Алкохол

Наистина мисля, че възрастните децата си за нищо ги нямат, оттам и децата - тяхното възпитание.
Заливане от смях, когато двегодишен мъник допие чашите на гостите, топене на хапка във вино, какво ли не.
После "ама недей".

Една разведрителна смешка.
Отиваме да вземем таткото от работа. Там редовно нещо някой се черпи, редакция, повечето хора са несемейни по една или друга причина, стоят до късно и... така, черпят се, и с храна де. Този път някой беше имал повод, защото извадиха много хубава кутия шоколадови бонбони. Аз си вземам, подават на детето, а то поглежда бонбоните и възмутено отговаря: Алкохоооол?
Били пияни вишни. Ама кой да види, де.

Честно:
 Вие кога за първи път опитахте алкохол?
8 ми клас, екскурзия с новия клас, математическа гимназия в София, т.е. елитно училище. Всики се напиха, някои повръщаха, имаше счупени стъкла. Бяхме с учителка и годината е 1991. После конско и наведени глави, до следващата екскурзия, вече без учител, в каря на учебната година. Искам да кажа, нямаше чуство на вина.
 И какво мислите за пиянството на децата и  какво ли ще стане с тези деца които се напиват до припадък на 15 години?
Напивахме се на купони, пушехме пури, викали сме линейки за тези, в най-безпомощно състояние.  Някой от тях печелеха медали по олимпиади по математика междувременно.
2/3 от класа завърши Техническия Университет, останалите други елитни ВУЗ-ове в страната и чужбина, в момента са с блестящи кариери.
 Откъде според вас е интереса на децата към алкохола? Защо пията децата?
За нас беше забавно и се чуствахме големи. Не сме подражавали, беше част от купона и беше достъпно.
 Знам че е много трудно да се контролират децата, особено на тази възраст, но вие какво бихте направили ако вашето дете се напие?
Ще се старая да наблегна на факта на отговорността и доверието, аз ти се доверявам и те пускам да излизаш, ти трябва да постъпваш разумно и да не се излагаш на опасност. Това беше подхода на нашите родители и инциденти с препиване рядко е имало.

Тъй като съм минала през учиническите си години с гръм и трясък, и въпреки това съм се изучила и оцеляла, съм склонна може би да приема купонджийското поведение и пиене. Знам, че не при всики деца нещата са безобидни и по-скоро инцидентни, отколкото ежедневни.
Трябва да се следи за тънката граница на естественото любопитство у децата и подхлъзването по плоскостта.

 
Когато дъщеря ми беше в яслата една мама донесе "Пияни вишни " - сина и имал имен ден. Когато лелката каза ,че са неподходящи за децата дамата отговори - Те са Нестле нямат костилки!!! Кой да се сети за рома вътре? А за забраната - моя мъж е много нещастен , че трябва да ходи сам да си купува бира от магазинчето във блока- не дават на щерката.

За мен е много по-здравословно "европейското" отношение към алкохола - т.е. вкъщи има за пиене, децата (като са попораснали) опитват в семейна среда, като им се говори за опасностите, но не им се забранява напълно. Това го казвам от гледна точка на семейство, в което се пие редовно, но с кеф, хубави неща. Напивали сме се преди години и двамата с мъжа ми, има си хас, и глупости сме правили бол. В момента нямам поглед дали повече пият децата в България, но битов алкохолизъм винаги е имало, за мен е въпрос на възпитание да се научиш да пиеш правилно.

В Щатите със забраната до 21 години има много глупави крайности. Чувала съм за майки, които не пускат децата си (3-4 годишни) да играят в дом, където има алкохол (от всякакъв вид, да, дори и бира  ). За сметка на това като станат на 21 задължително трябва да се отрежат като мотики. Често имат и фалшиви документи, та и тийнейджърите се подпиват. Пие се без удоволствие, с чистото желание да се наковеш - количество е важно, не качество, играят се глупави игри, чиято цел е да си изливаш гаден (евтин) алкохол в устата и т.н. В следствие се натравят и т.н. Тоест, със забраната дори да влизаш в магазин преди 21 години не са спрели изцепките.

Аз алкохол опитах за първи път на 6 години. Майка ми имаше много хубава гарафа с чашки като напръсничета останала от прабаба и. И сипваше в нея домашна вишновка. И аз един ден след гости, докато ги изпращаше , си сипах в тази хубава чашка от синьо стъкло със златни орнаменти. Хареса ми и повтарях доста често тайно, докато не ме хванаха след около месец. За да стигна до въпросната съдинка се изкачвах върху секцията доста рисково.

Бубка, аз като една твоя съникнеймничка мисля по абсолютно същия начин  И като говорих за псевдо морала по-горе в постингите си, визирах точно американския такъв 

Не е нужно да се правим на светци за да даваме добър пример на децата си. Нужно е да сме достатъчно близки с тях за да можем да седнем на по чаша бира когато му дойде времето и да поговорим за нещата от живота 

Какъв морал, че и псевдо???
Вредно е - това е най-важното.
Ежедневното (подчертавам) наливане с алкохол си е типично нашенско.

Да де, ама от пияни вишни до ежедневно наливане... нали има разлика.

Виж как хубаво си го казала..Ето в тази думичка е разковничето.

До осми клас не бях лизвала дето се вика, освен някой от номерата на братята ми да ми дават мастика и да казват че е вода  ...
Обачеее, като ме тресна пубертета, от най-скромното момиче, отличничка разбира се, се оказах с гадже, бягах от часовете, пропуших цигари, наливахме се с алкохол до припадък, а в гимназията дори сме ходили с бутилките на училище и в междучасията сме пили зад училището
Не знам  моя младеж какви ли ще ги сътворятва, но знам със сигурност че "забранявам ти" е ключ към "наливането"...

Имам познати, които слагаха в шишето с биберон на едногодишната си дъщеря бира. Малката само като видеше бутилка и надаваше викове "Биии-бииии-бииии". Много грозна картинка, а са интелигентни хора, майката е лекар.
Много е грозно, много!
Нямам нищо против алкохола, консумиран от възрастни хора, които си знаят защо го пият и кога да спрат (друг е въпросът, че много от тях не знаят, но все пак са възрастни хора, тяхна си работа). Аз самата съм всичко друго, но не и въздържател.
Обаче деца, ученици в прогимназиален клас...ужас! Тряват много, много солидни закони и глоби- и за тези, които им го продават и за родителите. А за малолетните консуматори- наложено наказание, но не от родителите им, а от държавата.

Аз самата пих за пръв път джин в 9 клас. Хич не ми хареса След това започнахме да ходим по дискотеки и да ми харесва , но при мен естествената съпротива на организма ми е много бурна, ако ме разбирате  та не ми позволява да се наливам.

Не са, Бубка, самата аз ти разбирам много добре позицията, но за сметка на това пък, откакто са приели закона (около 80-те г. на 20-ти век, доколкото знам),  са намалели рязко пътнотранспортните произшествия, причинени от тинейджъри. А те са били основните извършители и жертви на такива произшествия. Не е било необходимо да се напиват даже, просто в по-крехка възраст ефектът на алкохола при шофиране е по-силен. Мисля, че и в правилника го пишеше. А поради инфраструктурата на страната малчуганите доста отрано сядат зад волана, защото иначе няма как да се придвижват.

Амиии от малка съм употребявала алкохол - в кремове, торти ... може би от 6-ти клас (тортите си ги правех сама), в сериозни количества, като се замисля. Не ми е забранявано. За първи път се напих в 10-ти клас, на нова година, с баща ми и брат ми. Тогава съм била на 16. Под "напих" имам предвид да усетя действието на алкохола, просто преди това не ме е хващало. Изпих около 150 мл джин.

Иначе, мисля че цитираните прояви са на деца, на които им се забранява употребата на алкохол, съответно не са знаели как могат да подействат погълнатите количества (според мен дете на 12-15 години, ако е изпивало някога 100 мл и знае какви са усещанията, няма да изпие толкова, че да стигне до болница ...). Просто забраненото винаги е най-сладко. Спомням си като студентка как са се напивали колегите ми - точно защото могат да го направят далече от родителите си, а иначе им е забранено.

  Ами предпочитам дъщеря ми (евентуално, някой ден...) да се напие пред мен, а не в мое отсъствие! Поради което няма да й бъде забранявана употребата на алкохол, за да не провокирам излишен интерес към алкохола (както към всичко забранено...). И ако се случва инцидентно, тоест 1-2-3 пъти в годината, ще се постарая да НЕ правя забележки.

 Аз съм свидетел (на мои приятелки в по-детска възраст) как многото забрани (за каквото и да било) не водят до нищо добро. 
Нито забраната да пушат, нито забраната да пият, нито забраната да се гримират, нито да излизат са дали положителни резултати! Напротив, дали са само отрицателни резултати и много нерви и разочарования на родителите им..

От друга страна, аз съм (била) дете, на което нищо не е било забранявано. И никога не съм създавала проблем на родителите си относно пиене, пушене, излизания, мъже, гримиране или неподходящо облекло.... Разковничето е не в забраните, а в близостта с родителите и в разговорите, така, че детето да е наясно с позитивите и негативите на всичките тези неща и да може да направи правилния избор само, а не чрез налагане 

Току-що  бях свидетел как момиче си купи 200 г. водка и 1 кило бира. Продавачката ми е приятелка. Нищо не казах, само погледнах изумено.  Може би съм задръстена.


Дано да е така.