На последната фетална морфология ни откриха малоформация на сърцето на бебето несъвместима с живота. Диагнозата беше потвърдена на следващия ден и от кардиохирург. Последва прекъсване на бременността в 30 седмица, т.е. предизвикаха раждането, което се случи на 04.02.2010 г. Детето ни живя няколко часа, след което почина.
Бременността беше дълго желана, планирана. Толкова много положителни емоции и надежди имаше през бременността. Голяма радост беше, а изведнъж ни се стовари този шок и ужас, последвани от емоционално объркване и хиляди въпроси защо?, как?, защо на нас.. разбира се едва ли има хора на тази земя, които заслужават подобно нещо, но болката от загубата е много голяма. Имам чувството, че някой просто ни го отне.
Почти месец след загубата, малко като че ли се посъвзехме от случилото се. Поне до толкова, колкото да се изправим от удара и да погледнем напред с нова надежда.
Искам да ви попитам, кога след случилото се бяхте готови да се върнете на работа? да сте сред хора?
Все още съм объркана по отношение на това кое е по-добре за мен, да се опитам да остана да почивам, най вече емоционално да се успокоя, или да се върна на работа? Как беше при вас?
. Съжалявам за загубата ти! Всеки сам решава кога е готов да се върне на работа, аз лично се върнах около 40 дни след загубата на бебетата ми. Не ми беше леко, но не съжалявам, може би така по-бързо се върнах към другите неща от живота, работата те увлича, дните минават. Стоенето вкъщи за мен беше едно постоянно връщане и преживяване наново на трагедията.