Как ще се чувстваш ако тя не отговаря на твоята любов.Ти се раздаваш-а отсреща един студен човек.Пак ли ще бъдат важни само твоите чувства?
Не мисля, че бих могъл да бъда влюбен в такава жена. А за това, което пита Немо, аз бих останал при детето.
- Публикувана: 24 фев. 2010, 16:24 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2010, 23:35 ч.
Може ли да живееш с човек,който не те обича?
Не мисля, че бих могъл да бъда влюбен в такава жена. А за това, което пита Немо, аз бих останал при детето.
Така се чувствам от една година.Той се държи добре,не излиза вечер по заведения,помага ми много и в домакинството и за детето.В началото имахме повече спорове,сега не.Може би е грешка,но много го ревнувам.
Грешка е Мария, обуздай си ревността, забрани си я, подтискай я, и в никакъв случай не я показвай! Каквито и чувства да има, ще убиеш и последните с ревност. Мъди мъдра и хитра, умна, загадъчна и неустоима! Не падай до дребнавост, битовизъм и разправии!
Глупости, ревността въобще не е грешка - за мен ако половинката не проявява ревност/в разумни граници, разбира се, а не болезнена такава/ - няма чувства
Детето умишлено ли е правено или е станала грешка, че не доразбрах нещо? А той като е решил, един месец след като е разбрал за него да остане с теб, през това време в размисъл ли е бил? И като казваш че се е върнал от чужбина и сте си подновили връзката имаше ли промяна в него тогава или промяната е дошла след новината за бебето? Защо се е разделил с другата, казва ли ти е? И като сте си писали СМС-и през тези години приятелски ли са били само или е имало нещо повече? Споделял ли ти е в тях за живота си с другата?
NEMO ти как би постъпил,да останеш с жена която обичаш или с тази,която си обичал и чакаш дете от нея?
Искаш да кажеш да съм я разлюбил докато е била бременна .... това не ми се е случвало
Ако намекваш за случаен секс и последвало забременяване ... не съм такъв човек - взимам мерки
Впрочем защо си сигурна че едно дете е повод един мъж да заобича една жена , която вече го е накарала да я намрази ?
Мария-Елена Ако няма редовен секс нещо куца, освен ако не е временно по здравословни причини или нещо друго.Няма ли интимност между партньорите трудно ще се получат нещата.По въпроса дали можеш да живееш с човек който не те обича - естествено ,че да ,но трябва да направиш компромис със себе си.
Ооооо, кой говори за ревност като ограничаване на личното пространство?
за мен ревността е това /от Уикепедия/
Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка. Ревността често е смес от други чувства като гняв, тъга и дори отвращение.
това ми ограничава личното пространство и усещането за свобода - дори само да се замисля дали да не се изпусна, че съм засякла Пешо, Гошо или бившия в квартала например и насреща получа неодобрително свиване на вежди, е достатъчно
Ооооо, кой говори за ревност като ограничаване на личното пространство?
Пък и аз не искам да крие нито любовта, нито ревността, нито никое от чувствата си!
Мария-Елена - ти работиш ли нещо, имаш ли други проблеми, които да те правят с изострена чувствителност?
Пък и аз не искам да крие нито любовта, нито ревността, нито никое от чувствата си!
Мария-Елена - ти работиш ли нещо, имаш ли други проблеми, които да те правят с изострена чувствителност?
Е, за теб достатъчно - за мен доказателство, че не му се нрави да си пия кафето с Гошо и Пешо, защото ме обича...най-елементарно казано. И аз не съм навита да сменя крушките на съседките например. Но темата е друга.
Мария-Елена, ще споделя при мен как беше. Гледах малкия до година и нещо вкъщи сама. Така и не можах да свикна да кибича по цял ден по градинките с другите майки, да сменям памперси навън, да обсъждам чуждите клюки. Съответно си ограничих контактите, без да го искам. Не можех и вечер да излизам така, както преди. От само себе си така стана. Беше ми скучно, еднообразно. Чаках моя да се върне, често уморен вечер и когато аз исках нещо да правим - той имаше нужда от почивка. Това ме изнервяше, дразнеше. Затова тръгнах на работа. Нещата коренно се промениха. Да не би и на теб това стоене вкъщи да ти тежи и да търсиш под вола теле
Мария-Елена, ще споделя при мен как беше. Гледах малкия до година и нещо вкъщи сама. Така и не можах да свикна да кибича по цял ден по градинките с другите майки, да сменям памперси навън, да обсъждам чуждите клюки. Съответно си ограничих контактите, без да го искам. Не можех и вечер да излизам така, както преди. От само себе си така стана. Беше ми скучно, еднообразно. Чаках моя да се върне, често уморен вечер и когато аз исках нещо да правим - той имаше нужда от почивка. Това ме изнервяше, дразнеше. Затова тръгнах на работа. Нещата коренно се промениха. Да не би и на теб това стоене вкъщи да ти тежи и да търсиш под вола теле
NEMO ти как би постъпил,да останеш с жена която обичаш или с тази,която си обичал и чакаш дете от нея?
Искаш да кажеш да съм я разлюбил докато е била бременна .... това не ми се е случвало
Ако намекваш за случаен секс и последвало забременяване ... не съм такъв човек - взимам мерки
Впрочем защо си сигурна че едно дете е повод един мъж да заобича една жена , която вече го е накарала да я намрази ?
