Кога след загубата..?

приеми моите искрен ни съболезнования за бебето ти ,нека почива в мир .Моето дете също в 35 седмица ми споменаха за проблем със сърцето ,но като отидох на кардиолог той кажа ,че всичко е наред ,мисля че просто нямаше смисъл да ми казва истината  в35 седмица 38 седмица родих момиченце с недоразвита лява камера ,взеха я още същата нощ от мен и след 2 месеца в 3 -та градска почина ,отърва се се момичето ми от тази  болки и мъки ,които я очакваха ако беше останала жива ,всеки ден като се обаждах за информация ,ми казваха детето е зле ,детето ви няма да го бъде ,  на детето ви всички органи са увредени ,боже мислех ,че ще полудея ,от него  почнах да се моля на Господ да ми прибере детето ,да я отърве да спре да се мъчи ,след 62 дни и реанимация на изкуствено дишане моето момиче се отърва ,никога не съм мислила ,че ще се моля детето ми да си отиде ,но всяка майка иска най доброто за детето си ,а в моя случай най доброто за нея беше най лошото за мен ,какво да ти кажа от това нещастие ,което ти е дошло до главата това ,че се е отървало детето е по малкото зло .Много е трудно ,човек да може да продължи на пред ,но трябва ,нямаме друг избор ,аз след като почина детето ми веднага се върнах на работа ,моята работа е много натоварена и физически и психически ,много ми помогна това ,че поне се изморявах и заспивах вечер ,пък и до кога човек да се затваря в себе си ,рано или късно трябва да приеме действеността ,вече даже мисля за нова бременност защото само тя ще ме спаси ,така го чувствам  ,от ден на ден все повече и повече  се връщам на зад ,за това много искам бебе ,поплачи си излей мъката си и като си готова опитай отново .

Rumcajs . Съжалявам за загубата ти! Всеки сам решава кога е готов да се върне на работа, аз лично се върнах около 40 дни след загубата на бебетата ми. Не ми беше леко, но не съжалявам, може би така по-бързо се върнах към другите неща от живота, работата те увлича, дните минават. Стоенето вкъщи за мен беше едно постоянно връщане и преживяване  наново на трагедията.

Rumcajs, .Моето детенце почина също от сърдечна малформация. При мен както и при всички останали беше изключително тежко. Още повече от въпросите на по-голямото ми момченце за бебето което се превърна в ангелче .Отначало и аз седях и плачех в къщи ,не исках да виждам никого, но постепенно се съвзех и трябваше да излезна от клетката в която бях се затворила .В началото е много трудно всички погледи вперени в теб, едни задават въпроси, други се чудят как да ти проговорят , трети пък те гледат със съжаление,но такъв е животът трябва да продължим напред въпреки  случилото се . те и ти пожелавам много сили  !

Мила Rumcajs , 
Моето дете също почина от тежка сърдечна малформация. Периода на съвземане е много труден и тежък . При мен случая бе малко по  - различен , т.к. поради лекарско недоглеждане за малформацията разбрахме 37 дни след раждането и до това време си бяхме удома, кърмех я , гледахме се както всички бебчовци го правят. И шока от раздялата ни беше огромен , креватчето й  и толкова много неща напомняха за нея. По принцип , казват че е по -лесно , когато човек се върне сред хората... На мен ми бе нужно време , да бъда сама със себе си , някак да преживея случилото се , а и много зависи сред какви хора ще се върнеш...
Пожелавам ти скоро отново да има хубава и радостна новина във вашия дом

Rumcajs, съжалявам. 
За въпросът ти - ето една тема. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=302296.0