Тук сме продавачките!

Аз отдавна не съм продавачка, въпреки че скоро може пак да стана, понеже си търся работа, но работех една година в магазин за опаковане на подаръци. Като казвам магазин си представете една кутийка два на два, в която няма място да се завъртиш, пълна с кутии за подаръци и други такива неща. Влиза един ден една дама, от онзи тип с визия на учителка по химия и изпълва цялото налично пространство. - Добър ден - казвам аз и се усмихвам. - ... - получавам в отговор доста неприятен поглед от страна на дамата. Изсипва ми на масата подаръка, както следва: мъжка риза със съответната опаковка, дезодорант, афтършейв, кичозна вазичка от типа "за една изкуствена роза", кичозен пепелник от същата серия и прилежащия свещник. - Опаковайте ми ги! - заповядва дамата, аз гледам умно. - Мога да ви ги опаковам, но ще се получи безформен пакет, ако искате изберете си някоя от готовите опаковани кутии, ръчно рисувани... - и така нататък. - ... - още един от неприятните погледи... Избра си кутия, обаче малка. Казвам й че тук мога да събера всичко друго, но ризата за да влезе трябва да я сгъна на две. - Сгъвайте я! - заповядва, аз изпълнявам. Натъпках ризата, дезодоранта, вазата и така нататък в кутията. Тя я гледа, гледа... - Искам да си избера друга кутия. - Добре, изберете си - казвам, за мен няма значение коя кутия ще си вземе. - И не искам ризата да е вътре. - Мога да ви я опаковам отделно със същата хартия като избраната кутия, така правя често когато част от подаръка не влиза в кутията. - Да, така направете. Искам ето тази кутия. - Ъъм, нямам такава хартия обаче... - А някаква подобна имате ли? - Ами разгледайте, изберете си. - Ами то няма. - Ако искате, изберете си друга кутия... - Накрая се върна на първоначалния си избор, напъхах вътре дезодоранта, вазата и така нататък и я питам, както питам всички - Да ви залепя ли кутията (залепването става на едно - две места с капка горещ силикон, колкото да не се отвори сама кутията и да изпопадат нещата, после лесно се отваря когато й дойде времето, това също й го обяснявам). Тя се съгласява. Готово, ризата е опакована, кутията залепена, всичко трябва да е готово. Обаче. - Искам сега да ми залепите кутията за ризата. ( ?! !!! ??? Оо ?!!?) Припомням, ризата я сгънахме, тоест картона е сгънат и изобщо няма да изглежда добре... Не че ако не беше сгънат картона щеше да изглежда кой знае как, де, ама нищо. - Сигурни ли сте, не мисля, че ще се получи... - Естествено, че съм сигурна, залепете го! - аз изпълнявам, какво да направя... Обясних й че веднъж залепено нищо не мога да направя, ако не й хареса, освен да започна всичко от начало но така ще трябва да си плати две кутии, две опаковки и така нататък... Тя настоя, аз го залепих. Взе го тя, погледна го от тук, погледна го от там, погледна мен с най обвинителния поглед на света, все едно аз съм настояла да й го лепя... - Не ми харесва. (Ау, ама сериоооозно ли, ама защо?!?!) Представете си полусгънатата риза, опакована в хартия, и на нея кацнала кутията... - Ами... Аз ви казах, че няма да се получи добре, но нямам какво да направя повече. - Какво можех да направя?! Таз ми хвърли парите, фръцна се и замина. Кой знае на колко хора е обяснила колко зле опаковам подаръци (което не е вярно) заради това безумие, което тя си поиска...  

Имам и други истории, но беше отдавна и  много от тях вече си ги спомням смътно, но никога няма да забравя как една фльорца дойде да кандидатства за работа, след като аз щях да напускам за да се местя в София... Едно неориентирано същество, което като влезе в тая кутийка и място в нея не остана (аз самата не съм слаба, но тази беше... Майко мила...), седна насред магазина и реши, че ще гледа какво правя... А че място за клиентите не остана... Какво от това... Целия ден с нея беше безумен, но накрая ме уби... Влиза една клиентка, голямото Добрутро, сещате се, с ееей такава кошница с претенции, но все пак мила и разбрана, не е някоя като оназ госпожа... И обяснява, че отива на не знам каква си сватба и съответно и трябва опаковка която да е поне космическа или нещо подобно. Аз и предлагам каквото имам, тя се оглежда, оглежда, каза - Съжалявам, но нямате това, което търся - и тръгна да си излиза. Оназ дето кандидатстваше за работа се засилва и изстрелва - Ама имаме и подаръчни торбички!!! Наложи ми се да "затворя" по рано, за да се изнесе оная от магазина...

Не съм продавачка, но докато ви четох историите, се сетих за един случай от сервитьорския ми период. Идва една вечер доста известно семейство, по-скоро мъжът известен, жената не. Тя иначе много красива млада дама. Поръчва си фреш от моркови, но ние не предлагахме такъв. На въпроса й "Защо?" обясних, че нямаме нужния уред за направата му. С много възмутен и надменен тон ме попита: "Е как, лимоноизстисквачка нямате ли?".

Нещо от барманския ми период: в кафето идва господин и пита какви натурални сокове имаме. Сервитьорката казва "Всякакви", като има предвид, че поддържаме цялата гама на съответна марка. Клиентът настоява да знае какви точно, колежката пак казва "Всякакви" и онзи като изтърси: "Един сок от бобър" ... Аз избухнах в смях, а колежката умря от срам.

Ето какво се случи вчера в  магазина: Влиза млада баба с внучката си (на около 3 годинки), детето е палаво, нормално за тази възраст. Тича из магазина, пипа, бута. Изведнъж и звъни телефона на бабата и започва да си говори, детето започва да тича, идва при мен зад щанда и бабето със заповеднически тон ми казва:
- Хвани я и я гледай да не ти счупи нещо!!! 
Ама как така аз ще я гледам и хващам? Това дете не е мое! По принцип обичам децата и не правя забележка, когато пипат, бутата (стига да не чупят). Детето продъжи да пъха ръчички във витрините и измъкна няколко ученически комплекта, разопакова ги... Опитах се да обясня, че баба сега ще приключи разговора и ще и дам каквото каже, но не - детето пищи, иска ги...  Ами добре, позволих да ги вземе и заропакова.
Е, в крайна сметка си тръгнаха с няколкото ученически комплекта. 

Много хубава тема!
Поздравявам авторката!   Посмях се докато ви четох!

За кратко и аз съм работила като продавачка  в млечна борса, на щанд "на дребно".
Идва клиентка и и си избира едно парче вакумиран кашкавал. Изтеглям го, казвам цената и завързваме следния разговор:
Тя: "ама няма ли да ми намалите от грамажа  за опаковката?
Аз: "за това найлонче ли? не защото не го "хваща кантара" а и на мен никой не ми намалява от грамажа, когато получавам стоката!
Тя: "ама и вие сте права госпожо, нали вечерта трябва да остане нещо и за вас в чекмеджето,няма да стоите тук за една гола заплата!"
Идваше ми да и........., сега обаче ми е смешно!

Преди мноооого години влизам в парфюмериен магазин и пред мен клиентка казва на продавачката: може ли да помириша този дезодорант и започва да чете надписа "Дууууба пееекаа", продавачката без да погледне къде показва жената отсича нямаме такъв!
Как нямате, аз го виждам на втория рафт!, на което продавачката отговаря: това е български дезодорант "Дива река", и прихва да се смее и високо да обяснява на колежката си, какво иска клиентката. Смяха се и клиентите. Но на жената не и беше смешно.

Без да се драча,но на вакумираните кашкавали няма ли етикет с грамаж .?

Кой, мислиш, слага етикета с грамаж?

Говоря за вакумираните от производителя,не опакованите в магазина.Предполагам,че случая е такъв,защото ако се опаковаше на място също би трябвало да си е лепнат етикета.В нашия град има едно две магазинчета ,където след като на вакумираната от производителя пишеше 150гр,продавачката ми го теглеше наново на тяхния кантар и ми го смяташе за 230гр примерно, просто пропускам да влизам .  /нищо лично за продавачките/

Запечатаните парчета - да, но тези триъгълните се опаковат в магазина и там им се лепват етикетчетата, виждала съм и само натрупани без етикетче и ти го мерят пред теб. Според мен става дума за това.

Дай боже  .

Страхотна тема
Поздравления за идеята 

И да споделя нещо отрицателно - аз като клиент, по повод поста на Облаче за сиренето с ръце което пипат. И това наистина е доста неприятно за клиентите в повечето случай.
Отивам в магазина уж голям супер маркет, стараят се да градят име и т.н. И искам сирене и тя продавачката нещо си бърка там под щанда и вади торбата за смет и я оставя на страни и ме пита "Да кажете?"...при което аз и казвам " Ще искам от това сирене, но...", тя посяга към сиренето и аз я питам " Няма ли да си измиете ръцете?/има мивка зад нея, нормалното и логично за мен е да го направи и да ме обслужи след това/. Тя обаче се ядоса видимо, коя съм аз че ще и казвам какво да прави на щанда Й, и ми казва: "Аз не съм пипала коша и боклука госпожо, само торбата и тя е чиста?!" И продължава да ми тегли сиренето и да му слага етикет, това става за секунди както знаете.....погледнах я и само и казах "Не, благодаря. Довиждане." И си тръгнах, но бях доста разочарована от случката и вече не пазарувам от там...въпрос на личен избор е.

Интересно ще е да споделите и вие продавачите, когато сте били в ролята си на купувачи дали задавате тези въпроси, които на вас ви се задават? Не ви ли се е случвало да питате нещо глупаво просто без да се усетиш, или замислен за свои неща...и отиваш и питаш нещо и срещаш онзи поглед на изненадания продавач ?

Danu-Ani, ти се появи! Не си писала скоро във варненската тема. Как е малкия?

Оххх, спам...

Гица, на кашкавала имаше етикет само на фирмата ни, теглехме парчетата, натискахме код и излизаше точно сумата, но това ми е спомен от преди десетина години. Може в магазините да са слагали етикети, все пак това беше борса, и предимно се пазареше на едро.
Но бяха направили щанд и за продажба на дребно.
Аз си помислих че като факт ще ви е интересно.

За днес изцепки още не сме имали. Дойдох си за обедна почивка до нас и не пропуснах да ви посетя. След малко тръгвам, че обедната свършва и клиентите ще ме линчуват, ако закъснея. 

Danu-Ani отвратителна ситуация. Правилно си постъпила.  Нека се научат.

По темата за хранителните стоки...Кандидатствах за продавачка в хранителен магазин и ме пратиха няколко часа да ми покажат кое как и да преценя дали ще ми хареса.ПЪРВОТО нещо,което ми показаха беше,че като отвориш сутринта,трябва наредиш витрината,а преди това да ИЗМИЕШ СИРЕНЕТО,ЗА ДА НЕ МУХЛЯСВА,ПУШЕНОТО МЕСО СЪЩО,ЗА ДА НЕ ЛЕПНЕ(оставяйки го на мивката,докато измиеш всички парчета),И НАКРАЯ ДА ''ЛЪСНЕШ'' ТРАЙНИТЕ КОЛБАСИ ОТ РОДА НА ШПЕК С НАТОПЕНА В ОЛИО ГЪБА,ЗА ДА СЕ МАХНЕ ПОБЕЛЯВАНЕТО,ХАРАХТЕРНО ЗА ТЕЗИ КОЛБАСИ.Е,стоях 2 часа и се отказах.После ме догнусяваше да ям след като нагледно бях видяла как се ПОДЪРЖА стоката в хранителен магазин.