Какво да правя с родителите си,мили майки?

  • 2 884
  • 34
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 426
Така-а-а ... Проблемът е по-сериозен и мисля, че злобните подхилквания не са много на място тук. Който не го е изпитал не знае за какво иде реч. Към авторката - проблемът ти е следния - в твоето семейство не те зачитат като личност, за родителите си, ти си някакъв придатък към собствеността им. Нямат ти доверие, смятат те за неспособна да поемаш житейска отговорност, разглеждата те като вещ, която им принадлежи, не като човек. Ти си на 17 години, след още една година ставаш пълнолетна. Било поради ниска интелигентност, или поради някакъв неразбираем егоизъм, с фройдистки корени, някои родители притежават тази прекрасна дарба да подтискат и задушават децата си, маскирайки го под фразата "ние ти мислим доброто".  Каквото и да направиш няма да им угодиш, затова съветът ми на препатила е: Стискай зъбки докато завършиш училище, а после бягай от тях - постъпи в някой ВУЗ, далеч от родния ти град и си намери работа. Стани самостоятелна колкото се може по-бързо иначе ще те осакатят емоционално. Ако искаш пиши ми на лични.
А това пък е много добро мнение  Peace

# 16
  • Мнения: 0
Така-а-а ... Проблемът е по-сериозен и мисля, че злобните подхилквания не са много на място тук. Който не го е изпитал не знае за какво иде реч. Към авторката - проблемът ти е следния - в твоето семейство не те зачитат като личност, за родителите си, ти си някакъв придатък към собствеността им. Нямат ти доверие, смятат те за неспособна да поемаш житейска отговорност, разглеждата те като вещ, която им принадлежи, не като човек. Ти си на 17 години, след още една година ставаш пълнолетна. Било поради ниска интелигентност, или поради някакъв неразбираем егоизъм, с фройдистки корени, някои родители притежават тази прекрасна дарба да подтискат и задушават децата си, маскирайки го под фразата "ние ти мислим доброто".  Каквото и да направиш няма да им угодиш, затова съветът ми на препатила е: Стискай зъбки докато завършиш училище, а после бягай от тях - постъпи в някой ВУЗ, далеч от родния ти град и си намери работа. Стани самостоятелна колкото се може по-бързо иначе ще те осакатят емоционално. Ако искаш пиши ми на лични.

Това беше най-точното мнение.Явно си го изпитала, и знаеш какво е,благодаря ти  Hug

# 17
  • Мнения: 1 128
Щом родителите ти смятат, че е абсурдно приятелят ти да спи у вас, значи това е тяхното решение. Съгласи се, че ти живееш в техния дом и си длъжна да се съобразяваш с правилата, дори и да не ти харесват. Като станеш родител, ще видиш, че не е толкова лесно да балансираш, така че да не си в разрез с разбиранията и желанията на детето ти. А те познават ли приятеля ти и какво мислят за вашата връзка?

# 18
  • Мнения: 0
#2gunfire

Последна редакция: чт, 04 мар 2010, 16:36 от krisinkata

# 19
  • Мнения: 1 128
Ами те ако ти имаха доверие нямаше да те държат така изкъсо. Лошото е, че дори не ти дават шанс да заслужиш доверието им.

# 20
  • Мнения: 0
Да.Преди седмица си купиха нов тостер.И не ми позволяват да го ползвам понеже ще го счупя.Вчера реших да си направя тостер,нарочно реших да се обадя на майка ми по телефона да я питам как да го включа,а тя ми се развика по телефона да не го пипам..а като се прибере ми се кара,че нищо не умея да правя,че съм тръгнала по лош път и че отдавна са ме изпуснали и нищо не ставало от мен,дори нямало да завърша и баща ми нямало да ме издържа..пък ако случайно съм завършила да съм им изплатила апартамента..след което казах ,че това няма да стане!Дори не смятам да се занимавам с тях..което я ядоса адски много....
Та как да умея да правя нещо след като не ми позволява?!Защо не се прегледа тая жена  #Cussing out #2gunfire и как ще съм тръгнала по лош път като аз дори не съм и тръгнала..аз съм в затвор!

# 21
  • Мнения: 2 011
Кофтииии...дори не ти дават  възможност да им докажеш , че може да ти имат доверие  Rolling Eyes Confused Confused

Май ....ще се наложи да изтърпиш до 18г ....  Confused Confused

# 22
  • Мнения: 1 128
Кристинка, това за апартамента не го разбрах, защо да им го изплащаш ти?
Моят съвет е да не се занимаваш повече с тях. Завърши си образованието, намери си работа, изнеси се от вас, ако имаш желание учи. Апък ако приятеля ти държи на тебе ще те разбере.

# 23
  • София
  • Мнения: 50
Според мен малката хиперболизира нещата. И аз съм ги играла такива с майка ми, в крайна сметка аз съм била доста истерична тийнейджърка, та мама отчасти и затова ми нямаше доверие.
Явно напрежението у вас е в повечко. Пробвай някаква схема на разбирателство, примерно една седмица наистина да си много послушна, да правиш всичко вкъщи, което родителите ти правят (от миенето на чинии до готвенето) и виж какво ще стане. Почти съм сигурна обаче, че ще кажеш как и това си правила.
Много добре знам какво ти е, след 1-2 години нещата ще са коренно различни и то заради теб самата. Ти ще се промениш.
А колкото до приятеля от Видин - той по-голям ли е, работи ли, има ли образование? Защо не го накараш да се обади у вас и да се опита да поговори като голям човек с някой от родителите ти. Може самият той да промени мнението им за теб, ако е читаво момче.
Успех и го карай по-спокойно.

# 24
  • София
  • Мнения: 9 385
Кристинката, има ли някой в твоето семейство, който да не мразиш? Майка си и баща си ясно, но пък и бабите и дядовците, пък и братовчедката. Поспри малко със стрелящите човечета и поговори със семейството си. Че както си тръгнала, няма скоро да имаш нито един близък човек.

# 25
  • Мнения: 0
Учи право,на 21 e.Добра идея е,но майка ми ще вземе да му се развика по телефона..и по-добре не..незнам..ще се оправя някак си..но няма да позволя възрастните да ми влияят,както на тях преди време.

# 26
  • Бургас
  • Мнения: 364
Колкото и да ти е трудно сега, бих ти казала само да се опиташ да не мразиш родителите си. Съвсем скоро ще си по-самостоятелна, най-малкото вече ще си пълнолетна. Вярвай в себе си, въпреки че възпитанието на родителите ти най-вероятно те е направило малко неуверена. Не им прави напук. Засега трябва да спазваш техните правила, скоро това ще се промени. Независимо дали ще си студентка, започни работа - възможности има много, вземи живота в свои ръце и тогава ще можеш спокойно да разбереш какво са родителите ти за теб. Така или иначе - те са най-близките ти хора, опитвай се да ги разбереш - така и ти самата ще си по-спокойна.
Относно какво бих направила аз, ако съм твоя майка - бих говорила, бих слушала. Много е сложно, наистина, не е лесно да си родител.
Не се сравнявай с братовчедка си, не слушай и техните сравнения - това е един от най-неудачните възпитателни подходи.
Успех!  Hug

# 27
  • Мнения: 0
Кристинката, има ли някой в твоето семейство, който да не мразиш? Майка си и баща си ясно, но пък и бабите и дядовците, пък и братовчедката. Поспри малко със стрелящите човечета и поговори със семейството си. Че както си тръгнала, няма скоро да имаш нито един близък човек.
Не мразя майка си и баща си,просто ме ядосват и говоря неща,които знам,че няма да се случат.Просто оценявам това,че са ме гледали като писано яйце и продължават..но не могат да ме предпазят от неща,които са ми писани например,че трябва да се случат.Искам да им докажа,че не са отгледали боклук,и могат да ми имат доверие,но те не ми позволяват.

# 28
  • София
  • Мнения: 2 219
Никак не е полезно да се оплюват родители, които не познаваме, освен по думите на влюбената им дъщеря.

Не твърдя, че са прави, вероятно са твърде дестпотични.
Решението е да изчакаш до 18 години. Тогава - кеф ти хотел, кеф ти жилище....ако имаш с какво да го плащаш....
Щом смяташ,, че те потискат, да, отдели се от тях.

По въпроса за приятеля ти - не е редно да им натрапваш в къщи чужд и непознат човек, щом те не искат.
Аз също бих предпочела децата ми да са при мен, а не по хотели, с известни условия, но всеки има своя представа за морал.

Хич не се напъвай да ги накараш да те разберат. Просто устискай до пълнолетие. А с приятеля дотогава ще намирате начини да се виждате - любовта е изобретателна. Ако той е човек с малко повече достоинство, не би се надявал да спи у вас.

Да не би да си търси начин да се докопа до София - това само хипотетично Wink

# 29
  • София
  • Мнения: 4 041
Кристинката, има ли някой в твоето семейство, който да не мразиш? Майка си и баща си ясно, но пък и бабите и дядовците, пък и братовчедката. Поспри малко със стрелящите човечета и поговори със семейството си. Че както си тръгнала, няма скоро да имаш нито един близък човек.
Точно това ми направи впечатление и на мен. Не спомена нито един човек, който не мразиш Rolling Eyes
Ще дойде моментът, в който да им го докажеш, това, че не са отгледали боклук не се доказва като излизаш до сред нощите, приютяват гаджето ти, което не познават, а ти самата спомена, че даже и вие двамата не сте се виждали като хората. Докато могат ще те гледат като писано яйце, ясно е, че ще дойде моментът, в който няма да могат да те предпазват от всичко, но за сега се опитват.
Честно искам да те питам дали преувеличаваш - наистина ли баща ти те рита като животно, наистина ли се бият пред теб, наистина ли братовчедка ти на 12 години води сескучален живот?
Ако в дома ти има такова насилие потърси помощ, ако не е така се опитай да погледнеш от техния ъгъл, изгледай едни новини и може и да разбереш защо те държат под стъклен похлупак.
Домашното насилие е много страшно нещо, напоследък станахме свидетели на поне два прекалено извратени и трагични случаи. С ръка на сърцето си кажи жертва ли си на домашно насилие или на пуберта?
И наистина ли не искаш да виждаш никога повече хората, отгледали те като писано яйце?

Общи условия

Активация на акаунт