Честито на Ирка и семейство! 
Да сте здрави и щастливи!
Да сте здрави и щастливи!
- Публикувана: 18 фев. 2010, 15:13 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2010, 16:00 ч.
ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!
Ирка , честит син да ти е жив и здрав!
Като ви слушам за проблемите с височините и започвам да се радвам, че Стоян е в другата крайност. Много е странно, но напоследък ей така от нищо изведнъж почна да се страхува от високото - не е падал, дори не е имал и ситуация близка до падане, обаче сега го е страх да минава по катерушки по които преди половин година едва ли не тичаше. Ония ден се покатери до някъде и зацепи като магаре ни напред ни назад - седя 20 минути там докато намеря начин да го сваля (че носех и малкия в слинга) и никакво убеждаване че е толкова лесно иго може това не помогнаха
Отделно имаме проблем и с пишкането. Понякога, не си казва до момента в който започне да мокри гащите, друг път залисан в игра казва в последния момент и докато стигне до тоалетната свършил работата по пътя. Но обикновено като сме в къщи се случваи се преживява. Днес обаче беше брутално - навън, че и пълна програма с наакване
и го заяви вече при свършен факт с необяснимо спокойствие 
Не знам дали не е свързано с брат му и да се прави на бебе нещо 
и как да реагирам - нито е да му се карам нито да не му се карам.
да ти е жив и здрав!Като ви слушам за проблемите с височините и започвам да се радвам, че Стоян е в другата крайност. Много е странно, но напоследък ей така от нищо изведнъж почна да се страхува от високото - не е падал, дори не е имал и ситуация близка до падане, обаче сега го е страх да минава по катерушки по които преди половин година едва ли не тичаше. Ония ден се покатери до някъде и зацепи като магаре ни напред ни назад - седя 20 минути там докато намеря начин да го сваля (че носех и малкия в слинга) и никакво убеждаване че е толкова лесно иго може това не помогнаха
Отделно имаме проблем и с пишкането. Понякога, не си казва до момента в който започне да мокри гащите, друг път залисан в игра казва в последния момент и докато стигне до тоалетната свършил работата по пътя. Но обикновено като сме в къщи се случваи се преживява. Днес обаче беше брутално - навън, че и пълна програма с наакване
и го заяви вече при свършен факт с необяснимо спокойствие Не знам дали не е свързано с брат му и да се прави на бебе нещо и как да реагирам - нито е да му се карам нито да не му се карам.
Roro не му се карай.. период е ще отмине.. на твое място бих обяснила с най-спокойния си тон, че "той е вече голямо момче и бих се радвала ако стиска докато събуем гащите..." - само толкова... започни да го подпитваш на 1-2 часа дали не му се ходи до тоалетната и ако отговорът е 'не', напомни спокойно, че ако му се доходи трябва да ти каже навреме, защото иначе ще намокри гащите и ще трябва да се прибирате, а на теб хич не ти се иска, защото наън е толкова хубаво.. това е което аз бих казала.. ако запазиш самообладание до седмица ще пожънеш резултати..
Колкото до страхът от височини - обяснимо е да се появяват нови страхове в тази възраст.. аз бих говорила с хомеопатът ни и знам че точно с една гранула това ще отмине.. (е може би и със серия сополи след това де, но то е дребна работа)
Колкото до страхът от височини - обяснимо е да се появяват нови страхове в тази възраст.. аз бих говорила с хомеопатът ни и знам че точно с една гранула това ще отмине.. (е може би и със серия сополи след това де, но то е дребна работа)
Яна пък изведнъж прояви ужасен страх от буболечки. Скоро беше отворила една книжка със снимки на животни и ми показваше тези от които я е страх - мухи, скакалци, паяци, гъсеници, пчели. Отделно като й се случи да види паяк или хлебарка пищи истерично и бяга към мен и се потриса чак. Незнам от къде се появи това - мен също ме е страх от паяци и т.н., но нейното прилича на фобия чак. Аз пред нея не показвам, че не са ми приятни буболечките, даже напротив - пипам ги, говоря колко са симпатични (някои), но страхът й не отминава. Дано да е временно, че отърване от буболечки няма - навсякъде са.
Честито на Ирка, да й е жив и здрав момъка!! 
На Грийн пожелавам също толкова леко и бързо раждане и даже вярвам, че ще се случи. То не остана!
На Галка и Асенцето едно голямо, макар и закъсняло, гуш за рождения ден (те май и двенките са ти на осмо число?).
Гале, ти кърмиш ли я още или вече се отбихте?
Халюша пък имаше страх от вятъра. Роверандом, да, точно такива са "симптомите" на детския страх (писъци, паника и прочие), но при нея се стигна до нежелание да излиза, което ми дойде в повече. Постепенно отминава, както всичко друго. Не без наша помощ, разбира се. Всяко нещо с времето си, търпение да имаш.
В нашия случай предполагам, че има общо с бебето, но може и да греша. Какво им преминава през малките кратунки, само те си знаят. Поизчетох туй-онуй по въпроса, но се оказа, че трябва да взема частица от всяка теория и да сглобя пъзела, за да проработи. Доста сложно беше, почти се бях отчаяла.
На Грийн пожелавам също толкова леко и бързо раждане и даже вярвам, че ще се случи. То не остана!
На Галка и Асенцето едно голямо, макар и закъсняло, гуш за рождения ден (те май и двенките са ти на осмо число?).
Гале, ти кърмиш ли я още или вече се отбихте?Халюша пък имаше страх от вятъра. Роверандом, да, точно такива са "симптомите" на детския страх (писъци, паника и прочие), но при нея се стигна до нежелание да излиза, което ми дойде в повече. Постепенно отминава, както всичко друго. Не без наша помощ, разбира се. Всяко нещо с времето си, търпение да имаш.
В нашия случай предполагам, че има общо с бебето, но може и да греша. Какво им преминава през малките кратунки, само те си знаят. Поизчетох туй-онуй по въпроса, но се оказа, че трябва да взема частица от всяка теория и да сглобя пъзела, за да проработи. Доста сложно беше, почти се бях отчаяла.
Яна пък изведнъж прояви ужасен страх от буболечки. Скоро беше отворила една книжка със снимки на животни и ми показваше тези от които я е страх - мухи, скакалци, паяци, гъсеници, пчели. Отделно като й се случи да види паяк или хлебарка пищи истерично и бяга към мен и се потриса чак. Незнам от къде се появи това - мен също ме е страх от паяци и т.н., но нейното прилича на фобия чак. Аз пред нея не показвам, че не са ми приятни буболечките, даже напротив - пипам ги, говоря колко са симпатични (някои), но страхът й не отминава. Дано да е временно, че отърване от буболечки няма - навсякъде са.
Виктор е същата работа . Ако има муха в стаята изхвърча от нея като тапа с писъци... Същото е комари, паяци, калинки ... всякакви малки и пълзящи ... Обяснявам всеки път ,че не са страшни, че са много мънички и няма как да му навредят - без особен ефект... Ония ден го гледам клекнал до вратата с един чехъл в ръката и седи... Какво правиш тук , Вики? Чакам мравката да дойде и да я прасна с чехъла
... Имаме някакъв напредък , преди и дума не ставаше да седи с някое насекомов една стая 
...и дума не ставаше да седи с някое насекомо в една стая
Честит син на Ирка
Включвам се с молба за съвет- ако някоя от вас се е сблъсквала с подобно чудо...Преди време бях споменавала, че моята Ева отказва да яде плодове и зеленчуци. Понякогя успявам да я склоня да хапне (по-точно да изсмуче) няколко парчета портокал, от време на време се съгласява да пие фреш от ябълка- и това е! От зеленчуците яде единствено маслини и кисели краставички.
Струва ми се, че изпитва физическо отвращение и страх от това да схруска парче морков, ябълка и какъвто и да било друг зарзават.
Напоследък често има афти, чиято поява свързвам със странните й хранителни навици, и вече отчаяна и вбесена, две вечери подред я карам да хапва по малко краставица ( под малко имам предвид кубче 1х1см), буквално насила, със заплахи и закани и с много рев от нейна страна .
И двата пъти повърна след това.
Дайте идеи как да я подмамя и убедя поне да пробва различни видове зеленчуци и плодове...говоря, ям пред нея и обяснявам колко е вкусно- не и не.
Включвам се с молба за съвет- ако някоя от вас се е сблъсквала с подобно чудо...Преди време бях споменавала, че моята Ева отказва да яде плодове и зеленчуци. Понякогя успявам да я склоня да хапне (по-точно да изсмуче) няколко парчета портокал, от време на време се съгласява да пие фреш от ябълка- и това е! От зеленчуците яде единствено маслини и кисели краставички.
Струва ми се, че изпитва физическо отвращение и страх от това да схруска парче морков, ябълка и какъвто и да било друг зарзават.
Напоследък често има афти, чиято поява свързвам със странните й хранителни навици, и вече отчаяна и вбесена, две вечери подред я карам да хапва по малко краставица ( под малко имам предвид кубче 1х1см), буквално насила, със заплахи и закани и с много рев от нейна страна .
И двата пъти повърна след това.Дайте идеи как да я подмамя и убедя поне да пробва различни видове зеленчуци и плодове...говоря, ям пред нея и обяснявам колко е вкусно- не и не.
Бети, опитай да я заинтригуваш - купете плодовете заедно, измийте ги заедно и ги нарежете на интересни форми : звездички, кръгчета, триъгълници - обясни й за формите и цветовете - поиграйте - после заедно ги хапнете , защото те освен красиви са и много полезни ... Нещо такова ... дори и да не проработи , със сигурност няма да навреди
Виктор не иска пък да приема никакви лекарства - под никаква форма - не зависимо течни ли са , сладки ли са горчиви ли са ... Изприщвам се като се разболее. С изключение на витамини на таблетки Саностол , които са с триъгълна форма. Убедих го като гледахме Мики Маус: виж сега какви формички , виж триъгълника , като твоите витамини и Мики Маус ги обича , защото са полезни ... не знам как но мина номера и сега ги хапва с удоволствие
Виктор не иска пък да приема никакви лекарства - под никаква форма - не зависимо течни ли са , сладки ли са горчиви ли са ... Изприщвам се като се разболее. С изключение на витамини на таблетки Саностол , които са с триъгълна форма. Убедих го като гледахме Мики Маус: виж сега какви формички , виж триъгълника , като твоите витамини и Мики Маус ги обича , защото са полезни ... не знам как но мина номера и сега ги хапва с удоволствие
Това с неяденето на плодове и зеленчуци е много кофти. ..Яна пък отказва да яде всякакви готвени неща - супи, манджи не близва. Така е от бебе. В къщи продължава да не яде, само се надявам че в детската градина хапва поради липса на избор. Единствено майка ми успява да й набута някоя паница супа и то като е вторачена в телевизора и си отваря устата автоматично. Аз обаче съм против тези методи, всекидневно й сервирам храната сама да си я яде, но обикновено си остава непипната. Но все пак е по-малкия проблем, в сравнение с неяденето на плодове.