Второ дете+майчини страхове

А ако си разумен и правилно преценяваш реалността -  не се поддаваш само на емоциите.

Не съм писала за емоции, а за начини.
И животните имат емоции.
Хубаво и човек да ги проявява.

Лошото е, че след 10-15 години отново те обземат емоции и тогава се ядосваш на себе си, че си бил прекалено голям прагматик а не си се поддал на емоциите.Това го знам от хора, които са послушали разума а не сърцето си и сега съжаляват, че на са родили второ дете.Винаги може да се отгледа още едно дете стига човек да има желание да се бори.

Всеки си има любима тематика, обаче съм забелязала, че пусне ли се тема за второ дете, nana77 задължително е вътре, направо е оторизиран говорител на еднодетните майки 

Бебето никога не сме отделяли от болната кака. Няма смисъл. Вирусите си ги обменяме у дома преди да сме разбрали, че сме болни - нали имат инкубационен период. Пък и до 6 месеца бебето има доста силна имунна защита от антителата на майката, останали в организма му от времето на вътреутробното развитие.

След това, естествено, си боледуват и двете. Менкат си вируси, няма как. Взимаме си болнични с таткото, редуваме се. Имаме и баби обаче, и при по-лека болест, ги гледат те. Ако нямахме баба под ръка, повече болнични и отпуски щяхме да ползваме, както се е случвало.


Подкрепям мнението, че второ бебе е много малък разход.

И мнението, че е страхотно с две деца! 

Що? Преча ли ти нещо? Твое си е моето мнение и си го отстоявам. И определено смятам, че човек, който ражда независимо кое дете като поредност без да е преценил нещата правилно - не е отговорен.

Във форума всеки си има мнение - аз пък съм забелязала, че в подобни теми задължително има по 1-2-3 майки, които възторжено защитават тезата, че колкото повече деца, толкова по-добре и нищо друго не е от значение.

Не ми пречиш въобще. Просто забелязвам, че темата ти е слабост. Мен лично не ми дреме кой колко деца ще роди и с колко пари ще ги гледа.

Аз съм съгласна с тебе, не че има нещо лошо във второто дете, ама да го наравя само защото искам пълна къща с деца някакси няма смисъл. На мене мойта принцеса ми е напълно достатъчна, имайки се предвид, че имам и здравословни проблеми благодарна съм на Господ

Все едно че слушам себе си преди 5 години.
Не защитавам безотговорното раждане на деца, но винаги може човек да отгледа две деца , стига наистина да го иска.
Точно това е смисъла на родителството, да забравиш себе си в името на детето.
Да, ако не бях родила дъщеря си щях да имам време само за мен, щях да отида на море тази година и ли щях да направя много други неща, но никога нямаше да изпитам онова неповторимо чувство да стана майка отново.Мириса на новородено, първите усмивки, крачки, думи....
Сега като ме прегърне и каже"Мамо бичам тебе" и немога дори да си представя, че въобще е стоял въпроса дали да родя второ дете.

Не знам защо темата се превръща отново в спор и се привнасят настроения от други теми... Явно авторката е на кръстопът и е пуснала темата, за да чуе мнения, да получи кураж, а не да чете караници...
Аз също искам второ дете от известно време, но не на всяка цена. Мисля, че трябва да се премисли всичко преди да се вземе такова решение.
Искам да ви обърна внимание на моите страхове по въпроса. Дъщеря ми се роди с доста здравословни проблеми. Благодарна съм на съдбата, че сега всичко е наред, но няма да забравя лекарите, прегледите, сълзите, страхът, всички специализирани грижи, от които се нуждаеше. И все пак сега е добре и няма помен от всичко това - разминахме се леко. НО! Ако нещо по-лошо се случи на второто ми дете? Ще бъде ли здраво? Това е което се питам всеки път като се замисля за второ дете. Как вие, майките с повече от 1 дете, се решихте и нямахте ли такива притеснения?

Човек никога незнае какво ще му донесе бъдещето, но и не бива да се страхува от него.
Каквото е писано да бъде, ще бъде.
Не може да живееш постоянно питайки се какво ще стане.
Страхувах се да родя втори път, защото едва не загубих първото си дете по време на раждането.
Страхувах се да забременея отново след като вече престрашила се да родя второ дете направих спонтанен аборт.
Съпругът ми беше категоричен след първото раждане, че не иска повече деца, беше преживял трудно страха да не ме загуби.
Човек винаги ще има своите страхове, но не бива да им се предава.
Страховете са за това, да се борим с тях.
Аз се преборих с моите и не съжалявам.

Винаги съм искала поне 2 деца, но пък в началото на брака си не предполагах, че ще имам проблем със забременяването. Първата ми успешна бременност беше факт след 6 години чакане. Скоро след като се роди Дара започнахме опитите за второ, някак дори без да го обсъждаме с мъжа ми, явно и за двама ни едно дете не запълва представата за завършено семейство. За щастие както се вижда успяхме наскоро и ако всичко е наред ще имаме време и за трето. И ние нямаме баби и дядовци подръка, а относно парите - имаме си почти всичко от първото бебе. Ако имаме късмет да се кърмим дълго, ще трябват само пари за памперси 

Иzвинявам се, че малко.. така се включвам, но точно това ми "иzбоде" очите. Защото е абсолютно и беzспорно истина   Blue_eyes, наистина поклон, иzляла си моите мисли.

Точно днес имах дълъг и иzключително натоварващ zа мен раzговор с една блиzка поzната. Която е в точно таzи ситуация в момента. Чакали са прекалено дълго с мъжът й и на са си родили второ дете.. и до днес. Дъщеря им е вече студентка. Все "не бил момента", не друго.. И сега.. е вече късно, zащото поради няма да иzброявам какви тежки zдравословни проблеми тя не би могла вече да zабременее. Дори и да иска. А тя чак сега се е сетила, че винаги го е искала, просто все са отлагали. Но вече край, окончателно. И се съсипа от мъка пред очите ми днес. Съжалява ужасно zа "иzпуснтия влак" беz право на връщане наzад.
Иzвинявам се че така сълzливо, но... точно такова ми е днес  

Към авторката.. ще се справите, бъди сигурна. А zа помощта от роднини... ами нямаш представа колко лесно в същност е беz такава  

И за първото ни дете, сега ЖЗ и за бебето винаги ни е помагала и ще ни помага баба. Децата си имат една баба, но тя не работи и се е отдала на тях.
Работодателите ми са благосклонни и колкото и да мога да отстъствам заради децата, не бих злоупотребявала, при условие, че вкъщи ги гледа сигурен човек.
При липса на баби работи варианта - да си "осиновите" баба, има толкова самотни и свестни женици (комшийки, познати в близост), които в екстремни ситуации биха поели грижата за децата (дори и с/у заплащане, ако щеш). Окуражаващото е, че много родители се справят, което показва, че не е толкова страшно и невъзможно, просто е въпрос на желязна дисциплина и организираност, както и на малка доза късмет.
Успех и не отлагай дълго! Всяко дете е различно и си идва с късмета. Щом имате желание и възможност, не се колебайте, трудностите и лишенията ще ви се отплатят (двойно)!

П.С. ...и аз се подразних от неизменните, дежурни реплики и дуплики за или против 2-ро дете, барабар с абонираните за тях потребители... Авторката не търси чуждо мнение ДАЛИ да се реши, а пита трудно ли е, как би се справила. Вместо да се включат майки с две деца и да изкажат мнение по въпроса, трябва да пишат такива с едно дете, които да вменяват, че щом решиш да повториш, значи мислиш безотговорно ли? За мен многодетните майки в никакъв случай не са безотговорни или плиткоумни същества, поддаващи се на емоциите си. Точно обратното. Възхищавам се, че има останали такива жени. Колкото и да са малко. И се потрисам от това, че има друга категория майки, които се дразнят на техния мироглед и недоумяват. Отстрани изглежда меко казано отвратително.
Съжалявам, че за пореден път чета толкова жлъчна тема.

Отговарям на въпроса на авторката - няма начин да предпазиш децата да не си разменят вируси .Обикновено първо се разболява едното и като се оправи то идва ред на другото.Настинки , шарки и др. ще ги минеш по два пъти.