се притесни нещо дотърча да си гризе пак филията и аз съвсем откачих и поне три пъти съм казала че ще яде шамари, а той "ама нали каза да ям!" Оставих го да яде под заплахата да не му чувам гласа и докато не свърши да не ми се мярка и пак легнах да приспивам малкия. След малко баща му се прибира от работа и той го посрещна с "Тате, а мама каза че ще ям шамари.Тя защо ме излъга?" Баща му: "Сигурно е нямала какво друго да ти даде" и пак "ама тя ме излъга че ще ям шамари, защо ме излъга?"
 Спирка няма и само аз си знам какво ми коства  да не ги изяде наистина тия шамари, но съм твърдо против боя, въпреки че на моменти така ми прикипява и много ми се иска да набия някой .
 

Ох Роро хем ми е смешно , хем ми се насълзиха очите  .. милата.. това нещо не си го преставям как го правите.. когато Никс беше бебе и го кърмех приготвях до себе си вода, пелена, и разните му там атрибути, за да не мърдам...  а то като има едно голямо хлапе и то си иска неговото.. незнам.. страх ме хваща.. и все отлагам да попорасне, да се справя сам.. пък сега като ми е едно лесно и свободно с него, вече не ми се връща назад пак с начале.. кърмене, повръщане, повиване... незнам, незнам..

А на мен ми звучи много познато.  Дани все намираше за нещо да ме вдигне и задължително акаше, та аз кърмя, слагам го на гърнето, после кърмя, после бърша аууу край нямаше.  Разказвала съм случката, когато Дани налапа 4 хапчета, пак докато кърмех, не знаех какви са и се изстрелях с него в банята, бъркам в гърлото, той повръща, а Ясен се дере зарязан посред ядене.  Сега се смея, но тогава бях...

Ясен пък от 2 дена си маха чорапите с думите: "мамо, топло ми е на чорапите..." 

ооо Скай, да ти кажа хич не съжалявам, като почне да ме целува и всичко забравям. А в Климент направо съм влябена    такова лъчезарно бебе е (пу-пу) и толкова малко му трябва, за да почне да се смее с глас и ме изпълва от всякъде, зарязвам и къщата и батко му и татко му че да седим и да си се хилим един на друг
 Леле Аврира, от това с хапчетататръпки ме побиха колко е бил голям Дани тогава?
  На Стоян последния бисер от тази вечер докато събирахме играчките пък беше "Мамо ти оправяй, аз ще ти платя" 

Леле, като ви слушам...направо незнам как се оправят майките с две малки деца, особено ако няма кой да им помага. Аз дори и в момента ме тресат нервите само с Яна, а пък тя е сравнително разбрано дете. Не си се представям и с едно бебе- сигурно ще съм в лудницата  .
Нашта мома пък от едно известно време вкара в обръщение изреченията - "Ти си лоша", "Ти не ме обичаш" и т.н. Обикновено изтърсва нещо такова, когато съм й се скарала за нещо. Хич не ми е приятно да слушам такива изказвания, но не я спирам да си ги говори - щом така чувства нещата. Но аз май много викам по нея - особено когато тръгнем нанякъде. Изобщо не можем да изминем големи разстояния - тя през цялото време се влачи на около 10 м зад мен с охлювска скорост и непрекъснато се заплесва наляво-надясно. Опитвам се да я водя за ръка - не и не. И така се тътрим и аз непрекъснато подканям и подвиквам - хайде, по-бързо, идвай..голяма мъка ми е. Добре, че поне не я нося, защото до скоро и това правех.

Тази седмица като слагах следобед Яско да спи и той ми вика: "мамо, мразя те"  защо? "защото ме караш да спя" . 
roverandom, свиква се, а и те са малки душички, пак се разтапяш.
Роро, Дани беше голям точно колкото нашите февруарчета.

Колко сте изписали - избрисали. То станало толкова интересно за модератори чак, аз па сичко изпущтих. 
Roroana, като те чета косата ми настръхва, и мен туй ме чака ако имам второ.
Ние си имаме нов проблем, човека не се напишква, става и мяуче, не казва пишка ми се само скимти. Като му дадеш гърне започва да се кара и да се бори в тоалетната да ходел, като отиде в тоалетната свършва работата и се започва страхотията. Първо борба да легне при мен, след това се започват болежките, от пръста на крака до ушите и носа, всичко го боли. Та вчера през нощта след двучасов тормоз започна да се жалва, че го боляло дупето и аз в пристъп на истерия се изкрещях, да ще те заболи, ама много силно ще те заболи като ти го насиня. Съвети приемам секакви как да го гътна безболезнено след пишкането.
За "Лошата мама" отдавна не обръщам внимание, обикновено бегам като не ме иска и си гледам кефа, баща му да се занимава, ама бърза пак ставам предпочитана, та и форума немам време да си погледна.
В нормалните градини, нормално ги учат на самостоятелност, там сами си се учат да се обличат и събличат, ние няколко пъти си ходихме с дънки на опаки, с джобовете отпред, ама бел кахър, нали се обул сам човека. И обущата си обува сам, та като го взимам много често има едно на терсене едно на опаки, обаче не му пречи, горд е че сам се оправя. По-големия проблем е, че май ги оставят и сами да си бършат дупетата, та няколко пъти омазани гащи намирам, лошото е че му се възпалява и го боли после. Обаче се надявам и това да се научи, при това въпреки мен се учи детето  . Ако зависеше от мен до сега щеше да си лежи и да чака аз да го обличам. Затова с две ръце  гласувам за нормална градина с нормална учителка.
В тая връзка твърдо и категорично, оплаквайте се от учителките, подавате официална писмена жалба, с копие до министерство на просветата и други отговорни органи. Така че директорката да е задължена да реагира, ако продължава тормоза над детето, направо молба до министерството да ти го преместят те, до всички телевизии. Аз ви подкрепям, мама им гадна, като не могат да работят с деца дини на пазара да продават. Мислете не само за своите деца, тази щом терори едно, няма да и е проблем да повтори и потрети, това значи още нови жертви. Затова "западните" са по-добре щото не кютат, няма го тоя робски манталитет, молим ви да си свършите работата. Щом не можеш да я вършиш, отивай си. Марче, ти ако им дадеш лош превод ще те молят ли да го направиш добре, айде мислете, вас кой ви моли да си свършите работата. Само щото имат детенцето ти в ръцете си трябва да ги молиш, те трябва да те молят. Eгати колко се ядосах, ако че не можах да прочета какво сте писали мога да си представя какво е ставало с бедната, златна Калинка.
За яденето пак ще ви повторя съветите, които при нас работят. Важно е цялото семейство заедно на масата, сервирате и за детето като равностоен член и оставяте право на избор в 80% от 100 върши работа, дори и да се е заиграл, се примъква и си сяда. Баща му сега се сети и за друг номер, някой вече го е прилагал и при нас действа много. Караме му се и му забраняваме да яде, казваме му, че само ние ще си ядем пък той не смее. Толкова му е забавно и така се хили, че изяжда повече от очакваното. За ходенето също тейко ни ме светна, колкото повече го чакаш - толкова повече се влачи, ако засилиш походката и малкото дяволче се мобилизира. Без да говориш само с върха на окото контролираш ситуацията и си ходиш, кефи ги вече сами да ходят, пък от друга страна още не смеят да си заодат, на друга страна. roverandom, пробвай номера в по-безопасно пространство, според мен и при теб ще свърши работа, за предпочитане е да се обадиш на някоя приятелка и дълго да си лафиш, та да не се нервиш, ще видиш колко бързо може да ходи сладураната ти  .
Айде гения бега да готви, надявам се да успявам по-често да се включвам, стискайте палци, днес се решава дали ще ме вземат на работа или още ще търся.