Второ дете+майчини страхове

Много добре я разбирам авторката.И ние се справяме съвсем сами,бабите са ни много далеч и нямат никаква възможност да ни помагат в отглеждането на децата.Сина ми е на 2г и 6м,а малката е на 1г и 4м.Аз все още не съм се върнала на работа и ги гледам сама,макар че сина ми ходи на ясла.Той също е правил температурен гърч цели 3 пъти Това бяха най-кошмарните ми мигове За съжаление няма как да разделя децата и когато баткото се разболее аз съм на тръни,но досега малката не се е заразявала.След третия гърч на сина ми започнах да търся начини за предотвратяването им.Педиатъра ми обясняваше колко е нормално и ще отшуми от самосебе си,а на мен ми идеше да му извия врата В карайна сметка една лекарка от Бърза Помощ ми каза да давам на детето по половинка Диазепам на 12 часа след като започне да вдига Т,така мозъка се успокоявал и не позволява да се стигне до гърч.Сменихме педиатъра,изписаха ни Диазепам и сега винаги си имам вкъщи за такива ситуации.От есента започнах да му давам Бронховаксом за подсилване на имунитета и тази зима не сме вдигали Т. След месец и малката ще тръгне на ясла,а аз ще се връщам на работа.На нея също ще дам Бронховаксом,за да не боледува и се надявам,че няма да ми се налага да излизам често в болнични.
Ей така се справяме ние без никаква чужда помощ. 

за момента имаме едно дете, много искаме още 1 та дори и 2, никой не ми помага в момента бабите са наоколо но си имат техни ангажименти а пък и аз не съм ги търсила за помощ, мъжа ми пътува често, но се справям не се оплаквам, парите никога не стигат и двамата получаваме добри заплати по принцип (сега сме на неговата и майчинството ми) и въпреки това все нещо не ни достига, все пак искам още поне едно дете, сигурна съм че ще се справим по един или друг начин. Напълно съзнателно и отговорно ще вземем решението кога е дошъл момента, и поредния спор за и против второ дете е вече досаден, всеки си има право на избор като искате 1 дете супер, който иска повече същото не е необходимо през три поста да се говори едно и също 

Ако искаш наистина второ дете няма толкова да се замисляш.
Имам едно дете и още от самото му раждане знаех че няма да е само,живот и здраве скоро ще стане батко.В момента имам подкрепата на моите родители но за тези 4 г. на които е синът ми сме живяли и сами и отново бъдем сами скоро,вярно е че е по различно когато имаш кой да помага ,но когато човек е сам много повече се мобилизира и оправя даже и по добре ,отколкото да разчита на друг.
За финансовата страна,таткото да е жив и здрав,изцяло разчитаме на неговата заплата,поне на този етап.
За боледуването,няма начин да поставиш децата в изолация,колкото и да се пазят те си боледуват.

Не разчитам на помагачи. Баби или няма, или нямат желание. Точка. С мъжа ми се оправяме сами. Бавачките са скъпи. Предпочетох да не ходя на работа и да гледам децата. Само мъжът ми работи. През първите 3-4 г., когато се родиха децата, едвам свързвахме двата края. Сега сме добре. Нямам намерение да започвам работа. Не виждам смисъл децата ми да ги гледа някой друг, а аз да бачкам, за да плащам заплатите на детегледачки, частни учители, чистачки и готвачки. Защото, ако работя, със сигурност като се прибера вечер скапана вкъщи, няма да яхна прахосмукачката или да се метна на котлона. Стоейки си вкъщи спестявам на семейния бюджет около 1000 лева. Може би бих могла да изкарвам и повече, ако ходя на работа, но предпочитам да съм по-близо до децата, които съм създала.

поздравления! Моето мнение е същото! Дано само не ни обвинят в мързел,че си стоим в къщи.

много странна, песимистична някак тема
край мен живеят хора от най-различни националности и религии, повечето от тях имат по 3 и 4 деца. Всички са емигранти, т.е. нямат родна почва, нямат баби и дядовци, някой имат гледачки, други не. По три-четири породени си ги гледат, и кое го прави лесно - просто не се впрягат. Че ще боледуват, че може да имат сериозни здравословни проблеми, че някой не се наспива, къщата е разхвърляна, а няма сготвено - всичко може да се измисли и организира.

и взимайте пример от дафодил няма баби, братче, няма мъж, ама не съм прочела някога да се е оплакала.

Даже и шофьорска книжка нямам 

И ние нямаме баби,дядовци или детегледачки. Самичка си го гледам и съм си много доволна и горда от това.С мъжа ми сме си доста млади (аз на 21, той на 26 ), но както успяваме с първото, така ще се справим и с второ.То вярно че за дете се искат пари, но който наистина го иска намира начин.

Точно така. Тук въобще не става въпрос за братята-роми и техните 10-15 чавета, живеещи в абсурдни условия. На две деца винаги може да им осигуриш нормална среда. Не е задължително да им плащаш 5 школи, уроци по 4 езика и т.н. Съвременните майки пресилваме страховете си и излишно си самовнушаваме нови и нови. Включително и аз самата. 10 години ми бяха необходими, за да се реша на второ дете. След като се роди се чудех Защо чаках??? и съжалявах (все още съжалявам), че съм изгубила време, щях да родя и трето.

Как се справяме? Поделяме си задълженията с мъжа ми. Понеже при мен е по-проблемно да отсъствам от работа, той поема децата, когато се налага. Щом си намерила вариант и двамата да работите, а детето си е у дома, не виждам проблем да сторите същото и с второ дете. Финансово - макар да ти се струва трудно, ще се оправите. Когато бяхме трима доходите ни бяха по-високи, а все се чудех как бихме се оправяли четирима, и ние все изхарчвахме всичко до стотинката. Е, сега се справяме с по-малко средства, разпределени на повече гърла  . Разбира се, че е по-приятно да ходиш на почивка два пъти в годината и да не спестяваш от развлечения, но може и иначе. На всичко се намира начин, права е Франческа Салиери. Ако спреш да го мислиш толкова и действаш, може би няма да съжаляваш впоследствие. Успех!

Да, много верни думи, остава на вас решението, но не е невъзможно да си имате второ, ако е на кърма и има да износва дрехи от познати, педиатрите, ако се наложи да се ползват-да е близката поликлиника, дано не се налага антибиотици или хапчета, но пък има хомеопатия, която излиза и по-евтино.
А организацията ако е налице хич не ти трябва никой около вас. От личен опит ти го казвам-и децата и вие ще сте по-спокойни.
Късмет!

Както се вижда от линийките по долу чакаме второ дете и то с голямо желание.Не сме имали и минутка за съмнение че няма да  се справим,въпреки че с мъжът ми сме сами(не че нямаме баби,но не помагат),работи само той и големия син е панта голяма.Не желая детегледачка да гледа децата ми,за това ще си ги гледам докато финансово можем да си го позволим(естествено този период е до ясла горе долу или градина.)
Така че мила,който има желание,има и дупе да го направи,другото са несериозни оправдания.Аз съм сигурна че ще се оправим,успех и на теб

И аз искам второ, ама не ми стиска;) И това, че е въпрос само на желание и емоция - ами не е така! Нямам помощ никаква, освен от таткото, но той е на работа. Имах гадна първа бременност - въпреки, че лежах на легло 2 месеца, пак родих 35 г.с. Е, какво ще правя, ако пак се наложи да лежа и да ставам само до WC? Кой ще ми гледа по-голямото дете... като разсъдя трезво...май ще си остана с това. Трябват и финанси, и време да му отделяш. Седнете с мъжа си, помислете и го решете. Само вие си знаете.

Мим, детето ти е малко. След 2-3-4 години пак прецени.

И аз смятам че ще мислиш по различен начин след време,а таткото ако е на постоянна работа не мисля че ще е проблем да ползва едномесечна отпуска,дори и сега да решите нещо.Нашият тате така ще направи,за да помага в началото.

Интересна тема. Струва ми се, че трябва да не разсъждаваме толкова, а да се отдаваме на инстинктите и емоциите си - тогава ще сме далеч по-щастливи. Две деца не са 12, както се случва в не едно и две ромски семейства. Семейство с две деца не е 'многодетно' Щом авторката се замисля сериозно, значи е отговорна и иска да направи правилен избор. Също значи, че въпросът й е не 'дали', а 'кога' ще е най-добре. На въпроса 'кога' няколко майки са отговорили.
При мен лентичките показват, че чакам второ. Преди да забременея по принцип само исках второ, но не сега, може би след още 2-3 години, евентуално... ако "ситуацията" тогава го позволява. Сега не съжалявам, че съдбата ме изненада предварително - тези 'мислителки' като мен и авторката понякога имат нужда от помощ от провидението 
За финансовата част - ще цитирам народната мъдрост: "дупе знае и 2, и 200" - и ние така. Парите никога не стигат, независимо от номиналното им изражение. Ние имаме лизинг, ипотека Криза е, аз съм на заплата, а мъжът ми е в частния бизнес.. сега остава основен източник на доходи... Имаме не голямо жилище, само с една детска, ами сега с разнополови деца... Винаги съм искала детето/децата като поискат нещо илии аз ако поискам да го/ги поглезя, да не казвам "много е скъпо" или "сега нямам пари"... Обаче дори сега понякога го казвам, предполагам, че ще ми се наложи по-често...
В един момент си налагам да не се вслушвам в "гласа на разума" с разсъждения от подобен сорт и давам гласност на "гласа на сърцето", който ми крещи "я стига глупости, нали съвсем скоро ще си гушкаш най-съвършеното малко създание на света" 
Болестите са нещо нормално, ще си боледуваме и ще се лекуваме заедно. бабите са налични, работещи, но предпочитам да са последен вариант.
Мисълта ми е - всяка разумна, образована и отговорна майка има страхове, но е добре да слуша и сърцето си