Няма идеални моменти, но когато детето е факт, начини се намират. Не можеш да си предствиш колко комбинативен става човек. Вярвай ми, аз съм с едно почти на 5г. и второ на 8 месеца, без баби и с плаващ по 4 месеца мъж 
- Публикувана: 26 фев. 2010, 15:10 ч.
- Последно мнение: 23 март 2010, 17:20 ч.
Второ дете+майчини страхове
Така ще отговорям телеграфно на въпросите 
Справяме се без баби/дядовци.Майка ми е починала отдавна,свекърва ми е с операция на тазобедрената става.
Когато тръгнах на работа след като първото ми дете навърши две години наехме бавачка.Две бавачки е имала и двете са невероятни.Скрупули нямам в това отношение.
Разликата между двете ми деца е три години без девет дена.Двете са момичета.Сега ги гледам сама т.е. голямата ходи на градина,а аз съм с бебето.Бяха болни и двете,но неволята се притичва на помощ и нещата си идват рязко по местата.
За бебето носи основно дрехи от сестра си,но също има и доста нови/не са били необходими/
Изцяло на кърма беше до 6м.Сега чат-пат яде пюрета,но аз ги правя.Така,че пак малък разход.
Финансите идват от заплатата на съпруга ми,аз вземам малко майчинство.Парите ни стигат
Справяме се без баби/дядовци.Майка ми е починала отдавна,свекърва ми е с операция на тазобедрената става.
Когато тръгнах на работа след като първото ми дете навърши две години наехме бавачка.Две бавачки е имала и двете са невероятни.Скрупули нямам в това отношение.
Разликата между двете ми деца е три години без девет дена.Двете са момичета.Сега ги гледам сама т.е. голямата ходи на градина,а аз съм с бебето.Бяха болни и двете,но неволята се притичва на помощ и нещата си идват рязко по местата.
За бебето носи основно дрехи от сестра си,но също има и доста нови/не са били необходими/
Изцяло на кърма беше до 6м.Сега чат-пат яде пюрета,но аз ги правя.Така,че пак малък разход.
Финансите идват от заплатата на съпруга ми,аз вземам малко майчинство.Парите ни стигат
Към авторката: щом отпада финансовия проблем, остава само едно - желанието! Има ли го - всичко става С баби, без баби - все ще се справите. Няма майка да не си е отгледала детето/децата.
Е, наистина с второ отпадат някой разходи /особено ако се кърми/, но все пак трябва да си мисли и за следбебешкия период, щото то няма да е все бебе..........
С баби, без баби - все ще се справите. Няма майка да не си е отгледала детето/децата. Е, наистина с второ отпадат някой разходи /особено ако се кърми/, но все пак трябва да си мисли и за следбебешкия период, щото то няма да е все бебе..........
Просто според мен не го искаш истински второто дете.
Това смъртен грях ли е?
Защото аз си написах, че не искам да се справям с безумни задачи. Не че няма да се справя, но не е нужно.
На теб какво ти става днес?Станала си с лице към възглавницата и гледаш да си го изкараш на мен ли?Хайде си намери някой друг!
Що се отнася и до този ти въпрос - не е смъртен грях!Нещо напълно нормално е!Но някои хора смятат, че по задължение трябва да имат две деца и в такива случаи си търсят оправданията!
За това според мен в такива случаи е по-добре да си мълчат, отколкото да търсят в останалите безуменсъвет за да успокоят незнайно защо гузната си съвест.Да, с две деца е по-ангажиращо, но пък необяснимо по-хубаво!
Просто според мен не го искаш истински второто дете.
Това смъртен грях ли е?
Защото аз си написах, че не искам да се справям с безумни задачи. Не че няма да се справя, но не е нужно.
На теб какво ти става днес?Станала си с лице към възглавницата и гледаш да си го изкараш на мен ли?Хайде си намери някой друг!
Що се отнася и до този ти въпрос - не е смъртен грях!Нещо напълно нормално е!Но някои хора смятат, че по задължение трябва да имат две деца и в такива случаи си търсят оправданията!
За това според мен в такива случаи е по-добре да си мълчат, отколкото да търсят в останалите безуменсъвет за да успокоят незнайно защо гузната си съвест.Да, с две деца е по-ангажиращо, но пък необяснимо по-хубаво!
Нищо ми няма. Просто попитах, защото го беше написала така, че ми се стори, че едва ли не е голям ужас да нямаш второ дете.
Съжалявам, ако написаното е прозвучало като заяждане - не съм имала това предвид.
Вярвай ми, аз съм с едно почти на 5г. и второ на 8 месеца, без баби и с плаващ по 4 месеца мъж
Аз на твое място щях директно да се метна в морето 
Напълно те разбирам! имах подобни колебания, преди да седнем със съпругът ми и да обсъдим всички предимства на четиричленното семейство. Баби си имаме, да са живи и здрави, но по онова време работеха и нямаше как да разчитаме на особена помощ. В интерес на истината- аз не вярвах, че ще мога успешно да се справя с отглеждането на 2 деца, но надминах очакванията си . Няма нищо страшно- то ако беше така, нямаше да има толкова много семейства с поне 2 деца.
сега съм на мнение, че да имаш трето дете, е абсолютно геройство, но и за този случай ще се намерят хиляди хора да кажат, че не е непосилно.
ще се нагаждате взаимно и ще изградите семеен ритъм. съвсем естествен процес.
а страхове винаги ще има. колко майки си признават безумният страх от самото раждане ( не като болка, а като отговорност). същото е и с поемането на отговорност да имаш още едно дете- ако имаш вътрешна увереност, че ще се справиш, другото не е от значение.
. Няма нищо страшно- то ако беше така, нямаше да има толкова много семейства с поне 2 деца. сега съм на мнение, че да имаш трето дете, е абсолютно геройство, но и за този случай ще се намерят хиляди хора да кажат, че не е непосилно.
ще се нагаждате взаимно и ще изградите семеен ритъм. съвсем естествен процес.
а страхове винаги ще има. колко майки си признават безумният страх от самото раждане ( не като болка, а като отговорност). същото е и с поемането на отговорност да имаш още едно дете- ако имаш вътрешна увереност, че ще се справиш, другото не е от значение.
Какво да кажа,чакаме второ дете в края на юни. Исках го и го искам много силно. Имам се за късметлийка, баткото от сега се очертава безумно равнив. Колкото по-наближава,повече ме хваща шубето как ще се справя, но дълбоко в себе си знам,че ще се справя. Мъжът ми е май по-изплашен Жилището ни нее голямо,но пък сме си отделно. Заплатат,моята сепециално не еголяма,но има година и нещо от както съм пак на работа,така че майчинските би трябвало да е много различно от сега. Всеки месец на края сме пред фалит,но какво от това.
Исках го и сега съм благодарна,че ще си имам малко момиченце,освен красивия ми ненагледен син.
Жилището ни нее голямо,но пък сме си отделно. Заплатат,моята сепециално не еголяма,но има година и нещо от както съм пак на работа,така че майчинските би трябвало да е много различно от сега. Всеки месец на края сме пред фалит,но какво от това.Исках го и сега съм благодарна,че ще си имам малко момиченце,освен красивия ми ненагледен син.
айде и аз да се опла4а...искам второ дете има кой да ни помага свекър ми е ве4е пенсионер и страхотно се справя с малкият когато се налага бабата също го гледа но тя работи проблема е 4е живеем с тях вярно 4е апартамента е 130 квадрата но по някога ми дотяга а с още едно дете хамалогията ще е още по-голяма а и ще трябва да се договорим за още една стая...свекъра е страхотен 4овек но свекървата е малко по-особенна 
сега ще ме навикате но като запо4на да си ме4тая за още едно беб4е и заедно с хубавите 4увства веднага запо4вам да мисля и за рисковете от бременността за неприятното мъкнене в жегите с този ми ти корем.....с първата бременност си мисля 4е е по-лесно понеже мен известното ме плаши пове4е от неизвестното 
но все пак искам още едно беб4е....
сега ще ме навикате но като запо4на да си ме4тая за още едно беб4е и заедно с хубавите 4увства веднага запо4вам да мисля и за рисковете от бременността за неприятното мъкнене в жегите с този ми ти корем.....с първата бременност си мисля 4е е по-лесно понеже мен известното ме плаши пове4е от неизвестното но все пак искам още едно беб4е....
Честно казано не съм готова за втора дете, а май и не искам такова. Знам, че звучи грубо, ама първо не знам дали ще се справя аз едвам се оправям с две работи, куп други задължения освен бебка...слава на Бога ми помага таткото, бабите, приятелките ми. Ама вече близо 2 год държа здраво юздите и всичко е под мой контрол-някакси не искам да излизам извън ритъм. Макар, че знам, че тея неща стават ненадейно-опитвам се да си отгледам принцесата и да сме щастливи с татко й. Той си има момченце, така че е предоволен има си по едно от всеки вид
За разлика от всички до тук и скам да се похваля, че аз има на кого да разчитам. От цялото си сърце благодаря на майка и татко. Живеем в една къща. Мама не работи, татко - да. Винаги по всяко време на денонощието има на кого да разчитам. ОБИЧАМ ГИ! ДА СА МИ ЖИВИ И ЗДРАВИ! Чакам второ бебе. Баткото е на 8 год. и е сравнително послушен. Разбирам Ви, мами, как се чувствате без "патеричка", на която да се опрете. Жалко, че не мога да дам никаква идея. В това отношение съм голяма късметлийка май.
Но мястото на този пост е най-малко в тази тема!
до колкото прочетох темата е за майчини страхове това че има кой да ми помага не значи че нямам други страхове както вече съм писала la_chiquita_linda, не съм искала да те засегна. Всеки си има някакви страхове, пък дори и да е за първо дете. Може да не съм разбрала добре притесненията на sana77. Нормално е, човек да изпитва притеснение или страх от новото и неизвестното. Все пак появата на нов член в семейството променя може би много неща в утвърдения начин на живот. Аз също се притеснявам какво ще бъде след раждането. Баткото за сега не рвнува, но не се знае. Притеснявам се дали ще имаме постоянно възможност да посрещаме всички нужди. Притеснявам се дори от самото раждане макар, че първият път беше леко. Имам още много притеснения и страхове, но те си остават за мен.
до като бях бременна вкъщи бяхме двете крайности аз черногледа все глупости и ужасии си мислех ако това стане или пък това-а за мъжо всичко беше розово той беше сигурен че всичко ще е на ред и всички ще сме ок даже към края не ми даваше да влизам във форума че съм четяла където не трябва 
На нас също никой не ни е помагал. Трудно ни е с дете и куче. Мъжът ми ходи в командировки. Искам второ дете, макар да няма да имам този шанс, но няма начин да няма начин да се справи човек. Аз останах с впечатление, че повече те притеснява как да предотвратиш вирусообмена от голямото към малкото дете. Разделени по стаи, докато тряе болесттаи бебето е още малко. После каквото за едното, такова и за другото.
На нас също никой не ни е помагал. Трудно ни е с дете и куче. Мъжът ми ходи в командировки. Искам второ дете, макар да няма да имам този шанс, но няма начин да няма начин да се справи човек. Аз останах с впечатление, че повече те притеснява как да предотвратиш вирусообмена от голямото към малкото дете. Разделени по стаи, докато тряе болесттаи бебето е още малко. После каквото за едното, такова и за другото.
А когато живееш само в една стая?
Препоръчани теми