Мамо, изморен съм!

Не бих отрекла изцяло нашенската образователна система и традиции, защото има много ценни неща в тях. Не съм привърженик на американизацията на основното и средното ни образование, защото за мен то е направено като за малоумници, а не за нормални деца. Виж, колежите и университетите ми допадат като организация и резултати! За западноевропейските нямам подробна информация. Мога единствено субективно, от собствения си опит при среща с чужденци, да кажа, че като знания нашенци са много напред, но като мотивация и и самочувствие са зле.  Също и донякъде като "надушване" на приложението на придобитото знание. Но като че ли сме природно изобретателни на принципа "сиромах човек - жив дявол", но бих предпочела това да го придобиват и в училище. При едни добре написани учебници и добре балансирана учебна програма, на децата не само ще им олекне, а и ще хвърчат от мерак към училище!

Напълно съм съгласна с казаното от теб

Аз бих казала също, че при опростяване и по-добро поднасяне на материала има по-голям шанс след 12-и клас децата да са запомнили повече неща.
И друго - бих искала нашето образование да е обърнато повече към усвояване на умения и по-малко към усвояване на знания.
Умението да говориш добре. Да защитиш мнението си. Не чуждото мнение по предварително зададени теми. Това ли учим по български?

Умението да мислим логично и да изпробваме различни подходи, докато намерим какъв най-добре пасва на нашия проблем. Това би трябвало да ни остане след обучението по математика, дори съвсем в различна посока да продължим.

Но най-вече би трябвало да ни остане умението да общуваме на равна нога, да решаваме конфликтите, да бъдем полезни в рамките на някаква група, защото иначе колкото и да сме велики, надали ще ни приеме.
Тези неща звучат много минималистично, но се изграждат с години. И има повече вероятност да оставят следа от височината в метри на Джомолунгма, която ей сега може да се провери с Гугъл.
Въобще не мислите ли, че информационната ера обезсмисля ученето като зазубряне и възпроизвеждане на информация? Разбира се, има области, където без количество информация не може, например езиците, но и там без практика ученето е безсмислено.

Според мен, ти прекалено опростяваш нещата с това, че информационната ера обезсмисля ученето като зазубряне на информация. И противопоставяш знанията на уменията. Уменията също са знания. Всичко е знание. Мисля, че самото учене на теория е анатемосано като зубрене. Посочи ми една наука, в която няма нужда да се знаят основни теоретични постановки, пък и най-обикновени определения наизуст? Обикновено в едно определение е концентрирано най-важното за въпросния обект или процес. Голяма част от науката, благодарение на която сме стигнали до информационната ера е поставена на теоретични основи, които човек трябва да знае и дори някои неща да научи наизуст, за да може свободно да борави с материята, че и да се развива като професионалист.  Все пак не говорим за 3-годишни деца, нито за 6-годишни деца, а за училищно образование, което обхваща 12 години! Не може всичко да се свежда до елементарни операции.

Другите неща, за които говори - общуване, решаване на конфликти и други не са минималистични, а са доста сложни и започват да се изграждат първо в семейството и по неписаните правила на общността, пък чак после в училище. Не можем и да залитаме в посока само практика и учене на презентации, защото все пак трябва да има и нещо смислено в тази презентация, в противен случай ще е просто едно шоу без полезна стойност. Дори за да реши човек някакъв проблем, пак трябва да има информация и знание, което да може да използва. То не е като да питаш Гугъла, защото там ще намериш статия за това как да си построиш къщата, но в един момент ще се окаже, че едни прости инструкции няма да ти свършат работа, пък и да ти свършат, пак някой е учил теория и практика в строителството, че и докато е натрупвал опит е продължавал да учи теория, че ти да имаш информация за строителството.
Можеш да общуваш на равна нога само с равни, а животът ни е подчинен и на видима и невидима йерархия, която се поддържа.

Подкрепям Анда - да се намали фактологията. Да се научат да разсъждават върху фактите и да правят нужните изводи. Това куца на нашето образование.
И другото да могат да изкажат собствено мнение и да го защитят с аргументи. А не само да цитират критиците.
на скоро в сутрешно предаване  по повод у-ще разказаха следната история. Вазов решил да помогне на племеника си и му написал домашната работа за "Под игото". познайте как са го оценили? Кръгло 2. Явно критиците знаят по -добре какво е искал да каже дядо Вазов .

Точно това е, че за да може някой да се аргументира за нещо, той трябва да знае и много факти, а не да я кара само на наивен реализъм! Защото аргументите в науката трябва да са извлечени от нея и да са точно научни, а не някакви свободни съчинения без никаква теоретична основа! Тук имам предвид фундаменталните науки като математика, физика, химия, пък дори и философия. Научна есе с аргументи не е разтягане на локуми.

За литературата винаги е било така по нашенско. И си има своето обяснение - голяма част от текстовете имат за цел възпитаване в определени ценности, най-често патриотични, което означава, че нямаш право да подлагаш на съмнение мотивите на главния положителен образ в героичната проза и поезия! В нашенската традиция Героите са свещени крави, които са свръхчовеци без слабости или грешки! Същото е и с историята.

Не Не отричам, че трябва да се знаят основни факти и да се помнят, но не и всяка подробност. А децата ни са обременени с доста ненужни факти.. Например брой венчелистчета и др. подобни.
Хубаво е при науката, че като се знае общата логика може да се достигне до някои изводи. Пример математиката - помня основите. Сега мога да реша на дъщеря ми (7кл.) задачите без да си спомням всички формули, а си ги извеждам или за поглеждам в някой справочник за по-бързо.

За броя на венчелистчетата и подобни е ясно, че са ненужни глуписто!  Но теореми по математика, правила по граматика, основни физични и химични закони трябва да се знаят. Откъм нужност най-зле, според мен, е работата с историята - години, царе... и накрая едно голямо нищо. Ако щеш вярвай, нито една година не помня, освен тази на Освобождението. Но на стари години започнах да разбирам логиката на събитията.

Ох, отсега треска ме тресе като си помисля какво ме чака с кандидатстването след седми клас! Много бързо се сменят изискванията и кой знае какви щуротии ще трябва да учи за висока оценка!

Твърдо! Развива им логическото мислене, научава ги да пишат грамотно.
И аз си припомних доста факти от историята. И в това е голямата щуротия затрупват ги с множество дати и накрая децата не знаят дори в кой век са се случили основни събития. И в стремежа си да зазубрят датите им се губи логиката.
И мен ме разтрисат на моменти. Но после се сещам, че не аз се явявам.
На децата не им е лесно, гледам я моята госпожицата непрекъсното се готви за някакъв тест . А все още не е ясно всичко около изпита. Нямат избор учениците, ще трябва да се приспособят към всяка нова щуротия , която хрумне на някой.

Виждаш в думите ми абсолютизъм, какъвто не влагам.
Говоря по-скоро за тенденции, отколкото за универсални истини.

И за цели и средства.
За мен умението трябва да бъде целта, а информацията - едно от средствата за постигането й (другото е практиката и обратната връзка).
Например за да се науча да пиша убедително, трябва да познавам добре граматиката и нейните правила, да имам понятие от логика - най-малкото кое от кое следва или не следва, да имам понятие от елементарна психология, за да знам на какъв тип читател говоря и каква реакция мога да очаквам, да познавам различни видове литературни стилове, например като съм свикнала да чета различен тип произведения.
Всичко това съдържа и информация, разбира се. Но не като самоцел.

И друго. Не съм казала, че човек общува само с равни. А че училището е място, където в контролирана среда може да се учи да общува с връстниците си - например когато учителката предлага алтернатива за решаване на някой спор. На йерархични отношения има къде да се научи.

И в училището, и в детската градина има йерархични отношения и децата са част от тях.
Не съм съгласна с това разделение на умението и информацията. Човек още от раждането си учи обекти, явления и връзките между тях. Това е все информация, най-общо казано. Умението също е информация. И двете са знание! Подозирам какво имаш предвид, но това разделение на видовете знание е относително и то е основно в теорията, а в практиката не се разделят, а са части от цялото. Без едното го няма другото и обратно.

Андариел, на младини обичах да споря до плюс безкрайност. Вече не обичам. Лека нощ.

А, за какъв спор става въпрос? Представям аргументи. Най-лесно е човек да каже като теб, вместо да се аргументира! Хайде, лека нощ!

Когато говорим за стандартно БГ училище...

 
Някои частни училища (в БГ) са взаимствали от уч. система, за която искам да ви разкажа.
Това е уч.календар - в сиво са ваканциите и неучебните дни:


(линк, клик в/у картинката за по-голям размер)

Както се вижда - лятната ваканция е от 06 юли до 26 август. Следват: есенна; коледна; зимна; пролетна ...  
Учебните часове започват в 8,30. "Часовете" са от час, час и половина (различно е).
Следва междучасие от 30 мин., като излизането на двора е задължително (няма сняг, няма дъжд) освен ако не вали из ведро, но тогава пак се излиза от класната стая (тя пък продължително се проветрява през това време). Пак следват час, час и половина занимания, след което (в зависимост от графика) се обядва на стол. Който не харесва тамошната храна си носи домашна. Обяда е 30 мин. Преди или след него има пак 30 мин междучасие. Учи се час и половина и занятията за повечето приключват в 14, 45. По желание следват занимания с "външни" преподаватели (езици, спортове, музики и мн.др.), които се провеждат в училище.
В тази "бяла" държава организацията на уч. процес е направена с единствената мисъл да е добре за децата, а за работещите родители е лек кошмар... Те си мрънкат (доколкото знам), но  представителите на родителите в общоучилищния съвет имат право да предлагат и настояват за промени.
Казват (в дебелите книги пише  ), че БГ и въпросната уч.система си приличали, но различията според мен са съществени. Типично по нашенски сме намерили най-доброто (чуждото), но така сме го побългарили, че сме му разказали играта.

ее, такива ваканции през годината и аз искам и при такова условие съм готова да имат ваканция юли и август. Но, само при условие, че имат така поседмица-две ваканции през годината извън коледната и пролетната.
това с целодневното обучение мен не ме устройва, защото децата са затворени в училище почти по цял ден, трябва да обядват там и после нито могат да се подготвят святстно за следващия ден, нито да си починат, нито да си ходят на извънкласни форми. Аз искам децата ми да могат да разделят служебния (училището) от личния живот (извънкласните и домашната подготовка).